Тази година стартира кризисната мярка за подпомагане на лозарите „Събиране на реколтата на зелено“. Наред с нея продължават и другите мерки по лозаро-винарската програма. Според самите производители обаче само някои от тях са ефективни, а други са напълно неприложими за техните нужди.

Министерство на земеделието: Важни срокове за лозарите

Пред Агри.БГ Ива Батакова от Управителния съвет на известна марка за вино, произвеждана от семейното им лозе, споделя, че за дългогодишния семеен бизнес са важни само мерките, които могат да го развиват, а не тези, които са утешителни. Фамилията ѝ отглежда 300 дка за производството на вино шато. 

Ива Батакова: "Ще участваме по мярката за преструктуриране. Тази за събиране на зелено не ни удовлетворява и доколкото знам малко хора ще участват. Ние по принцип създаваме, не разваляме, затова няма да прибегнем до тази мярка. Не можеш да гледаш едно лозе толкова години и сега да отидеш и да обереш гроздовете, докато са още зелени. Трябва да създаваме, за да има и повече хора, които да се трудят на това поле. Ние сме и социално ангажиран сектор. Само за месец и половина ангажираме около 40 души работна ръка."

Представители на земеделското ведомство проведоха разяснителни срещи със стопани за непопулярната у нас като параметри и условия мярка „бране на зелено". Председателят на Българска асоциация на независимите лозаро-винари Иво Върбанов споделя в интервю за Агри.БГ, че в лозаро-винарския сектор има още много какво да се направи.

Иво Върбанов: “От малките и средни лозаро-винари мярката за събиране на зелено трудно ще се възприеме и съответно приложи, тъй като обемите и разходите са други. При тях стратегията и бизнес моделът са доста различни. Предполагам, че 10-20% от нашите членове ще се възползват от тази мярка."

За разлика от кризисната мярка, тази за застраховане на продукцията се оказва високо оценена от производителите. Срокът за кандидатстване по нея е до 30 юни, а желаещите трябва предварително да са застраховали реколтата си в избрана от тях застрахователна компания, уточниха от Държавен фонд „Земеделие“.

Иво Върбанов: “Не се възползвам лично от тази мярка. Мисля, че е сравнително ефективна, но естествено може да се направят подобрения. Всяка мярка е полезна, ако не се злоупотребява или спекулира с нея."

Ива Батакова: “Хубава е мярката за застраховане, но не ни се занимава с документи в този момент, цялата фамилия сега сме ангажирани със стопанството. Говорила съм с експерти и по тяхно мнение тази мярка е добра.

Наредба: Специална помощ за лозари с проекти „на баир лозе“

Каква стопанска година очаква родните лозари, е още рано да се каже. Ключовите месеци са юли, август и септември. Заради необичайното време дотук стопаните ще следят внимателно летните месеци, за да няма изненади.

"Липсва дългосрочна държавна стратегия за лозаро-винарите. Този сектор е важен не само защото дава работа на над 200 000 души в България, но и защото е имиджов продукт“, заявява браншовикът.


Иво Върбанов: "Субсидиите са недостатъчни. Производството на вино в някои съседни страни реално има много по-ниска себестойност и създава нелоялна конкуренция. Логично би било да се направят ударно инвестиции от страна на държавата в рамките на няколко години, за да може лозаро-винарският сектор да си стъпи на краката и да е един от най-успешните и разпознаваеми имиджови сектори на България. Частният сектор постоянно инвестира в себе си, но когато липсва гръбнакът на държавата, тези инвестиции са недостатъчни и няма как да сме равнопоставени на други европейски страни. 

Председателят на Българска асоциация на независимите лозаро-винари прави сравнение между това, което се случва у нас и в съседните страни. Статистиката, цитирана от него, показва следното:

Какво правят съседите:

  • Гърция – към 2018 г. увеличава на 1,1 млн. дка лозята си и субсидира пряко с 260 евро/дка;
  • Румъния – от 2004 г. увеличава лозята си и към 2019 г. надминава 1,95 млн.дка, като субсидира пряко 180 евро/дка плюс други програми;
  • Македония –  ръст от 35 хил. дка на 38 хил. дка през последните няколко години – подкрепата е 170 лв./дка плюс 0,07лв./кг грозде;

А България – от 2,4 млн. дка към 1990 г. днес са регистрирани 650 хил. дка, като субсидията е 15 евро.дка за всеки физически декар обработваема земя.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Подмярка 13.3: Вижте ставките за подпомагане

Субсидии по мярка COVID-19: Двойно повече - над 50 млн. евро

Танева: Субсидиите по мярка 11 идват на 2-3 юни