Драстичното свиване на потреблението заради пандемията от COVID-19 поставя лозаро-винарския сектор сред най-засегнатите, сочи  Анализ на влиянието на пандемията от COVID-19 върху аграрния сектор в България, публикуван от земеделското министерство (МЗХГ). 

Автономен трактор за лозя и овощни градини

Докладът се позовава на анкетата, обхващата всички възможни аспекти, свързани с наложените ограничения заради пандемията, довели до допълнителни разходи за земеделските производители, като дезинфектанти, маски, ръкавици и други. На база на това е изчислен ръстът на среднопретегленият разход на един зает в сектора.

Допълнителните разходи на 1 зает при производството на винено грозде (457 лв.), разпределен на 1 дка обработвана площ, се увеличава от средно 10,3 лв. за стопанствата над 500 дка до 153,5 лв. за стопанствата, обработващи до 10 дка, показват изчисленията

По данни от отдел „Агростатистика“ на МЗХГ за 2019 г. сопанствата, отглеждащи винени лозя и кандидатствали за подпомагане с директни плащания, са 4 757, като те стопанисват площи в размер на 267 223 дка. 

Близо 84% от тях, са с размер до 50 дка, а обработваната от тях площ е малко над 16% от общата. 

С най- голям дял от всички пощи (43,2%) са стопанствата с над 500 дка. В лозарските стопанства средният брой заети варира от 1,4 за групата с площ до 10 дка до 27,2 за групата с над 500 дка. Размерът на площите, обслужвани от 1 зает, се увеличава с нарастването на размера на стопанството – от средно 3 дка/зает за структурите с до 10 дка до средно 44,2 дка/зает за тези с над 500 дка, сочи анализът.

Освен свития пазар, лозарите тази година също бяха засегнати от сушата. По време на беритбената кампания Красимир Патишанов, член на управителния съвет на Тракийската лозаро-винарска камара, сподели пред Агри.БГ, че лозовите масиви в Пловдивско са по-засегнати от тези в западна България.

Вследствие на пандемията износите почти са спрели или са силно редуцирани. Имаме отменени поръчки към Япония, Китай и забавени към Европа“, алармира тогава браншовият представител.

Дори и добрата реколта не успя да облекчи притесненията на производителите, напротив – в много региони, особено по Черноморието, липсата на търсене и силен летен сезон затрудни сериозно пласирането на стоката.