Пандемията, нарушените вериги за доставки и климатични екстремности вече повишаваха цените на храните, когато Русия нахлу в Украйна в края на февруари. Днес войната в един от шестте големи житни региона в света и в Черно море - критичен транспортен коридор за доставки на пшеница и торове, поставя глобалната продоволствена сигурност в състояние на още по-висок риск. 

Гласувайте: Запасявате ли се с торове навреме?

Дефицитът на зърно тази година вероятно ще е между 15 до 20 млн. тона - в зависимост дали и колко гладко върви разблокираният наскоро износ от Украйна, но през 2023 г. недостигът може да достигне 23 до 40 млн. тона, предупреждава в доклад консултантската компания McKinsey, цитирана от Капитал. 

Според данните украинските земеделци са засяли с поне 35% по-малко култури.

Анализаторите смятат, че по-оптимистичният сценарий за догодина е възможен, ако износът от Украйна бъде по-значителен, а по-песимистичният сценарий отразява какво може да се случи, ако войната продължава да пречи на фермерите да сеят, поддържат и прибират реколтата, ликвидността и достъпът им до селскостопански суровини са ограничени, а украинските пристанища останат блокирани. А към тези рискове се добавят и други глобални процеси като верижните реакции на пазарите и климатичните промени.

В крайна сметка 40 млн. тона зърно се равнява на годишния хранителен прием на 250 млн. души, или 3% от световното население. 

А извън прекия ефект на глада, този недостиг би имал и много други дестабилизиращи последици - финансови, икономически и социални.

Зърното в света идва основно от шест региона, а в Черноморския Украйна и Русия заедно произвеждат приблизително 28% от пшеницата и 15% от царевицата, изнасяна в световен мащаб. 

Логистичните проблеми около войната до момента са свили износа от двете страни общо с 18-22 млн. тона по данните към средата на август. 

Освобождаването на близо 20 млн. тона зърнени култури, блокирани в черноморските пристанища в края на юли, носи известно облекчение, макар все още да има трудности в логистиката му, а също и опасения за качеството му, тъй като не е съвсем ясно дали е съхранявано при оптимални условия в петте месеца, в които доставките бяха блокирани.

Тези приблизително 5% от 400 млн. тона, търгувани в световен мащаб, може да изглеждат малко, но това е достатъчно, за да предизвика значителни смущения в двегодишния стоков цикъл, защото създава търсене на нови договори и подкопава доверието в ликвидността на пазара, което може да мотивира някои страни да увеличат своите резерви. 

Приблизително 40 забрани за износ и изисквания за лицензи за износ бяха въведени между февруари и май 2022 г. заради войната. Тези мерки оказват допълнителен натиск върху наличните запаси, тласкат цените нагоре и допълнително застрашават продоволствената сигурност.

Настоящият експортен дефицит до голяма степен се дължи на недостатъчната способност за заместване на храните от Черноморския регион. Отрицателните въздействия биха могли да бъдат смекчени чрез увеличен износ от райони, очакващи рекордни реколти, и други от страни, които разхлабват запасите от зърно в опит да се възползват от повишените цени. Облекчението, което тези мерки могат да донесат, обаче е неясно, тъй като тези действия са доброволни и несъмнено ще бъдат движени от пазарната динамика и политика.

По-притеснителни са според доклада очакванията за следващата година. Продължаващият конфликт пречи фермерите да подготвят нивите, да засеят и да защитават и наторяват културите, което вероятно ще доведе до по-малки обеми на производство през следващия сезон. 

Предстоящата украинска реколта и износ вероятно ще бъдат най-ниските за последното десетилетие.Въз основа на интервюта с производители и на местни данни от McKinsey са моделирали потенциалната реколта за всяка от областите на Украйна - изчисленията сочат 35 до 45% спад за следващия сезон. Причините са продължаващи военни действия и поставени противопехотни мини, липса на ликвидност на фермерите, намален достъп до торове и препарати за защита, увеличени разходи за гориво.

Експортната логистика също може да продължи да бъде предизвикателство. Поради тези комбинирани фактори, производството на Украйна вероятно ще намалее с общо 30 до 44 млн. тона за пазарната 2022-2023 г. спрямо предвоенната базова линия. 

Това, което се случва в други страни, може допълнително да намали обемите на световната търговия. Руските добиви също може да са по-ниски през следващите сезони поради глобалните търговски ограничения. Хибридните семена, продуктите за растителна защита и, в по-малка степен, машините и софтуерът могат да бъдат обект на забрани за внос, което засяга предимно производството на пшеница. 

Недостигът и по-високите цени на торовете също се очаква да намалят добивите в страни като Бразилия, които зависят силно от вноса им. Това вероятно допълнително ще намали обема на зърното на световния пазар.

Действията на другите страни износителки може или да добавят повече зърно към глобалното предлагане, или да го намалят допълнително. От една страна, продължаващите или дори по-нататъшни търговски ограничения биха могли да влошат глобалния недостиг, докато високите реколти и разхлабващите се резерви биха могли да намалят въздействието. Климатичните събития също могат да повлияят на деликатния баланс. 

Рисковете за глобалната хранителната система идват на фона на все по-взаимосвързана верига на доставки, висока зависимост от търговията и неравномерно разпределени запаси. Мощни икономически субекти като Китай, САЩ и ЕС, са относително добре защитени - високо местно производство, запаси и покупателна способност.Но развиващи се страни като Бангладеш, Етиопия, Сомалия и Йемен разчитат в голяма степен на внос на зърно, имат ограничени запаси и ниска покупателна способност. 

Повече от 1.4 млрд. души живеят в уязвими райони, предимно в Африка и Азия, а ако глобалният недостиг продължи и страните изчерпят резервите си, това число може да се увеличи до 1.9 млрд. души, или 18% от световното население.Това крие много финансови, икономически и социални рискове. 

Тези държави вече са изтощени от пандемията и високите цени на суровините и изпитват по-високи от обичайните бюджетни дефицити и нива на безработица. В някои от тях местните валути са девалвирали рязко през 2022 г., правейки деноминираните в щатски долари вносни стоки като пшеница и петрол още по-скъпи, отбелязват от McKinsey. 

С ограничените доставки тези нации ще се сблъскат и с повишена инфлация, което ще изостри бюджетния стрес, докато се опитват да защитят населението си от растящите цени на храните. Ако не могат да го направят, недохранването може да се повиши.

А всичко това крие опасност от социални конфликти. Авторите на доклада напомнят, че повишаването на цените на храните от 2010-2011 г. допринесе за Арабската пролет, а сега рисковете за глобалната хранителна система са по-големи според тях.От консултантската компания посочват, че има поне три фактора и стъпки, които могат да смекчат подобни тежки последици. 

Сред тях са:
- отблокиране и обезопасяване на черноморските логистични маршрути;
- намаляване на търговските ограничения и освобождаване на буферни запаси, за да се увеличи предлагането на зърно на световния пазар;
- предоставяне на финансова помощ на най-засегнатите райони и население.

Дългосрочно трябва да се мисли и как да се избегнат следващи кризи със стъпки към устойчиво повишаване на добивите, особено в страни с бързо растящо население, ограничаване на глобалните хранителни отпадъци, насърчаване на консумацията на алтернативно месо и т.н.