Ветеринарните власти са възмутени, даже са гневни. Те имат чувството, че хората си играят с тях на криеница. Екипите усещат, че не получават достатъчно съдействие от собствениците на домашни свине за мерките срещу смъртоносната за свинете Африканска чума. 

Извънредни мерки: Бюджет от още 3,7 млн. лева срещу Африканската чума

Ветеринари и полиция извършват масирани претърсвания в Плевенско, но в село с 200 прасета в дворовете откриват само 13. Тръгна нелегално транспортиране на свинско месо от инфектираните райони към други области на страната.

Хората като че ли не искат да повярват, че този чумен вирус е наистина много опасен, разпространява се даже по-лесно от грипа при хората, като на открито в природата може да остане заразен в продължение на три-четири месеца. 

Малка обелка от кренвирш може да унищожи свинекомплекс с хиляди животни, ако е била инфектирана. Тази болест наистина е чума. Срещу нея няма лекарства, няма ваксина, а заразата е смъртоносна за свинете – домашни и диви. Добре поне, че за човека не е опасна. 

Залогът наистина е много висок: годишно в България се отглеждат около 1,2 млн. прасета в индустриалните свинекомплекси, които за беда са разположени именно в Северна България, близо до най-рисковите за заболяването региони в Румъния.

Забраните са последният инструмент, към който властите трябва да посягат при толкова сложна ситуация, когато трябва да спират разпространението на опасния вирус. Забраните са вид репресия и затова те никога не дават желания резултати.

А хората си мислят: „Някой иска да унищожи домашното стопанство на селския човек. Някой иска да нямаме собствени животни. Някой иска да купуваме скъпи вносни храни.“

За да спрат Африканската чума, властите трябва да спечелят на своя страна хората.

Общото между всички собственици е желанието им техните животни да бъдат здрави. За целта трябва да имат достъпно ветеринарно-медицинско обслужване.

Тази седмица Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) гласува предоставянето на 3,2 млн. лв. за извършени ветеринарни мероприятия през първите пет месеца на тази година. Това са пари, които вече са платени от животновъдите и предстои да им бъдат възстановени.

Можеше ли този ресурс да се предостави още в началото на годината по начин, който да направи ветеринарните услуги по-достъпни за фермерите? Можеше ли пари от тази помощ да стигнат до задния двор? Навярно да, но това изисква промяна в системата.

Вземането и изследването на проби както в животновъдството, така и в растениевъдството е скъпо, често непосилно за стопаните. Затова е естествено те да си го спестяват, даже когато имат силен интерес да направят тестовете и да получат резултатите. 

Особено ясно това пролича тази пролет при подмора на пчелни семейства в различни региони на страната. Пчеларят е най-заинтересован да узнае дали пчелите му са отровени от пръскане с инсектициди в близката нива, или кошерите му са сполетени от болест. Но 400 лв. за изследване на една проба е цена, която малко стопани могат да си позволят. 

Пари за подобни цели в държавата има, както се видя от решението на ДФЗ тази седмица. Има една поговорка: „Който дава навреме, дава двойно.“ Това особено важи за земеделските субсидии. Ако парите са отпуснати навреме, ефектът им е многократно по-голям.

А за това, че Африканската чума ще близо до нашата страна и всеки момент може да влезе, се знаеше още миналата година по това време.

Отива човек за билки в гората или за дърва. Вижда труп на дива свиня. Какво ще направи? Ще се обади ли на кмета, на ветеринарните власти, или ще подмине? Доскоро, ако се обадеше, можеше да има само неприятности, да си загуби времето и да дава обяснения.

От тази седмица има обявена премия 50 лв. за открит труп на диво прасе. Ако системата наистина сработи, човекът вече ще има мотив да съобщи на властите.

И пак всичко трябва да се прави с мисъл за стопаните. Ако пробата от трупа се окаже положителна за АЧС, ще почукат ли утре на вратата на човека, да го питат: „А ти гледаш ли прасе в двора? Трябва да го умъртвим, защото може да си го заразил.“ 

Африканската чума е наистина коварно заболяване. Даже най-развитите европейски страни не смеят да обявят, че са се справили с него. Смятат за успех ограничаването на разпространението му в дивата природа и въвеждат драконовски мерки за биосигурност в свиневъдните стопанства.

За всички е ясно, че тази война ще бъде дълга и трудна, а залогът е на стойност милиарди евро. Мерките срещу чумата може да имат успех и у нас. Първото условие е властите да  погледнат проблема през очите на селския човек, на стопанина и да го потърсят като съюзник.