На прага на 30-тата година от началото на дейността си в земеделието, един от доайените и уважаваните земеделци - Ангел Вукодинов разговаря с нас за No-Till технологията и как мирогледът на човек се променя с годините. 

Ангел Вукодинов: За пореден път ставаме точкогонци

През 1991 г. започва да се занимава с търговия на техника, а от 1993 г. той поема задачата да обработва 300 дка земя. Както казва - уж като хоби.
“Така се промени животът, че хобито, вторият занаят стана първи. Не сме нови в търговията, но с машините нещата са по-труднички, защото знаете какво стана с дребното земеделие. Независимо от мерките в кавички, трудно има шанс да оцелява. И причината не сме ние - тъй наречените едри, а по-скоро ни сме следствието. И не е само водената политика, а и демографията, световното развитие към индустриализация на селското стопанство и оттам да има сравнително евтина храна и т.н.”, разказва Вукодинов. 

Така за 30 години 300-те декара станали 17 000. 

“С всичките тези години опит, който имаме и като земеделци, и като търговци, мирогледът ни доста се промени. 
Независимо, че имах възможност през последните 20 години да се докосвам до Nо-Till технологията с пътувания в чужбина, няколко пъти съм бил в САЩ, където е доста разпространено, сърцето не ми трепна. Не мога да кажа защо. Човешката психология е такава, че когато иска да прави нещо, търси причини, когато не иска - търси доводи. Явно аз тогава не успях да намеря доводи и най-лесният отговор, който си дава сам на себе си човек, в това число и аз е: “Това не е за нас”. Това е лесният отговор, защото той не изисква никакви усилия от тебе - и мисловни, и физически. Докато другият отговор - я, да видим дали имам почва при нас? Я да направим анализ? Я да видим какви са предимствата, какви са недостатъците, какви са условията, каква е теорията, какви са принципите... Всичко това изисква много усилия”, започва разказа си зърнопроизводителят. 

Преди 6-7 години прочел статия за руснаци, които не били фермери - хора от други сфери, но решили да се захванат със земеделие. 
“Използвали сериозни експерти като консултанти, внедрили всички съвременни постижения на агротехнологията, в това число - пестициди, подобрители, торове, семена, препарати, машини... и извадили почти нечувани резултати за района, в който работили - с 30% по-високи от всички останали. 
Извадили в един момент химикалката, взели да пишат, и това съм го запомнил и се надявам още дълги години да имам възможност да го повтарям - видели, че са нахранили всички освен себе си. Тази мисъл ме накара да ми трепне сърцето”, посочва Ангел Вукодинов. 

Междувременно от 2007-а година, когато започват да разширяват стопанството и да наемат повече земя за обработка, открили, че почвата в района на доста места не е качествена - особено тази в полите на Средна гора. 

“Тогава чисто прагматично изхвърлихме оранта от операциите и минахме на стърнищни култиватори, защото икономически повече ни излизаше сметката и ставаше по-качествено, по-бързо и по-евтино. Дотолкова ни хареса, че постепенно изхвърлихме напълно оранта от нашето стопанство. Това е още преди да вземем решение, че ще работим по No-Till. От днешна гледна точка се оказва, че това е било на практика един добър ход. Чисто инстинктивно - тогава математически не ми излизаха сметките”, не крие опита си Вукодинов. 

Успоредно с премахването на оранта и преминаването на по-минимални обработки със стърнищни култиватори, престанали въобще да изнасят  растителния остатък от нивите. 

Първата причина отново била прагматична. “Много за кратко се занимавахме с балиране и продажба на слама - преди 27-28 години бяха опитите ни. Когато го правехме, продавахме сламата направо на декар на фирми, които имаха техника и бяха специализирани в тази област. Обаче тези фирми не успяваха бързо да се справят с изнасяне на сламата и това ни затрудняваше, особено ако имаше валежи влизането с тежките машини уплътняваше почвата и в един момент си казахме, че повече няма да продаваме слама, ще я насичаме, както и другите видове остатъци от царевицата и слънчогледа, и ще ги оставяме на полето. Което се оказа, от днешна гледна точка, че е бил втори полезен ход”, споделя земеделецът. 

Преди три-четири години започнал да се замисля за това как практикува земеделието, в ръцете му се появили и доста книги за No-Till.

“А в част от земеделците еуфорията от членството в ЕС - най-вече, че ще бъде много лесно и ще потекат реки от блага, започна да попреминава. Нещо повече. Разбрахме, че субсидиите не са чак толкова решаващ инструмент, защото всеки от нас започна да си прави сметки какво е плащал като наем преди да има субсидии, какво плаща сега. Какви са му били разходите преди членството в ЕС на единица площ, на единица продукция, и какви са впоследствие. И се оказа, че много бързо разходите достигнаха европейските и изконсумираха не само субсидията, но и на места я преминаха многократно. Вътре влизат и цената на машините, амортизациите им, цената на семената, торовете и т.н. Ние имаме европейска икономика и тази икономика е на същите ценови равнища на останалата част от ЕС. Няма как тук да е много по-евтино, защото при отворените граници, всички суровини биха изтекли към по-старите страни-членки, както стана и с младите хора. Заплатите, които изплащаме също се стремим да са адекватни, защото иначе няма да намериш хора, които за работят. Това е съвсем нормално”, разказва Ангел Вукодинов и продължава: 

“Добивите се вдигнаха и то сериозно, особено в силните райони на България. При нас - в по-слабите райони - също. За нас резултати от 500-600 кг средни добиви бяха немислими преди това. 
Но това не можеше да продължава вечно. И това поскъпване, което дойде от членството ни в ЕС, го компенсирахме с по-високи добиви. Но оттук нататък, според мен, няма накъде. Това ни стана ясно преди няколко години. Тогава започнахме да четем много литература”. 

Реално в стопанството на Вукодинов от две години се работи изцяло по  No-Till върху 15 000 дка от 17-те хиляди, които обработват.

“Около 2000 дка сме оставили царевица да се обработват по традиционен начин. Причината е, че имаме успяваме да поливаме гравитачно. А този вид поливане изисква образуването на бразди”, обяснява стопанинът.  

No-Till технологията има основни принципа, споделя фермерът, но за усвояването им стоят килограми литература: 
- минимално или никакво безпокойство на почвата 
- оставяне на растителните остатъци изцяло на полето 
- въвеждане на покривни култури 
- и колкото се може по-дълго време живи корени и живи растения в почвата 
- максимално добър сеитбооборот. 

Според Вукодинов по този начин химията и торенето се намаляват изключително много - при него това е станало още от първата година. 
“Това, което липсва в България и на мен включително, е да се интегрира животновъдството в тази система”, допълва той. 
 
Въпреки редуцирането на използването на торове и препарати, зърнопроизводителят твърди, че нивото на реколтата се е запазило. 

“А заедно с това се опазва и природата. Причината за това е, че за да въвеждаш успешно No-Till трябва много добре да се разбира ролята на въглерода и на микроживота в почвата. Те ся тясно свързани. А ние се стремим чрез тази технология да запазваме по всякакъв начин въглерода и да увеличаваме наличността му в почвата”, обяснява Вукодинов. 

По думите му, трудно може да се говори за повишаване на добивите, но пък разходите на гориво са намалели с една трета. 
“От 142 тона максимален разход на гориво, което сме постигали, в момента сме под 90 тона и дори не можем да се възползваме от ставката на акциза. Което не е най-голямата икономия - не е малко, но за всеки литър гориво, всеки в земеделието знае, че стоят часове на полето на машините. Това са хиляди часове намалена работа на машините. Така хората, които работят за мен имат много повече свободно време. Тази година целта е колкото работят, толкова и да си почиват, да имат повече време за семействата си. Ние пък имаме повече свободно време да мислим върху процесите, има повече капацитет на машините, за да извършваме операциите, за които никога не ни достигаше времето. Случвало се е да внасяме няколко препарати наведнъж, защото е нямало как да влезем достатъчно на брой пъти. Сега имаме такова време, можем да огледаме по-спокойно нещата и да не рискувам от смесването на различни препарати с торове или други варианти”, споделя фермерът. 

Амортизацията на машините също е по-бавна, а и самата нужда от тях е по-слаба.  
“Разпродадохме около 30%, най-вече от инвентара. Първо е ненужно да стоят такива активи, които могат да вършат работа на друго място, а и някакви приходи не са ни излишни. Второ - като няма машина, няма да поглеждам много назад и да се връщам.  
Другата огромна полза е, че се запазва живота в почвата. На всяко боцване с една малка лопатка в почвата в пръстта има червеи. Т.е. с тази технология запазваме микроживота в почвата - гъбите, бактериите, дрождите, червеите и др. В голямата си част те са полезни и когато ги запазим има симбиоза между тях и растението”, аргументира се земеделският производител. 

Какви са предизвикателствата? 

“Хората си мислят, че сеялката в тази технология е най-важното. Не е. Най-важното са знанията в главата. Трябва да придобиеш знания и тогава и с по-обикновена и немаркова сеялка можеш да постигнеш по-добри резултати. Може да имаш и най-хубавата сеялка, но да не прилагаш принципите и да не разбираш процесите, да не постигнеш резултат. Както има не един и два примера. 
Мога да групирам предизвикателствата така - изборът на машини, теорията и овладяването на принципите и прилагането им в пълнота.
Има стопанства, които продължават да отглеждат само две култури - пшеница и ечемик. Ако мислят да продължават така, чисто и просто няма нужда да се хващат с No-Till. Невъзможно е. За сравнение мога да кажа, че нашето стопанство има над 10 основни култури - от 500 дка нагоре. 
И го правим с ясното разбиране защо ни е необходимо това. По-сериозното предизвикателство са пролетните култури. Двете култури, с които имаме да напаснем повече нещата са слънчогледът и царевицата. Пробваме различни схеми на засяване, междуредия, разстояния. От всички десет култури, два са ни предизвикателство”, обобщава Вукодинов. 

Модерен ли е No-Till-а?

“Не е модерен, а със или без каквито и да е специални субсидии, този, който е разбрал принципите и е пробвал, той ще продължи да прави No-Till. 

Естествено, добър сигнал е, че ОСП започва да обръща поглед и към тези практики. Лично аз се притеснявам, че може би ще има изкривяване, не толкова заради себе си или някой друг, а по-скоро може би ще се вкарат много видове практики, защото лобито на различните производители ще се опитат да защитят собствените членове или пък личните интереси. Защото щем не щем - част от браншовите съюзи в България са лични съюзи, това го знаем. Вратата ще е по-широко отворена и най-вероятно ще се вкарат много практики. От една страна е хубаво, но би трябвало да се отцеди на коя практика какъв й е приносът. В съвременната икономика оценяваме производителността и за по-висока производителност плащаме повече”, разсъждава стопанинът, като се съгласява, че има и практики, които в България не се прилагат много и тяхната оценка е рано да бъде направена. 

“Съгласен съм. Трябва да се направи оценка, защото виждам предложенията, които се правят по време на ТРГ, едно от тях е да се признае мулчирането. Само че, ако се признае мулчирането за такава практика и ако има финансова компенсация, няма как да направиш на един чист No-Till, където ползата е пет пъти по-голяма по отношение на въглерода, и да ги сложиш на едно ниво. Не е редно. 
Ако питате мен, а и не само мен, дали ще има подпомагане или не, аз съм започнал да прилагам тази технология преди да започне да се говори за тези неща и ще продължа да работя при всички положения в тази посока. Една от причините е, че наред с всичко останало, аз започнах да се замислям и каква почва ще оставя на своите деца”, заключва Ангел Вукодинов.