Българският институт за правни инициативи (БИПИ) направи анализ на нормативната рамка и институционалната практика при назначаването на ръководители в публичната администрация. В него институтът отправя критики, касаещи публичността и процедурните изисквания за заемане на съответната длъжност.

ДФЗ ще бори закъсненията с още служители

Става дума за назначението, освобождаването, подбора и избора на ръководители на общо 94 структури към централната изпълнителна власт, от които само за 82 има публична информация, уточни пред БНР Теодор Славев от БИПИ, който е ръководител на проекта "Граждански мониторинг на публичните назначения". 

Теодор Славеев: 4 609 000 000 лв. е размерът на средствата, които се въртят годишно там. Това е близо 30% от целия разходен бюджет за 2021 г., както беше приет. Там има огромни средства и материални интереси.

"Положението, в сравнение със законодателната власт и съдебната власт, е в пъти по-зле. Нормативно е закрепен принципът за липса на конкурентност. В Закона за администрацията, въз основа на който се назначават част от тези ръководители, е описано, че това става изключително и само по решение на министъра или на Министерския съвет. Тоест тук, в България прилагаме принципа на отсъствие или на наличие на т.нар министерско доверие", коментира експертът.

Според него при назначаваните от изпълнителна власт органи не знаем как се обсъждат и гласуват техните годишни отчети, "те се избират на тъмно и не знаем какво вършат". 

"Министерският съвет трябва да започне да прави отворени, включващи, конкурентни процедури. Не може да се избират ръководители на огромни институции – Фонд "Земеделие" например, без да има конкурс", добавя Славев.

Най-проветривата позиция е тази на шефа на Фонд "Земеделие" – 13 души са се сменили за разглеждания от БИПИ период. Следват ръководителите на Агенцията по горите. 

Трябва да се повишат стандартите за избор и назначаване на тези ръководители, препоръчват от БИПИ. Друг апел е да има публично залагане на цели, които съответният ръководител да постигне.