Интервю на Фермер.БГ с Председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов.

 

- Г-н Вукодинов, как върви жътвата?
- Над 90% от ечемика в страната е прибран, около 370 килограма от декар е средният добив за членовете на НАЗ. Пшеницата към 6 юли е ожъната на 30%, но жътвата е много интензивна и ще преполовим площите тези дни. Аз лично приключвам вече с жътвата.

Добивите от пшеница са в доста широки граници и засега не може да се говори за осреднени добиви – в Северна България има добиви и от по 500 килограма, но има и по 250 кг. Очакванията са все пак за среден добив около 360 кг/дка за страната. Смятаме, че доближим прогнозираните 4 милиона тона зърно и ще приключим с около 3.8 – 3.9 милиона тона.


- Тоест, тази година ще имаме повече зърно от първоначалните ви прогнози?
- Да, такива са очакванията ни и се дължи на благоприятните майски дъждове. По-важно е друго – всички колеги сме категорични, че тази година имаме изключително високо качество на пшеницата. Зърното е много тежко и с високо хектолитрово тегло, с висок глутен – от порядъка на 30 единици и повече.


- Как ще обясните по-високо качество?
- Факторите, според мен, са няколко. Първият е чисто природен – макар и доста сушава да е годината, през май условията бяха благоприятни. Има редукция на добива надолу за страната спрямо предходната година с 10-15%, но има неписано правило, че когато има голямо количество, често качеството е ниско. Като при млякото – ако една крава дава 15 литра мляко, то обикновено е по-високомаслено, отколкото ако дава 40 литра. Така е и при зърното. Другият фактор е наша заслуга – като земеделци се научихме как трябва да се прави добро земеделие. Вложихме много усилия, провеждаме добри земеделски практики, използваме качествени торове и препарати.  И не на последно място е благоприятното време за жътвата – ако завали преди да сме прибрали реколтата, ще има проблем, защото дъждовете развалят качеството на зърното.


- Как върви пазарът на зърно в момента?
- България не е фактор, определящ движението на световните зърнени борси. Пък и живеем в пазарна икономика и искаме или не се подчиняваме на пазарните тенденции. От две седмици цените вървят нагоре – надявам се доброто качество на пшеницата да доведе до още по-високи цени. До 5 юли цената беше 370-380 лева за тон, от 6 юли чуваме за цени над 380 лева, а близо до пристанищата цената вече гони 400 лв./т.
Доволни сме от цените, защото се надяваме да компенсираме по-високата стартова цена на пшеницата, която имаме спрямо миналата година – с 15-20%, както и да компенсираме част от увеличените разходи за производство. Съвсем скоро НАЗ отчете, че има около 25% завишаване на разходите за производство на единица площ пшеница.


- В тези компенсации включвате ли акциза за горивата? Преди два дни зам.-министър Боянова заяви, че няма да имате тази година безакцизно гориво?
- Прочетох това изявление. То само доказва, че управляващите не искат да спазват ангажиментите, които подписаха, а министър Дянков публично се отрече от подписа си. След протестите ни през декември когато дойде нотификацията от ЕК за гориво с намалена ставка на акциза, лично министър Найденов публично я размахваше и обещаваше от януари да имаме ваучери. Явно, обаче, управляващите не желаят това да се случи. Това не е правилна, според мен, политика – зърнопроизводството е секторът, който създава най-много работни места, важен е за държавата, защото осигурява хлебния баланс. Смятаме, че секторът е важен и заради сериозния експорт на продукция, която подобрява външнотърговското салдо.  Това, което се случва и чуваме, че се подготвя, започва да прилича на борба срещу сектора на зърнопроизводството.


- Дерогацията на ДДС ли имате предвид?
- Да, поискана е нотификация за дерогация на ДДС, тоест зърнопроизводителите да купуват всичко с ДДС и да чакат държавата да им го върне, а да продават зърното си без ДДС. Така просто искат от нас да кредитираме държавата – по сегашния закон е около 4 месеца. Това ще ни принуди да теглим допълнително кредити за оборотни средства с високи лихви.


- Срещнахте ли се с министър Дянков в края на юни?
Пратихме писма чрез Консултативния съвет по зърното до председателя на комисията по финанси и бюджет Менда Стоянова, и до Министерството на финансите, но отговор нямаме до момента. Да, обеща ни такава среща, но до момента не е проведена и няма индикации да се случи.  Подозираме кампания срещу земеделието и конкретно срещу зърнопроизводителите. Показателна е още една готвена промяна – свързването на всички ведомствени бензиностанции с НАП. Имаше устни коментари от компетентните органи, че това не касае земеделците, но има претенции от НАП. Това ще доведе до допълнителни разходи. Проблемът не е, че ще има контрол – той е необходим, а и ние няма от какво да се страхуваме. Но ще трябва да извадим десетки хиляди левове – 15-18 000 лева струва инвестицията за такива устройства – нивомер с фискална памет. За голяма част от земеделските производители такава сума е непосилна.
Учуден съм от такова отношение към сектора и от тенденцията да се води политика против зърнопроизводителите. Преди две седмици бяхме с колеги от НАЗ на специализация в САЩ. Запознахме се детайлно със законодателството, с практиките, със специалните застраховки за сектора – с грижите на американската държава за производителите. Там работата в сектор земеделие е планирана просто и предвидимо – защо не се поучим от този опит, нямам обяснение.


- Според официално становище на НАЗ, последното прехвърляне на пари към мерки 112, 121 и 321 от ПРСР не ви удовлетворява. Не смятате ли, че именно с приоритетното разпределение на проекти в общини, където няма добра усвояемост ще се стимулират бенефициентите в селските райони?
- Осигуряването на допълнителни пари по тези мерки е положителен факт, но сме учудени, че за пореден път нашият сектор е ингнориран. Основните мотиви да бъде получена нотификация от ЕК за прехвърляне на тези средства, беше добрата успеваемост на усвояването на средства по мярка 121, за което основните “виновници” сме ние, зърнопроизводителите. Качеството на зърното, за което говорихме, до голяма степен се дължи и на добрата техника, с която работим, но вината, че в зърнопроизводството техниката е изключително скъпа, не е наша, нали.  Затова сме учудени и притеснени, че отново сме неглижирани. Притеснени сме, че може да няма достатъчно контрол и да недостатъчна успеваемост при усвояването на тези разрешени вече средства – още повече, че виждаме едни не съвсем обективни критерии като регионален подход, а и като предимство, което се дава на определени категории стопани. Само един пример – наясно сме с “опита” по мярка 112. Постоянно се натъкваме на пустеещи изоставени полета, на нереализирани идеи, което навежда на мисълта, че целта е била единствено да се усвоят парите за други цели. И не на последно място – скандалите около ВЕИ от последните дни, от които открито замириса на лобизъм. Огромни средства се наливат във ВЕИ, с които често се затруднява чисто земеделският процес, а вече всички виждаме, че се отразява и на бита, и на джоба на обикновения българин.


Разговаря Ваня Кюрчева
 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!