Представяме ви интервю на Фермер.БГ от 30.07.2015 г. , с международен експерт по аграрна сигурност. Още тогава той предрича ситуацията с днешното разпространение на заразата от нодуларен дерматит, която убива фермите в Южна България и нанася тежки икономически щети за милиони на икономиката ни. 

 

Манипулации..., измами с европейски програми и субсидии..., загуба на пазари..., демотивация на фермерите..., унищожаване на фамилното фермерство...

 

Предизвикано пръскане за нодуларен дерматит и  унищожаване на пчелните популации в цяла България.....и още - ПРОЧЕТЕТЕ ОТНОВО ВЪВ ФЕРМЕР.БГ:

 

Българските фермери вече са въвлечени в глобалната война за храни и пазари (ИНТЕРВЮ)

 

Ескалиращо напрежение сред фермерите в Западна Европа..., зарази по животните..., Руско ембарго... Има ли връзка между тези събития, Фермер.БГ разговаря с дългогодишен европейски експерт в безопасността на храните, продоволствената сигурност и безопасността на стратегически обекти, пожелал анонимност:

 


През последните седмици напрежението сред фермерите в Западна Европа ескалира. Какво можем да очакваме?

Ситуацията е толкова сериозна, каквато не е била никога до сега. Кризата в млечния сектор разклати стола дори на Президента на Франция, както и на самия Кабинет. Виждаме, че освен във Франция, протести на фермери има и в съседните Великобритания, Белгия и Холандия... За разлика от подобни протести, каквито имаше през 2009 г., а и по-рано, то сега светлина в тунела не се вижда и висши политици и техни експертни кръгове търсят алтернативни решения за стабилизиране на ситуацията, за да не се изпада занапред в подобни за тях рискове.

Затова ли ЕК продължава да твърди, че няма криза в млечния сектор?

ЕК отлично познава в дълбочина проблематиката в животновъдния сектор в цяла Европа, но към момента не може да си позволи лукса да прилага нови финансови мерки на фона на останалите геополитически казуси от последните месеци – особено този с Гърция. Именно заради това отговорността се прехвърля към правителствата и виждате, че в началото на тази седмица френският министър на земеделието Стефан льо Фол обяви дискутираният с президента Франсоа Оланд кризисен пакет от 600 000 000 евро за френските млекопроизводители. Но дори въвеждането на такъв пакет не може да има дълготраен ефект, макар да е подкрепен от данъчни облекчения и улеснен достъп до кредитиране за фермерите.

 

Тоест изходът е всяка държава да се спасява поединично ли...?

Трябва да сме наясно, че макар да сме в единен Европейски съюз, в отворени пазари и граници, то вътрешно-общностната конкуренция в селскосто стопанство и най-вече в млечния сектор в момента е най-обострена. Както споменах по-рано, кризата подкопава рейтинга и доверието в политиците и това налага търсенето на алтернативни решения в борбата за пазари. Защото каквито и субсидии, каквито и кризисни пакети да бъдат одобрявани, то единственият устойчив модел за стабилизирането на даден икономически сектор, е гарантирането на пазари...

.... които пък повече от година са ограничени от Руското ембарго...?
Точно така! Макар някои експерти да гледат с розови очила на „затоплянето на отношенията“ межди Запада и Русия през последните месеци, то смятам, че това е по-скоро позиция на взаимно изчакване заради редица глобални геополитически интереси. Така че проблемът с пазарите не може да бъде решен с магическа пръчица...

Да разбираме ли, че борбата за пазарите става все по-ожесточена...?
По-скоро борба, в която конкурентите ще използват различни похвати, за да си осигурят пазарно надмощие. В такава ситуация по-слабите играчи ще отпаднат, за да отстъпят място на по-ловките, по-уверените, по-агресивните в тази борба... За съжаление в последно време имаме индикации, че в битката се включват прийоми, които не са присъщи за чисто пазарната икономика....

Какво визирате тук...?
Алтернативни методи за борба...

... и по-конкретно...?
... отслабване и остраняване на конкурентите чрез търговско ограничаване, маркетингово замъгляване, както и цялостно отслабване и довеждане до ликвидация на цели подсектори в селското стопанство. Смятате ли, че заразите по животните, които удариха България и Румъния през последните две години са случайни...? Вие следите събитията, трябва да знаете...

Явно вие знаете, кажете случайни ли са или не?
За съжаление, имаме индикации, че разпространението на смъртоносни зарази по животните, което оказва и значителен негативен ефект на потребителите на съответните продукти и субпродукти, може да се окаже част от използваните инструменти в борбата за пазари. Виждате, че вирусът на Синия език, който покоси над четвърт милион животни миналата година в България, продължава да дава своите негативни отпечатъци и през тази година. Демотивацията у животновъдите заради висока смъртност, ежегодни заразни болести и нарастващи икономически загуби, е вече изпробван в други страни и доказан начин за остлабване на производството.

Искате да кажете, че заразите са умишлени...?

В борбата за пазари и оцеляване не са изключени всякакви инструменти за надмощие. Държа да отбележа, че търговците на ваксини срещу тези болести, обикновено са големи корпоративни структури с диверсифицирани бизнес направления и активности, т.е. те не биха рискували устойчивостта на своята дейност заради доставки на препарати, които не представляват голям обем от техните продажби. Тук по-скоро говорим за стратегическо активно мероприятие от добре подготвени групи, чиито действия почиват на анализи и дългосрочна стратегия. И са насочени именно към демотивацията в работата на фермерите. Когато нямаш мотивация и условия, няма как да произведеш конкурентен продукт.

Давате ли си сметка, че това звучи твърде конспиративно?
А вие давате ли си сметка, че Европейската агенция по безопасност на храните не е публикувала нито дума този месец на своя сайт за заразата от Антракс в България, нито за заразата от Бруцелоза? Точно по същия начин както миналата година нямаше публикации за заразата от Син език в България и Румъния, която засегна общо близо половин милион глави животни. Когато европейските власти официализират разпространението на дадена зараза чрез публикации, както се случва примерно с Африканската чума по свинете, то това веднага довежда до защитни мерки и финансови пакети за подпомагене на засегнатите страни от страна на ЕС. Или казно по друг начин – тежестта и отговорностите индиректно се прехвърлят върху плещите на вашето Правителство и Земеделско министерство. Възможностите обаче за държавна финансова подкрепа са твърде ограничени и тук проличава първата слаба страна във войната за пазари, за която започнахме да говорим в началото.

В такъв случай кои са останалите страни, а също така споменахте по-рано и термина „активно мероприятие“?...

Борбата за надмощие и влияние в производството на храни, гарантирането на продоволствената сигурност, отдавна са поставени като приоритет в икономическото развитие на Западните държави, а също така и в някои големи Азиатски и Арабски страни. Добрата среда за производство гарантитра от друга страна политическата стабилност на Правителствата на тези държави. Във вашата страна тези теми никога не са били сериозно поставяни на дневен ред. За целия преход към демокрация до сега се приоритизира единствено преструктурирането на стопанствата, подпомагането „на парче“ на фермерите, а политиките на управляващите правителства са наосчени главно към решаването на текущи проблеми в краткосрочен план. Липсата на стратегическа визия е вторият най-сериозен проблем, пред който е изправено селското ви стопанство. Все още сте твърде зависими от политико-икономическите структури, които защитават своите интереси в търговията с агропродукти от Западна Европа и трети страни, а не съумяват да намерят инструменти и подходи, чрез които също да печелят, но подпомагайки собствена ви икономика.

Не казахте какво визирате с термина „активно мероприятие“...
Експертите по сигурността ще ме разберат много добре какво визирам. Въпросът е вашите служби имат ли специализирани звена, които да защитават този важен сектор на вашата икономика, очевидно подложен на множество и умело замаскирани атаки... Вие като журналисти защо не поискате чисто статистически данни от властите за няколко години назад, за да видите как се изменят пазарните доминанти в селското стопанство? Изискайте информация от анализатори как се изменят сферите на влияние в производството и търговията със зърно. Проучете какви са тенденциите в търсенето и предлагането на храни и селскостопански суровини. Цялата тази информация ще потвърди това, за което си говориме днес, но не трябва да демотивира фермерите, а трябва да им даде нужната яснота за това в каква конюнктура работят и дали имат шансове да бъдат конкурентоспособни. Такива данни и анализ трябва обаче да бъдат подготвяни главно от страна на държавата ви, която да изгради концепция как този сектор от икономиката да не попадне в тотални зависимости на чужди интереси. Ако фокусът на водените политики единствено към усвояване на европекйските субсидии за селско стопанство остане водещ, то ще се увеличи неговата зависимост от обема на подпомагане, а също така ще се влоши неговата конкурентоспособност.

Описахте доста сложна картина на ситуацията. Какво могат да направят българските фермери и правителство в този контекст?
Практиката е показала, че сложните казуси се решават с последователни решения, получили широка подкрепа от поставеният в риск сектор. Без такава широка подкрепа и единомислие нямате шанс! Срещу вас има изправени прекалено силни конкуренти – мощни държави с традиционни производства и големи финансови и политически възможности, а също така и силни корпоративни структури. Категорично трябва да работите в няколко направления: Разработване и осигуряване на пазари за селскостопанската продукция, включително чрез ефективно работещи външнотърговски представители в различни държави по света; Разработване на маркетингови и продуктови стратегии за защитени наименования на традиционни ваши производства; Повишаване на добавената стойност към произвежданите селскостопански продукти; Повишаване на вътрешното потребление на българска продукция за сметка на вносната такава; Подобряване средата на сигурност и превенция срещу външни атаки, включително и чрез зарази; Въвеждане на повече аналитичност и превенция на кризисни ситуации за аграрния ви сектор.

Благодаря ви за този разговор!

Има защо. И аз ви благодаря!