За нас беше много важно средствата от Плана за възстановяване да се използват по правилата на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Това дава възможност на национално ниво да бъдат поети нови ангажименти за биоземеделие.

Атидже Алиева-Вели: Зелената сделка остава основна тема в бъдещата ОСП

Бюджетът по тази мярка беше разходен доста по-рано от края на програмния период, така че земеделците, които искат да се занимават с биологично производство на земеделски продукти, ще имат възможност да кандидатстват. Разбира се, продължава традиционните финансови инструменти за подпомагане като Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), обвързаната подкрепа.  Това коментира евродепутатът и член на Комисията по земеделие в Европейския парламент Атидже Алиева-Вели. 

Земеделците от страните членки ще получават средства по две линии през тази и следващата година. Наред с финансирането по ПРСР, те ще могат да разчитат и на средствата по Плана за възстановяване от пандемията. Това стана възможно, след като Европейският парламент одобри Преходния регламент.

Съществуващите правила на Общата селскостопанска политика (ОСП) ще продължат да важат до края на 2022 г. Европейският парламент прокара и мерки, които дават повече свобода на страните членки да подкрепят фермерите, особено по време на кризата с COVID-19.
България ще разполага с над 880 млн. евро, от които сумата по Плана за възстановяване е 200 млн. евро.

Около 30% от парите за възстановяване ще станат достъпни през 2021 г., а останалите 70% - през 2022 г.
С Преходния регламент се продължава възможността за прилагането на обвързаното с производството подпомагане на приоритетни и чувствителни сектори в земеделието с параметрите от досега прилаганите схеми.

„Беше много важно да запазим нивото на подпомагане – т.е. да няма намаляване на средствата за земеделците“, изтъкна евродепутатът. Тя подчерта, че въпреки новостите, няма допълнителна административна тежест за земеделците и те ще могат да работят по известните им правила.
Атидже Алиева-Вели препоръча да бъдат отворени своевременно инвестиционни мерки, чрез които българските земеделци да се подготвят за реформата, която протича в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.

“Има заложени много по-амбициозни цели за опазване на околната среда, за дигитализация. Всичко това изисква инвестиции от страна на земеделците, така че инвестиционните мерки тук ще бъдат много важни както за модернизиране на земеделските стопанства, така и за напояване”, каза тя.  

Евродепутатът отбеляза, че за нея пътят, по който трябва да се върви е ясен - това е зеленият път, Зелената сделка и дигитализацията. 
“Новите изисквания ще бъдат немалко. Затова е много важно да има активен диалог и да има дебат с бранша при разработването на самия Стратегически план. Активната роля на ЕК също се вижда. Наскоро Комисията обяви примерни мерки за новите екосхеми. Земеделците трябва да се информират и да отстояват своите нужди, които да са отбелязани в Стратегически плана”, изтъкна Атидже Алиева-Вели пред БНР и добави:  

“Това дава уникален шанс на България да се заложи това, от което имаме нужда. Защото зеленият преход и дигитализацията само по този начин ще се превърнат във възможност България да догони европейските нива”. 

Двете години от преходния период ще бъдат много важни, както за подготовката на България за следващия програмен период, така и за възстановяване на последствията от ковид кризата, каза още евродепутатът. 
Предвиденият бюджет за Общата селскостопанска политика на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. възлиза на 343,95 млрд. евро, от които 258,594 млрд. евро за Първи стълб и 77,85 млрд. евро – за Втори стълб.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg