Страните членки на Европейския съюз (ЕС) все още подготвят и представят своите стратегически планове за новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Именно заради забавянето на европейско ниво, част от новото разпределение на средствата в Многогодишната финансова рамка (МФР) за 2021-2027 г., ще влезе в сила едва през януари 2023 г.

Гласувайте: Имате ли орязани площи по СЕПП?

Как обаче анализаторите виждат бъдещето на сектора в различните производства след влизането на новия програмен период? Своите глобални прогнози дадоха експерти по време на годишната Outlook конференцията на ЕС за перспективите в сектора. На нея бяха дискутирани най-новите макроикономически и пазарни данни. Агри.БГ бе част от събитието.

Земеползване

Общата част на земеделската земя в ЕС се предвижда леко да намалее, главно заради намалената площ на обработваеми култури. При отсъствието на подкрепящи мерки в новата ОСП или инициативи, свързани със Зелената сделка, се очаква площта, посветена на биологичното производство, да достигне 15% от общата земеделска земя до 2031 г.

Това предполага, че търсенето на това вид производство ще продължи да расте. Освен това се предполага и че годишният процент на преобразуване от конвенционални в органични продукти ще остане толкова висок през 2022-2031 г., както през 2014-2019 г. Допълнителната подкрепа за сектора на биологичното земеделие може да доведе до ускоряване на тенденцията.

Полски култури

В цяла Европа се очаква площта със зърнени култури да намалее до 51,2 милиона ха между 2021 и 2031 г. Тази негативна прогноза се дължи на намаляване на основните площи със зърнени култури. Очаква се добивите от пшеница и ечемик леко да намалеят, докато добивите от царевица е възможно леко да се увеличат. Това ще доведе до производство на зърнени култури от 276 милиона тона през 2031 г. (спад от 2,5% спрямо 2021 г.).

Очаква се битовата употреба да намалее до 254,8 милиона тона, главно поради спада на животни и използване на фуражи.

Що се отнася до търговията, ЕС ще остане един от лидерите, но ще се сблъска със силна конкуренция от други ключови участници, особено от Черноморския регион. А това  ще доведе до намаляване на пазарните дялове на нарастващия пазар. Потенциалното въздействие на скока на торовете и цените на енергията върху решенията на фермерите за засаждане през 2022 г. представлява основната несигурност.

Мляко и млечни продукти

Новите цели за устойчивост на ЕС биха могли да доведат до забавяне на годишния растеж на ЕС при млечното производство (0,5% годишно), което ще достигне 162 милиона тона до 2031 г.

Сектор “Животновъдство” също така е възможно да подобри допълнително земеделските си практики, като се фокусира върху повишаването на ефективността и по-високите екологични стандарти, като същевременно добавя стойност към крайните продукти.

Алтернативите на конвенционалните системи ще спечелят по-голям пазарен дял, което ще доведе до по-нисък годишен ръст на добива (1,2% в сравнение с 1,9% през 2011-2021 г.) и ще компенсира високият спад на млечните стада ( спад от 1,5 милиона крави до 2031 г.). Очаква се производството на биологично мляко да достигне 8% през 2031 г. (3,5% през 2019 г.), осигурявайки икономическа сигурност, ползи за околната среда и задоволяване на обществените нужди.

Месо

Очаква се световното потребление на месо да продължи да расте с 1,4% годишно, благодарение на нарастващото население и по-високите доходи в развиващите се страни. Ще са необходими допълнителни 3,4 милиона тона внос на месо в световен мащаб, за да се запълни разликата между вътрешното потребление и производството в много страни.

Очаква се устойчивостта да играе все по-важна роля в месни пазари на ЕС, както за производителите, така и за потребителите. Очаква се консумацията на месо в ЕС на глава от населението леко да намалее до 67 кг до 2031 г.