Стилиян Гребеничарски е анализатор в InteliAgro. Има магистърска степен по „Финанси“ от VU University, Амстердам и бакалавър в същата специалност от Университета за национално и световно стопанство, София. 
Разговаряме с него за най-актуалните тенденции на пазарите на мляко, зърно и месо в глобален и български мащаб. 
 
Мляко 
2017 г. се характеризира със сериозно възстановяване в цените на млякото, което продължи над една година.
 
 
Цените в България се покачиха в порядъка на 25-30%.  Ръстът продължи до края на лятото, след което се забеляза една известна корекция и стабилизиране, отбеляза Гребеничарски. 
 
„Трябва да отбележим, че нашия пазар напълно следва тенденциите в Европа, в крайна сметка и в света. Възстановяването на цените дойде благодарение на възстановяването на търсенето в Китай. Това е факторът, който определено движи пазарите. А местното производство не успява да компенсира вътрешното търсене. Фермите изостават както технологично, така и в броя на животните. И затова отново се обръщат към продукция, което буквално издърпва целия глобален пазар. Очакваме възстановяване на производството в Австралия, Аржентина, в Щатите расте за поредна година“, посочи анализаторът. 
 
Според наблюденията му в Европа през 2017 г. броят на млечните крави е намалял  с 80 000 в отговор на ниските цени и самия пазар. 
 
„Това беше естествената му регулация. Не беше необходима дори пазарната намеса от страна на ЕК. Тя дойде вече след като цената беше тръгнала да се възстановява и след като самите фермери бяха тръгнали да преструктурират, да намаляват производството и броя на животните“, допълва Гребеничарски.  
 
През тази година очакванията на специалистите са броят на млечните крави да се запази, благодарение на ръста в производителността в общността и в крайна сметка производството на мляко и в ЕС да възстанови бавния си, равномерен растеж. 
 
„Нашите очаквания, а и на повечето пазарни анализатори са, че този пазар е сравнително балансиран към момента. Не очакваме някакви сериозни аномалии. Потенциален риск за производителите определено могат да представляват цените на фуражите. Ако действително се реализира поскъпване през тази година, това може да наруши сериозно рентабилността на сектор „Мляко“. Трябва да отбележим, че последната година беше най-дългият период на благоприятна пазарна конюнктура за млекопроизводителите по света, ако говорим за съотношението цени на млякото/цени на фуражите. Действително последните 10-15 години такъв дълъг благоприятен период не е имало. Но най-вероятно през тази година има фактори, които биха застрашили тяхната рентабилност“, каза Гребеничарски. 
 
Според него към момента няма необходимост от въвеждането на защитна изкупна цена, тъй като цената винаги трябва да е следствие от естественото балансиране на търсене и предлагане на пазара. 
 
 
„Следващата стъпка на самите производители е да се адаптират към цените. Да бъдат достатъчно ефективни,така че да могат да печелят и при по-ниски цени“, каза Гребеничарски. Според него това става с много по-висока производителност.
„Когато я няма, и цените да продължат да растат,  фермерите отново няма да имат доходите, които им се иска“.
 
По думите му периодът на балансирани цени е подходящ фермерите да погледнат по-дългосрочно на дейността си, да преразгледат инвестициите си, така че да се подготвят за евентуален спад в следващ период. 
Според Гребеничарски намеса на пазарите винаги може да има някакъв краткосрочен ефект да стабилизира, да спре някаква тенденция, но само временно. 
 
„За пример ще посоча пазарната намеса, която ЕК предприе по време на резкия спад на цените. Тя се намеси, започна да изкупува мляко и различни млечни продукти. И така към края на миналата година се натрупаха запаси от сухо обезмаслено мляко от порядъка на 380 000 – 400 000 т. Това се случва в период, когато предлагането превишава търсенето и цените са ниски. ЕК прекрати тази мярка, т.е. от пазара се изтегля още един купувач и това допълнително натиска цените надолу и демотивира производителите да произвеждат. Сухото мляко е страничен продукт при производството на маслото. Когато те не могат да реализират този продукт, те свиват и производството на маслото и след това дойде и този рязък ръст в цените на маслото.
 
Така ние имаме една намеса от страна на регулатора, който цели някакъв краткосрочен ефект, но в дългосрочен план това силно нарушава и цени, и пазарен баланс, от което в крайна сметка страдат и потребителите“, посочи анализаторът и допълни: България внася не малко мляко, основно от ЕС. Един от факторите е конкурентната цена – по-високата конкурентоспособност на чуждите производители. Но друг фактор е и самото качество на млякото. Български производител с качествено мляко към момента няма никакви проблеми да реализира на цена, която ще е добра за него на българска мандра". 
 
По думите му част от вноса се случва, защото част от преработвателите не могат да намерят достатъчно добро качество в региона, в който работи. 
 
Зърно 
2017 г. донесе дългоочакваното балансиране на зърнените пазари.
 
 
Основна причина за това бяха съединените щати, където спадът при производството както на пшеница, така и на царевица беше сериозен. И така за първи път от години всъщност общите преходни запаси в настоящата все още пазарна година очакваме да намалеят на глобално ниво. На другия полюс обаче беше черноморския пазар, от който сме част и ние, където Русия отбеляза с огромна разлика втора поредна рекордна година на производство при пшеницата и оказа силен натиск върху цените в Средиземноморието, Черноморието. И по този начин балансира до голяма степен спада зад Океана, каза Гребеничарски. 
 
Според него 2018 г. започва интересно, динамично за пазарите, като част от наблюденията на него и колегите ще могат да се видят съвсем скоро в новото издание на InteliАgro Book 2018, което се подготвя в момента. 
 
„Отново на фокус са САЩ, където при пшеницата продължава спадът в площите. Миналата година имаше най-ниските площи от 1909 г. насам при пшеницата. Тази година намаляват допълнително. Също така няколко месеца подред има сериозна суша в трите най-важни производствени щата за културата в Щатите, което на този етап внася една голяма несигурност на пазарите. Във фючърсната търговия в последните две-три седмици се наблюдава поскъпване в рамките на 10%.
 
И тук най-важният въпрос е дали отново Европа, Черноморският регион – Русия, Украйна, България, Румъния ще успеем до такава степен да балансираме производството, каквато беше и миналата година. на този етап все още неизвестните са много – рано е да се прави категорична прогноза за посоката на пазара. Но трябва да се има предвид, че действително миналата година беше рекордна за този регион. Метеорологичните условия в Русия бяха много добри. Което прави малко вероятно същите много добри резултати да се повторят“, отбелязва специалистът. 
 
По думите му към края на 2017-та година в Русия има натрупани запаси от пшеница в порядъка на 15 млн. т, което количество подлежи на износ в тези месеци. 
 
„В България голяма част от производителите и търговците решиха да задържат продукция – това е често практикувана от тях стратегия в последните години и има 2 млн. т натрупан запас. Това може да се види като разлика в мащаба. Иначе, ако говорим за производство, тя е много по-голяма. Говорим в порядъка на 25-30 пъти разлика. В повечето случаи в последните години се оказа по-скоро лошо решение, но както по света така и нашите производители може би забелязват тези сигнали – възстановяването на цените, до известна степен през миналата година стабилизиране, сигналите за евентуално поскъпване през тази и решават да задържат. Но това решение е доста индивидуално.  Не може да гарантира успех за всеки.
 
Трябва да се има предвид инфраструктурата за съхранение, какви са разходите за това съхранение, които ще направи всеки един от тях, евентуално, дали когато иска да продаде тези количества, ще има насрещно търсене, защото все пак месеците януари, февруари, март, април не са с най-голямата ликвидност на зърно и с най-високото търсене“, коментира Гребеничарски. 
 
Според него за царевицата е доста рано да се правят прогнози. Все още не е ясно какви са резултатите от зимния сезон в Северното полукълбо и как ще протече сеитбената кампания. Но последните години маслодайните култури се очертават като много важен сегмент за българското земеделие. 
 
 
„Ние сме сериозен пазарен играч в Европа, в Черноморския регион, особено при слънчогледа. Все повече българските фермери залагаха и на рапицата. Това, което се случи в този сегмент е, че Украйна през миналата година най-накрая отпусна леко хватката на пазара. Имаше спад в производството на слънчоглед и съответно в износа на слънчогледово олио, което позволи малко по-високи цени и малко по-активен износ от страна на ЕС, включително и износ от България на слънчогледово олио се активизира.
 
Очакванията за тази година обаче са за сериозен ръст в площите в Украйна, както със слънчоглед, така и с рапица. Трябва да отбележим, че 2016 г. бяха засети 50% повече площи с рапица в Украйна. Очакваме около 10-15 процента нов ръст и през тази година, което неминуемо ще окаже влияние и на предлагането по-късно. В Русия, местното земеделско министерство очаква малко по-малко площи със слънчоглед, но отново в рамките на 10-15% да са повече площите с рапица и около 20% повече със соя“, показват наблюденията на Стилиян Гребеничарски. 
 
Той отчете, че в търсене на все повече ниши от зърнопроизводителите, които да им гарантират по-висока доходност след ниските цени през последните 4-5 години при зърното, бобовите култури са едно от тези направления, към които се насочиха. 
 
„Това е особено видно през 2017 г. Може да се съди и от статистиката за износа, където им в пъти по-голям износ и на нахут, и на сух грах. Фасулът също има сравнително стабилни позиции в български износ. Вече тепърва ще видим дали това нещо ще е устойчива тенденция, дали ще успеят да се задържат пазарите“, отбеляза анализаторът. 
 
Субсидиите са един от движещите фактори за бобовите култури. Предишните години станахме свидетели на кратък бум при соята. Там обаче резултатите не бяха добри и като добиви и като качество. Производството, макар и с голям ръст в площите за кратко време, не оказа каквото и да е влияние на пазара на соя в България.тя продължи да е основно вносна. 
 
„Тепърва предстои да видим дали всъщност  този ръст при нахут и при граха е устойчив. За разлика от соята обаче, тук наблюдаваме реализация на външни пазари, което винаги е един първичен показател дали една ниша има потенциал“, каза специалистът. 
 
Месо 
Преговорите за търговското споразумение с търговската организация в Южна Америка, обединяваща Уругвай, Парагвай, Аржентина и Бразилия са в напреднала фаза.
 
 
Това споразумение, от гледна точка на ЕС, цели по-свободен достъп продукти като автомобили, автомобилни части, продукти на химическата промишленост, а също мляко и млечни продукти. Но за сметка на това тези страни ще получат значително отваряне на европейския пазар за месо. 
 
„А това е един от най-големите глобални износители на месо, особено като говорим за говеждо и птиче. Ще се върви към намаляване на вносните мита и въвеждане на безмитни квоти за говеждо, свинско и птиче месо от тези страни, което ще се отрази на европейския пазар, който при месото е до голяма степен наситен. Производството е високо, в същото време потреблението на месо в Европа стагнира.
 
Хората много или малко променят хранителните си навици, консумират по-малко месо, особено при червените меса. Износът също не се развива с желаното ниво вече. Тук трябва да погледнем и глобалната картина. Така че това споразумение определено може да има някакъв ефект, потискайки цената, но за потребителите това е добре, защото ще могат да разчитат на по-евтино и качествено месо“, посочи Стилиян Гребеничарски. 
 
 
Производителите в Европа обаче имат притеснения.  
„Имат основание да се притесняват до някаква степен. Ако те имат конкурентоспособно производство, това няма да е проблем. свободният пазар в дългосрочен план ги прави по-добри. Прави ги по-адаптивни, така че това нещо не бива да ги притеснява. Един интересен пример е как повлия въвеждането на митата след 2007 г. на присъствието на говеждо месо на българския пазар. До 2007 г. огромна част от вноса в България идваше от Бразилия.
 
След въвеждането на митата този внос буквално изчезна и така българските преработватели и българските потребители бяха лишени от една качествена продукция. А пък родното производство при месодайното говедовъдство се развива с по-добри темпове едва в последните години“, отбеляза Гребеничарски. 
 
Според него вече се усеща благоприятният ефект от споразумението с Канада и той има очаквания подобен ефект да се усети и с контрактите с Япония. 
 
„Тъй като Япония е един от най-големите вносители на свинско и говеждо месо от ЕС, на сирене и млечни продукти. Така е отварянето на тези два пазара неминуемо играе ролята на един отдушник. Свободната търговия в този аспект ще донесе много позитиви за производителите“, посочи анализаторът.