Бюджетът на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (EС) със сигурност ще бъде намален след 2020 г. и в този процес е важно преразпределението, като се увеличат средствата за инвестиции и за реалния бизнес на фермерите.

Вижте кои са събитията, свързани с европредседателството ни

За България ефектът от прилагането на досегашната ОСП през последните 10 години е положителен, подчерта пред bloombergtv.bg анализаторът Ивайло Здравков. Той припомни, че съотношението на средствата по двата стълба на ОСП е около 70:30 – директни плащания спрямо инвестиционни мерки по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).

Това положение трябва да се промени, може би след 2021 г., смята анализаторът.

„Ако свежи пари не се вкарват в реалния бизнес, нещата няма да вървят. Да, дотацията ще я има винаги, но не по начина, по който функционира в момента. Досега по Първи стълб се разхищават доста средства, те не се използват по целесъобразно и се нарушава балансът“, обясни Здравков.

Според него една от най-важните задачи сега е държавата да изработи обща стратегия по отношение на селскостопанската си политика.

„До момента нямаме такава. Всичко се прави на парче или в последния момент. Всичко се променя по няколко пъти, което води след себе си много негативи. Не може само правителството или министерството да изработи цялата стратегия. Ако ги няма браншовите организации, няма как да се случат нещата“, каза наблюдателят.  Той очаква, че до края на 2018 г. ще се намери балансирано решение.

Важна цел е парите да бъдат насочени в реалния бизнес, а не в кухи системи или опити да се заобиколят правилата. „В момента се получава разхищение. Има 50 мерки, по които може да кандидатства човек, от тях 15 са атрактивни, а останалите нямат връзка с действителността. Сякаш не са правени за нас, а за друга държава“, коментира Здравков.

По думите му бюджетът за ОСП неизбежно ще бъде намален заради Brexit и заради необходимостта от насочване на повече средства към сектор „Сигурност“. Затова ще бъде много важно да се формулират ясни правила и да има много строго разпределение на средствата.

Сред проблемите сега Здравков посочи периодичните промени в политиката на аграрното министерство за подпомагане на различни сектори. „Всичко се прави на парче или в последния момент. И оттам неминуемо идват и самите проблеми. Няма как, когато в началото на съответен програмен период определиш едни приоритети, после да ги промениш няколко пъти в хода на този период. Оттам става дисбалнс и за бизнеса, и за кандидатите. Ето това нещо може да бъде променено“, каза той.

Мнението на анализатора е, че сега производителите на плодове и зеленчуци вероятно страдат в сравнение с други сектори.

Европрограмите ще ги има и след 2020 г., дори позицията на България е те да не бъдат намалявани, а да бъдат запазени, подчерта Здравков. Той цитира резултатите от проведен наскоро симулативен тест, който показал, че без инвестиционните програми на ЕС България няма да е добре. Това е едно от нещата, които трябва да се случи по време на българското председателство на Съвета на ЕС – трябва да защитим максимално европейските средства.