Ангел Вукодинов, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводиотелите (НАЗ) в интервю за Фермер.БГ за състоянието на пролетните и есенните култури, обратното начисляване на ДДС, директните плащания и националните доплащания за единица площ - за спазените и неспазените обещания на управляващите.



Г-н Вукодинов, как се отразиха обилните валежи и застудяването през миналата седмица на зърнените култури?
Земеделците не трябва да се оплакваме от наличието на дъжд, защото много пъти той е липсвал осезателно по нешите полета. Действително през втората половина на април и началото на май на много места валежите са повече от обичайното за този период и създават затруднения. От една страна – там, където не беше довършена пролетната сеитба, колегите имат огромни проблеми и не могат да я завършат. От друга страна сериозно изостават растително защитните мероприятия. От трета страна преовлажняването на почвите, заедно със студеното време, водят до определено забавяне, а някъде и загиване на посевите. Топлолюбивите култури като царевицата и слънчогледа, се развиват по-трудно през този период. По отношение на пшеницата и другите есенници – ечемик, третикале и т.н., нещата като цяло са относително добре. От дъждовете имаме доста полегнали посеви най-вече при ечемика, който е с по-неустойчива коренова система и по-малко на пшеница.

Как стоят нещата при рапицата и опрашването ѝ?
Тази рапица, която успя да се подготви добре за презимуването, е относително добре и в момента се радва на добра вегетация, в добро развитие. Може би на места имаме проблеи с опрашването, защото студеното и валежно време не даде възможност на насекомите – най-вече на пчелите опрашители да се движат в обичайния си ритъм. Все пак, като цяло, за рапицата сме оптимисти!

[news]

През тази година по-рано ли се развиват културите и очаква ли се жътвата да започне по-рано от обичайно?
При рапицата и пшеницата определено можем да кажем, че се развиват по-рано. Обикновено рапицата прецъфтява до средата на май, а в някои райони на България и по-късно. Пшеницата изкласява и изцъфтява също след Гергьовден, а в момента тя на много места е в масов цъфтеж. Въпреки това обаче, не очаквам драстично намаление на сроковете на жътвата. По-дългата вегетация, която се очертава, и предвид на времето, което предстои, вероятно жътвата ще започне в обичайните срокове – за южна България около средата на юни за ечемика и малко по-късно за пшеницата, а за северна – около края на юни.

Преди около две седмици НАЗ изпрати запитване до МЗХ относно приема на заявления за държавната помощ за пропаднали площи през 2013? Имате ли отговор?
За съжаление към момента нямаме отговор. Продължаваме да задаваме този въпрос. За голямо съжаление на всички земеделски производители, се вижда, че и това Министерство се води по инерцията и върви след събитията. А ролята на едно министерство е да върви пред събитията – да се прави планиране. Напълно пропадналите площи не са огромни за България, но въпреки това плащанията сажизнено важни за някои стопани.
Още повече притеснителен е въпросът за националните доплащания на единица площ, които бяха символични – 94 ст. за 2013 г. , на този етап получаваме отговор от МЗХ, че не са разчетени средствата за 2014 г. , независимо от Споразумението от 1 октомври 2013 г. , подписано от земеделския министър и зам.-министъра на финансите. Тези плащания са вид компенсация за нелеката тежест, която поехме с обратното начисляване на ДДС. Ние поехме тази тежест, но с уговорката да бъдем компенсирани, макар и символично с един лев на декар годишно за национални доплащания. Ако в момента не се изпълни това обещание, смятаме, че то ще е сериозен претекст за безпокойство. В момента текат събрания по райони и се вземат решения. Някои региони вече са изпратили решенията си и призовават към протестни действия, но това ще стане след като получим решенията на всички райони и проведем разширен Управителен съвет.

Не смятате ли, намерение или евентуално решение на НАЗ за протести точно в този предизборен момент, може да бъде изтълкувано като политизиране на ситуацията?
Смятам, че с времето сме показали, че с политиката сме като с печка – достатъчно близо, за да водим диалог и достатъчно далеч, за да не се изгорим. С всяка политическа сила, която е печелила избори, сме започвали с диалог и в един момент обикновено сме преминавали към по-сериозни действия, когато диалогът не е водил до конструктивни решения. По отношение на този въпрос ние водим кореспонденция с МЗХ вече почти половин година и бяхме дали достатъчно възможност да се намери адекватно решение.

 

Споменахте обратното начисляване на ДДС при зърното, което е в сила от началото на тази година. Какви са първите Ви впечатления от този нов елемент?
На този етап, понеже до миналия месец не беше най-активния период на земеделците за направа на разходи, нямаме сигнали за сериозни забавяния. Текат регулярни проверки, които са свързани с нормалната данъчна практика – няма нищо лошо в това. Притеснени сме сега, когато земеделците започнаха да изпълняват много практики, те са обвързани с много разходи и ДДС, което трябва да се възстановява. Но се надяваме и в бъдеще да се спазват сроковете. Ще следим за това стриктно, защото освен финасовата тежест, ако земеделците получат и сериозна данъчна тежест, това ще утежни сериозно работата им.


Предстои сформиране на работна група към МЗХ за обсъждане на директни плащания 2015- 2020. Какви предложения ще даде НАЗ в тази насока?
Похвално е, че има такава работна група, не е похвално, че тя се прави отново „на педал“ в последните секунди. Ние сме представили нашите приоритети. Не е похвално също, че независимо от нашите призиви, няколко мандата на управляващи правителства не се прие Закон за браншовите организиации. Аз не съм убеден, че всички близо 70 организации, легитимирали се пред МЗХ в момента, са легитимни и наистина представляват бранша на национално ниво.

По отношение на нашите предложения – ние сме ги представяли нееднократно в публичното пространство. Ние сме силно притеснени не толкова от схемите за преразпределно плащане, малките стопанства, както и предвижданите схеми за обвързано плащане, за младите стопанства и зелените плащания, ние сме притеснени от непрозрачността на вземане на решения, от липсата на предварителен диалог. В момента ние ще правим група за директните плащания, но вече имам решение за преразпределителното плащане, което, ако си спомняте, се обсъждаше на 27 февруари с публикуван анализ за вземане на анализ на МЗХ на 26 февруари, и то под наш натиск и натиска на още една-две организации. Несериозно е! Така че нашите предложения ще бъдат за контрол при тези схеми – те трябва да се предлагат умерено, разумно, спрямо нашите нужди и съобразно земеделските производители в България, произвеждащи за държавата и увеличаващи БВП на държавата. Това трябва да става на базата на необходимите документи, на базата на балансирано развитие на отделните сектори, а не да се прави само популизъм по медиите. Този въпрос трябва да бъде обвързан и с Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, която също не се прави по най-прозрачния начин. При положение, че по ПРСР няма много средства за производители, а има повече за общини и консултанти, нашето предложение беше за прехвърляне на 25% от втори към първи стълб от една страна, за да се компенсират 30–те прцента зелени плащания. От друга страна трябва ясна дефиниция на понятия като „активен фермер“, „екологично насочени площи“. България трябва да защити екологично насочени площи, съобразени с нашата действителност – ландшафт, разстителни видове, тераси и т.н..

 

София БЕЛЧЕВА, Фермер.БГ


 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!