Напълно съм затворил кръга – имам земя, обработвам я, правя си гранулата, коля си зайците и ги продавам. Това е начин на оцеляване! Това коментира Асен Върбанов от Националната зайцевъдна асоциация, който е собственик на зайцеферма в Санадиново от 2002 година и отглежда 50 майки. 
 
Г-н Върбанов, колко на брой са зайцевъдните ферми в Плевенско?
В моя регион зайцевъдните ферми, с повече от 20-30 майки, са 2 и евентуално има още около 2-3 ферми, които отглеждат до 20 майки. Един от големите проблеми в Плевен и причина за това да няма зайцеферми, е прословутата Агенция по храни или т.нар бивши ветеринари. В цяла България има ферми регистрирани по член 137, но отивайки при плевенските ветеринари, те ти обясняват, че за да се регистрираш, има една наредба 44, която включва едни задължителни мероприятия, като технически проект, ВИК проект, пожарен проект, пътна ограда и др. т.е това са една камара пари, които, ако се направи калкулация, се оказват 3 пъти повече от тези, които са ти нужни за технологичното оборудване на самата сграда, което само по себе си е абсолютно немислимо. Например за ферма от 50-100 майки, инвестицията за оборудване е между 5 и 7 хил. лв., докато за проекти ти трябва да дадеш между 15 и 20 хил. лв.?!
[news]
 
Опитвали ли сте се да предприемете нещо във връзка с регистрацията по член 137?
Сега обмисляме среща в МЗХ за проблема с проектите и наредба 44, по някакъв начин да се промени и да не се отнася за такива малки ферми, защото е немислимо. По селата е пълно с животновъди, които си гледат животните, но не са регистрирани, защото нямат тази възможност. Ако това не се промени няма как да излезе секторът на светло. Просто ще се въртим в един омагьосан кръг. Нищо не се прави да се стимулира този сив сектор и да излезе на светло – само едни наредби, които обременяват хората финансово.  
 
Казвате, че инвестицията е между 5 и 7 хил. лв. т.е с този капитал е напълно възможно да се започне подобен вид бизнес?
Вижте, помещение около 100 кв. метра е достатъчно за отглеждане между 50 и 80 майки. За тези 50 майки ти е нужно оборудване, а то се изразява в150 клетки. Тези клетки вървят на цени от 60 до 90 лв. Тук трябва да отбележа, че можеш да си направиш и сам клетка, но аз съм твърдо против, като започнах да се занимавам със зайци през 2002 година, си направих подобни клетки, но в последствие отидоха на вторични суровини. Калкулацията е проста, при евтиния вариант от 60 лв., са ти нужни около 10 000 за започването на бизнес с 50 майки. 
 
Каква е печалбата от един реализиран заек?
При наличните цени на фуражи, и при настоящите изкупни цени от 1 реализирано зайче, печалбата е около 3 лв., като от тези 50 майки ти трябва да изкараш около 200 зайчета. Грубо казано това са около 600 лв. заплата на един човек, който в месеца ще влиза по 2 часа на ден, за да се грижи за тях, тъй като според мен това е животното, което се гледа най-лесно, стига да знаеш какво правиш. На ден, при 100 майки, са ти нужни около 3-4 часа, като 4 часа значи, че трябва да спиш при тях. 
 
Има ли пазар за заешко и къде е той?
Пазарът си го има. Единият вариант е колене под джанката и продаване на крайни клиенти, а другият е продаване на няколко кланици, които купуват българското заешко. Подобни кланици има в Русе, Стара Загора и в село Преселенци, Добричко. Заешкото се купува на 4.20 лв./кг живо тегло, а продажната цена започва от 7 лв./кг и нагоре на едро без ДДС.
 
Можем ли да говорим за износ на българско заешко?
За износ на заешко не може да се говори, по простата причина, че няма зайци, защото кланиците са разхвърляни и не работят така, както трябва да се работи – няма специализирана зайцекланица, която да има като идея да работи с големи количества.
 
Преди години се твърдеше, че в страната ни има голям внос на зайци, с етикет Испания или Франция, но всъщност са с произход от Китай. Продължава ли това?
Именно. Вносът на заешко е с китайки произход. За тези зайчета, които се продават на 5.60 лв./кг мога да ви разкажа всичко, включително и схема, която е подсъдна!
 
В какво се състои тази схема ... ?
Схемата се изразя в това, че се купуват български зайци с ДДС, изнасят се фиктивно и вносните зайци минават с българското ДДС. Аз съм виждал заек в голяма наша верига, с печат и номер от кланицата в Преселенци, но същевременно с етикет, на който пише внос от Франция.  Зайците от кланицата в Преселенци трябваше да бъдат доставени в Банско и други подобни курорти за обслужване на ресторантите, но явно са застояли и са ги пуснали в търговската мрежа.
 
Регистриран ли сте по Наредба 26?
Не мога да се регистрирам по Наредба 26, защото преди това трябва да съм регистриран по 137 член и това, което ви обясних, че трябва да дам между 15 и 20 хил. лв. за глупости, които съм съгласен, че трябва да ги има, но когато се прави някаква огромна ферма, а предвид, че гледам 50 майки в 150 кв. метра е немислимо.
 
Освен зайци имате ли и земя?
Да, напълно съм затворил кръга. Имам земя, обработвам я, правя си гранулата, коля си зайците и ги продавам. Това е начин на оцеляване. 
 
Какви предимства виждате в това?
Предимствата са много. Започвам отзад напред – кланицата, която има право да коли зайци взема по 1.6 лв. за ишлеме, примерно. Същевременно аз преглеждам всеки един заек по отделно, махам му нечистотиите по стомаха и т.н. Това е предимството най-вече за крайния клиент, тъй като да си купиш заек, в който има изпражнения не е много приятно, нали? Другото предимство е при фуражите – печалбата е много по-голяма, защото зърнарите могат да приказват, че на 25 ст. заработват на загуба, но реално 1 кг е не повече от 12-15 ст. когато си направиш фуража, вместо 65-70 ст., цената на гранулата ти излиза около 50 ст., така печалбата от един заек от 3 лв. се повишава автоматично на 5-6 лв. 
 
Субсидира ли държавата по някакъв начин Сектор Зайцевъдство? Миналата година имаше бум на подадените проекти по Млад фермер за отваряне на зайцевъдни ферми. Съществува ли все още този интерес и какво се случва с тези ферми?
По млад фермер вече не може да се кандидатства, по други програми също не може. Единствено има едно субсидиране за изхранване на животно, което отново е неизпълнимо, тъй като заека няма маркер. Аз не знам нито един човек, който сега да получава субсидии. Преди време имаше хора, които вземаха субсидии, но в крайна сметка никой не повтори. Пък и се видя по млад фермер какво се случва със финансирането. Хората за пари биха направили чудеса, но къде е държавата да прави мониторинг?! Аз познавам хора, които усвоиха парите и нямат зайци в момента... но при проверката са показали, че имат зайци. При тези проверки през 3 години и аз мога да кандидатствам ... 
 
Как виждате бъдещето на сектора?
Винаги е имало голямо бъдеще за сектора, аз затова не съм се и отказал още.Има страшен пазар в тази нисша, защото дребното зайцевъдството в България не е развито. Аз съм привърженик именно на тях - Дребно зайцевъдство с ферми до 200 майки, защото точно те могат да произвеждат големи зайци за угояване. Въпросът е бройлерните породи зайци да могат да се гледат до 3 месечна възраст, за да може да се предлагат вече във вид на разфасовка. Цяла Европа търси големи зайци и същевременно цяла Европа е залята с малки зайци. При тях парадоксът е, че имат свръхпроизводство и свръх търсене на заешко месо. Големите  ферми в Италия, Испания, Франция, Германия не могат да предложат големия заек, защото при тях той се гледа до 70 дни и се коли на 73-тия ден най-много. Технологията им на отглеждане не позволява големи зайци да се отглеждат и технологията на клане също не им го позволява пък да се колят по-големите зайци.