Както знаем, горещият въздух задържа повече влага. Когато обаче сме в условия на суша, тя се отразява и върху атмосферата. Потребността й от вода нараства. Това прави сушата по-неблагоприятна дори за местата, където количеството на валежите не се е променило, отбелязват учените в свое изследване, публикувано в специализираното издание Nature. 

ЕК прие стратегия за водите: какво очаква фермерите

В изследването научаваме повече за т.н. атмосферна жажда. Тя е причината засушаването през последните 40 години да е 40% по-сурово.  

Суша възниква поради разлика между водоснабдяването (валежите) и потребността на атмосферата от вода. Отчитането на последния фактор показва съществено увеличаване на сушата заради затопляне на атмосферата, казва съавторът на изследването Крис Фанк, директор на Центъра за изучаване на климатичните опасности към Калифорнийския университет. 

Засушаването обикновено се свързва с липсата на достатъчно валежи. Учените установяват още един фактор, който допринася: затоплянето на въздуха повишава потребността на атмосферата от изпария. 

Потребността на атмосферата от изпарения (Atmospheric evaporative demand, AED) действа като гъба, която попива влагата по-бързо, отколкото тя може да бъде възстановена. Този процес може да извлече повече вода от почвата, реките и растенията. 

AED е отдавна известна на учените. Малко изследвания обаче внимателно са измервали какво е въздействието й в световен мащаб. 

Новото изследване използва набор от климатични данни с висока резолюция, обхващащи повече от столетие, и прилага съвременни методи за проследяване на това как се е увеличила AED и до каква степен е влошила сушите.

„Изправени сме пред сериозен проблем. Няма директен начин да измерим колко „жадна“ става атмосферата с времето. Затова използвахме климатични данни с висока резолюция, получени чрез глобална оценка, и приложихме най-модерни модели за изчисляване на потребността от изпарение – модели, които отчитат множество климатични променливи, а не само температурата“, обяснява водещият автор Соломон Гебрехоркос, хидроклиматолог от Оксфордския университет.

Учените сравняват водоснабдяването на база валежи с атмосферната нужда от изпарение, използвайки няколко висококачествени набора от данни. След това анализира измененията в стандартизираните стойности във времето.

„Това ни позволи да сравним влажни и сухи региони в една и съща рамка“, обяснява съавторът Фанк. Авторите идентифицират статистически значимо увеличаване на сушите.

Установено е, че атмосферната нужда от изпарение нараства по-бързо от количеството на валежите, което сочи тревожна тенденция към по-сухи условия.

„Смятам тези резултати за много тревожни, макар и не изненадващи. Повечето хора знаят, че температурата се покачва, но малцина осъзнават връзката между това затопляне и „изсушаващия“ ефект на атмосферата“, добавя Фанк.

Той посочва, че в топлите региони повишение на температурата само с няколко градуса значително увеличава способността на атмосферата да изтегля влага от земеделски култури, пасища и гори.

Гледайки към бъдещето, изследователите подчертават значението на системите за ранно предупреждение, управлението на риска от суша и ефективните превантивни действия.

Прогнозирането на сушите, например, позволява навременни и ефективни намеси: фермерите могат да използват микронапояване или почвена обработка, съхраняваща влагата, за да компенсират увеличената атмосферна потребност от изпарения. 



Вижте още:

За този фермер любовта към земеделието засенчва перспективите в IT сферата

Спешно финансиране: Над 4000 лв./дка са необходими за възстановяване на един полезащитен пояс в Добруджа

Ще има ли субсидии и за полезащитните пояси?

Подкрепете независимата журналистика