Йонел Тоган е председател на Регионалната асоциация на пчеларите в Констанца, Румъния.

В предварителния разговор разбираме, че в северната ни съседка браншовите организации в сектора полагат много усилия пчеларството да се развива успешно като непрекъснато търсят нови начини за промотиране на меда и пчелните продукти. Най-новата им идея е Via apis.

Фермер.БГ разговаря с г-н Тоган за пътя на пчеларството в Румъния и за възможностите за съвместна работа с българските пчелари.

- Г-н Тоган, какъв е пътят на пчелите?
- Ние, живеейки в Констанца, отчитаме, че се намираме на мястото на старата крепост Томис, където Романската империя е имала голямо влияние, останало и до днес. Затова разработихме проект „Пътят на пчелите”. Като асоциация сме разработили проекта като регионален с една цел – да помогнем на пчеларите. Когато има всички необходими природни дадености за добро развитие на пчеларството, трябва да се работи именно в посока на подпомагането на този сектор. Повече от 150 километра е разстоянието, което изминават пчелите, отглеждани от нашите пчелари, а в региона има обособени 45 кошерища (сборни пчелини). Ето това е големият Via apis, но имаме и още пет по-кратки трасета, по които се движат пчелите по време на паша.

[news]
Целта на очертаването на този Път на пчелите не е информираност на пчеларите – те, разбира се, знаят всичко това. Но е отлична възможност повече хора да научат всичко това. Защото доброто развитие на сектора на пчеларството има различни измерения, а и възможности да се случва. Така сега ние работим по презентирането по атрактивен начин на труда – и на пчеларите, и на пчелите. Това означава, че туристически групи изминават Via apis като част от общия им туристически маршрут из старините. По този път туристите получават подробна информация за стопаните, които имат кошерища, групите имат възможност да разгледат даден район, а и да дегустират различни видове мед. Ето един добър начин хората едновременно да научат повече за меда и пчелните продукти, а и да си купят тези продукти директно от производителите.


Това е начин нашите пчелари да печелят, защото им даваме възможност за тези директни продажби. В България има също много такива маршрути, по които би могла да се направи подобна организация на алтернативен туризъм и смятам, че ще бъде добре приета. Разбира се, работим заедно с туристическите бюра, защото атракциите, които могат да се реализират са многобройни. Например, ние сме организирали възможност за наемане на велосипеди, с които сами да изминат няколко километра сред природата, а в края на този маршрут ги посреща пчелар от местните. Дава им пчеларски костюми и заедно влизат в пчелините. Вижте, това е просто, но от една страна е интересно, а от друга, по-важна за нас, е възможността пчеларството да стане по-понятно за повече хора. Когато сам видиш процеса на добиване на мед по-добре осъзнаваш полезността на меда и пчелните продукти. Нарекли сме тази атракция „Животът на един кошер”.

Всъщност, ние сега започваме да работим по този проект, който е с продължителност от две години, в които съм убеден, че ще има много ползи за пчеларите от региона на Констанца. Замислили сме да изградим и четири информационни центъра по тези маршрути, където хората ще могат да получават информация както за туристическите обекти, които могат да посетят, така и за местата, на които са кошерищата (пчелините).

В цялостната визия са включени и производствени предприятия. В маршрутите има „спирка” – фабрика за производство на мед. Това е друга форма за подпомагане на сектора – фабриката принадлежи на Регионалната асоциация на пчеларите.

- Какво финансиране получават румънските пчелари и какви са най-сериозните им проблеми?
- Част от финансирането за сектора идва от държавния бюджет, но основно се разчита на европейските програми. Имаме и национална програма по пчеларство, която също помага – тази програма е замислена като финансиране 50:50 от държавата и от ЕС. Това осигурява на пчеларите възможност да ползват необходимите им средства, за да изградят или обновят пчелините. По програмата има въможност един пчелар да получи пари за кошери, а отделно от това за закупуване на майки или цели рояци. Важно перо е това за закупуване на препарати – и за различни заболявания, които са проблем както при нас в Румъния, така и в България, и в цяла Европа, но и за такива за подхранване на пчелните семейства. В нашата пчеларска програма са заложени средства и за необходимото гориво за хората, които се занимават с подвижно пчеларство. Пчеларският сектор получава подпомагане и по линия на ЕС – 6 400 евро, например, е финансирането по програма (аналогична на нашата „Млад фермер), даваща възможност на един млад пчелар да започне бизнеса си. Между 2 400 и 3 400 евро пък е подпомагането за инсталиране на необходимото оборудване като и тази мярка е за млади фермери – на възраст до 34 години.
От тази година в Румъния вече има и програма за технологично развитие на сектора, в това число и за закупуване на оборудване за преработка на мед и пчелни продукти, и техника за обработка на земя. 60% е европейското финансиране по тази програма, което значително облекчава пчеларите, които искат да се развиват и да вървят напред.

- Колко пчелари има в региона ви, какъв процент от меда се изкупува и на каква цена?
- Регионалната пчеларска асоциация с център Констанца е една от най-големите в Румъния и в нея членуват около 600 души, които имат над 2 000 пчелни семейства. Това са около 60% от всички пчелари в региона. В Констанца имаме още 11 по-малки сдружения по пчеларство, в които са обединени дребните фермери.
По отношение на реализацията на меда в нашия регион логично възможностите са по-големи, защото сме на пристанище. Да, голям процент от произведения в региона мед се изнася директно. В Румъния работят 7-8 организации по изкупуване на мед от пчеларите. Някои директно изнасят, други на място преработват и пакетират, а след това реализират готовата продукция.
За да могат нашите пчелари да имат добър пазар, ние в Констанца направихме преработвателната фабрика. Тъй като не се налагат големи транспортни разходи, имаме възможност да даваме по-високи изкупни цени на пчеларите. Средната изкупна цена на едро тази година е 4 лева за полифлорен мед, до 6 лева стига цената на акациевия мед.

- Имат ли общ път българските и румънските пчелари?
- Категорично съм убеден, че имаме общ път. Зоната, в която се намираме, а и изхождайки от близостта на народопсихологията ни, ме карат да мисля, че има всички предпоставки да работим заедно и да си помагаме. Освен това природата и от двете страни на Дунав е много щедра към пчеларския сектор и имаме сходна флора, което означава, че можем заедно да работим. Убеден съм, че можем не само взаимно да си помагаме, а и да съживим цяла Европа.


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!