През април месец се очаква да бъде отворен прием по подмерките 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). 

Васил Грудев: Отваряме приемите по 4.1 и 4.2 най-рано през април

По подмярка 4.1 максималният размер на допустимите разходи за един проект ще бъде до 1 000 000 евро при 50% интензитет на подпомагането или до 1 500 000 при 35% интензитет. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника ще бъде до 250 000 евро. 

Тъй като това е един от най-чаканите приеми, естествено е темата да е пареща за всички сектори. Още повече, че разглеждайки критериите, оставаме с впечатлението, че се цели да се обхванат всички сектори. Не знаем дали това е с цел плурализъм или заради предстоящите избори, но е факт, че дори зърнопроизводителите, които от години са категорични, че не могат да съберат точки, за да кандидатстват, започнаха да разглеждат вариантите по-внимателно. 

Критики, разбира се, не липсват. Решихме да обсъдим критерий по критерий мярка 4.1 с един от най-уважаваните зърнопроизводители - Ангел Вукодинов. 

Той признава, че с има дълга история с проектите по програмите - още от САПАРД и мярка 121 от ПРСР, като от пет подадени проекта, два са реализирани. “Като вторият проект - от 2015 г., едва миналата година го завършихме чрез хиляди перипетии”, отбелязва Вукодинов. 

Какво смятате за критериите по предстоящия прием по подмярка 4.1? 

- Принципно се колебаем за кандидатстването. Дори сега, докато говорим, самите критерии за оценка по 4.1 са на бюрото ми. 
Какъв е проблемът, според мен - за пореден път ставаме едни точкогонци. На никого не му е ясно и няма информация точно с колко точки би се класирал един проект. Това може да се предполага, но е вследствие на брой хора и фирми, които ще кандидатстват, от кои сектори ще са, какви предимства ще имат по тези критерии и т.н. 

Странно е желанието, и не знам дали е съвсем обосновано, да се отвори целият прием и то всеки да кандидатства за всичко. 

Ангел Вукодинов: Отваряме прием и той е като една огромна каца, в която бъркаме всички. 

За да има справедливост, трябва конкурентните производители и стопанства да се борят по сектори. Няма нужда аз да се боря с животновъди, с етерично-маслените култури или с плодовете и зеленчуците. 

Трябваше да се направи на сектори, да се определят бюджетите и да има съревнование вътре в секторите. Не че зърнопроизводителите щяхме да бъдем с много големи шансове масата хора, тъй като ще има много кандидатури, ако се борим само между нас си. Независимо от това, така щеше да е по-справедливо и наистина щяха да се поставят реални индикативни цели за всеки подсектор - какво ще се постигне с тези инвестиции. 

Какво се цели с този прием, за да се постигне в българското земеделие.

- Точно. Да видим какво искаме да направим за един подсектор - чувствителен или не, половината, една трета, една пета или всичките пари. Или да кажат - няма да пускаме прием, освен за чувствителни сектори, но да видим какво целим, с колко ще увеличим стопанствата, с колко ще се увеличат показателите на тези стопанства, колко ще се увеличат данъците, които те ще платят и т.н. 

Нека разгледаме и критерий по критерий какво е мнението Ви.

Проектни предложения с инвестиции и дейности, насочени в сектор "Плодове и зеленчуци", и/или сектор "Животновъдство", и/или сектор "Етеричномаслени и медицински култури" - Тук точките вече са вдигнати на 20. Имайте предвид, че много от зърнопроизводителите въобще не могат да съберат 20 точки. 

Проектни предложения подадени от групи/организации на производители на селскостопански продукти - Отново 20 точки. Мисля, че преди да оценяваме по този критерий, ние трябваше да сме създали условия, стимули, за да има такива организации. 
Много хубаво звучи, но поради ред причини - егоистичното мислене на българина, индивидуализма, няма много. Поне аз не познавам много такива - реално работещи. За няколкото, за които имам информация, общо взето са от рода на “мама, татко, батко и аз”. така че не виждам ефект от този критерий. 

Проектни предложения, представени от кандидати, които не са одобрени за подпомагане по подмярка 4.1 - Да кажем, че има някаква логика и справедливост. 

Проектни предложения, представени от кандидати до 40 години включително -  Хубаво, но знаем, че много често проектите ги печелят емигранти от чужбина. Знам за такива примери - хората си живееха в Англия, а тук бяха млади фермери. Този път, ако има контрол, може и да не се случи.

Средноаритметичният размер на оперативната печалба на кандидата от последните три години, е по-голям от общата стойност на разходите по проектното предложение - Може би до някъде е добре. Не само заради това, че ние отчитаме печалби. В края на крайщата е хубаво тази икономическа група, която кандидатства, да показва резултати и да се види, че може да борави с пари и да ги увеличава, плащайки всички видове разходи, данъци и лихви по кредити. 

Проектни предложения, при които чрез изпълнението на одобрените инвестиции и дейности се осигуряване запазване на заетостта в земеделските стопанства - Сравнително добре, с оглед на това, че сме и в една COVID обстановка. 

Проектни предложения с инвестиции и дейности от стопанства за производство на биологични продукти - Може би е добре, но по мярка 10 и 11 се отделят доста средства, но не знам какъв е резултатът от биопроизводството, затова нека се изкажат специалистите. 

Проектни предложения с включени инвестиции за напояване на селскостопански култури отглеждани в земеделското стопанство - Наистина без напояване при тези климатични аномалии, които се случват, и без държавническо отношение към напояването като стратегическа цел, а не на парче, си струва. Но дали това е вложено в цялостната стратегия и дали ще се впише добре, няма как да отговоря. 

Проектни предложения с инвестиции и дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда, включително ВЕИ - Много ми е интересен този критерий. Какво значи това? Това иска дефиниции, иска определения, списъци с тези разходи. И доколкото чувам, машини за такива неща няма да бъдат признати, защото имаме лимит на машините - 250 000 евро, но машини за тези неща няма. Няма как да направиш технология, която да опазва околната среда, защото тя се състои от научен подход, от определена последователност на операциите, които се извършват с определени машини. Ако не се допуснат машини, аз не виждам този критерий как ще изиграе роля. 

Не мога да го снимам, но на тези двата съм си сложил въпросителен знак. Не ги разбирам и тези хора, които ще кандидатстват, нали трябва да се подготвят. Или пак ще се подготвят хора с повече информация. 

Ангел Вукодинов: Аз, ей Богу, се имам за сравнително грамотен човек в сферата на земеделието, но не ги разбирам тези неща. Комуникирам и с консултанти - те също не ги разбират. 

Проекти представени от земеделски стопанства разположени на територията на необлагодетелствани райони с природни и други ограничения и/или в места по Натура 2000 - Това е нужен критерий, но са заложили 85%. Тези региони винаги са в такива части на страната, където са по-малко площи. Трудно можеш да изкараш икономическа ефективност като работиш само в такива райони. Много често хората наемат земя в съседни селища, която евентуално да ги подпомогне. И това е определена дискриминация, защото процентът е прекалено голям. 
Защото един човек, ако има 3 000 дка земя, трябва минимум 2 100 дка да са в необлагодетелстван район и ако е наел случайно повече от 900 дка все пак да може икономически да издържа, той няма да се класира. 

Планирате ли да кандидатствате с проект?

Евентуално бихме кандидатствали, не знам още, ще направим сметка. Така или иначе всяко едно нормално стопанство трябва да инвестира, ако иска да се развива. Ние със или без мерки постоянно инвестираме. 

Очаквам да получим повече разяснения. Хубавото е, че отдавна хората не искат правят проекти на всяка цена.