Прави впечатление, че Финансовото и Земеделското министерство се отнасят към горещи теми в земеделието, сякаш си играят на доброто и лошото ченге. Докато ресорното ведомство прокламира разбиране към фермерите, последното острото изказване по темата за осигуровките и заплатите в сектор земеделие на финансовия министър Асен Василев сочи точно обратното.

Вижте ексклузивното интервю на изпълнителния директор на БАБХ за Агри.БГ

Първите противоречиви сигнали от двете ведомства дойдоха с представянето на Бюджет 2022, където няма заложено намаляване на ДДС на храни, но пък има драстично увеличение на минималния осигурителен праг за фермерите, който се изравнява с повишената минимална работна заплата. Така Асен Василев стана лошото ченге, но той не е обаче първият такъв финансов министър.

Пред Агри.БГ агроминистерството обеща, че ще продължи да се бори за намаляване на ДДС и да преговаря с финансовото министерство. По темата с осигуровките от ведомството изразиха умерено разбиране за допълнителната осигурителна тежест.

"Доходите от земеделска дейност все още остават под нивото от другите отрасли. Увеличението на минималния осигурителен доход може да създаде допълнителни затруднения за най-уязвимата част от тези земеделски стопани", считат от МЗм. В същото време, в изказването си на заседание на Комисията по бюджет и финанси в НС финансовият министър определи минималния осигурителен доход в земеделието като нарочно потискан дълги години.

„Ако един сектор е с минималната работна заплата, която е под линията на бедност, това е изключително лоша порочна практика. Това се прави по чисто политически причини, защото има избиратели на една партия, които работят в сивия сектор и не плащат данъци и осигуровки, заяви той, цитиран от БТА.

Асен Василев: Ако един пчелар не може да си гледа петте кошера, трябва Министерството на земеделието да предприеме политики за помощ на хората, за да може доходът им да покрива поне минималната работна заплата.

Така топката пак отиде в агроминистерството. Министър Василев изтъкна, че в бюджета на Министерството на земеделието има заделени 111,5 млн. лв. за ликвидна помощ за хората, които по време на пандемия са изправени през внезапен недостиг на пари, и още 8,5 млн. лв. по de minimis. 

Тези средства фермерите считат за недостатъчни. За сравнение може да надзърнем какво извоюваха гръцките им колеги. Парите не решават трайно проблема с доходите. Отношение към него обаче имат решенията на Василев за увеличените осигуровки например или липсата на намалено ДДС, както и, разбира се, ред други политики, които да направят фермерите стабилни производители, добри данъкоплатци и работодатели. 

И докато управляващата коалиция си синхронизира политиките, земеделците от години говорят за реформи, които да решат един от най-големите им проблеми – липсата на работна ръка. Те добре знаят, че това не е в ресора само на едно-две министерства. В Стратегията за розата например от бранша искат политики по отношение на заетостта в сектора, с които да се обвърже и Социалното министерство, както и други мерки в компетенцията на Министерството на икономиката.

Какво ни казахте: Не искаме по-високи осигуровки, а сигурност

Даваме още една подсказка на управляващите – субсидираната заетост, за която настояват земеделски организации. „Повтарям от години, безкрайно нужна ни е помощ за осъществяване на беритбените кампании. Не можеш да прибираш реколта за 30 ст./кг! Не можеш и да платиш повече, защото на пазара цените са ниски. Без такова подпомагане ние загиваме”, каза миналата есен пред Агри.БГ Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите у нас. 

Тогава браншовият представител поиска държавата да осигури също фургони или да приспособи стари сгради за поемането на работници от трети страни. Тя изрази и недоволство, че земеделието не се подпомага по схемата 60/40.

За причините да има ниска заетост и заплати в повечето земеделски сектори можем да говорим дълго. Фермерите също го правят често в отворени писма, обикновено с копие и до финансовото министерство.