Александър Ангелинов: Имаме затворен кръг на производство - от семенцето до буркана

Александър Ангелинов е млад, амбициозен и с ясна визия за семейния бизнес, въпреки своите 25 години. 

Макар да са наследници на една от най-големите компании у нас в сферата на преработката на плодове и зеленчуци, заедно със сестра му Валерия, може да бъдат открити на полето при берачите на чушки или във фабриката за производство на едни от най-обичаните български консерви, които се продават в момента в повече от 35 страни на 6 континента. 

„Изцяло наш избор е да влезем да работим във фирмата заедно със сестра ми. От 3-4-годишни деца обикаляме във фабриката и по полетата със зеленчуци и сме захранени с бизнеса на баща си. За нас е огромно удоволствие да видим как се развива нашата фирма. И двамата със сестра ми Валерия сме завършили в Лондон бизнес мениджмънт с акцент върху експорта“, споделя Александър, който участва в годишната среща, организирана от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. 

Ангелинов младши е завършил и средното си образование в чужбина, но пред него никога не е стояла дилемата дали да остане в странство или да се върне. 

„Обичам България, винаги бих я предпочел пред всяко друго място на света и още по-конкретно обичам Стара Загора. Не харесвам големи градове, макар да съм живял от 14-годишен до завършване на висшето си образование в Лондон“, разказва младият наследник на компанията, ръководена все още от Димитър Ангелинов. 

На практика от 18-годишен английскят възпитаник трупа реален стаж в „Дерони“. В момента той няма точно определена позиция. Стартирал е буквално от нулата и в началото е сортирал краставици и домати, а след това са били със сестра си на работа в предприятието, заемайки най-ниските нива.

Сега където има „дупка“ и липсва нужният човек, Александър застава там – от работник до ръководител. През лятото работи наравно с хората в оранжериите, а зимата е във фабриката, като много често е автоклавист. Когато има спешни задачи, свързани с обикаляне на институции и общини, Александър слага деловото облекло и тръгва да се справя със задачите. Той е човекът, които ходи по изложения, но там се включва, когато му остане време. 

„За мен е важно в работата да има движение. Не мога да се затворя в офис пред компютъра, пробвал съм, не мога да стоя на едно място повече от два часа“, споделя още Ангелинов. 

През лятото във фабриката се работи предимно с млади хора, организират се студентски бригади, в които се включват възпитаници на Тракийския университет. 

Най-големите трудности от компанията срещат в работата с веригите. „Работим изцяло със суровина от нашите градини – чушки, патладжани, чери домати, както и консервни, и крайният продукт не е скъп, но докато стигне до рафта, цената набъбва с много, което не зависи от нас“, обобщава ситуацията Александър. 

„Към момента нашата компания изнася до 37 държави. Експортът ни е доста добър, но въпреки това Европа стана скъп производител, затова Америка купува по-малко, но все още нямаме идея какво ще стане с митата, нека да видим какво ще се случи“, разказва още той.

Компанията има собствена дистрибуционна мрежа с логистични центрове в София, Варна, Пловдив и Бургас, която обслужва над 7000 обекта.

Над 400 артикула излизат от преработвателната фабрика. „Това разнообразие се дължи на градините на „Дерони“. Когато сам си произвеждаш суровината, не зависиш от никого през годината и можеш да правиш всичко в своята сфера. Всичко се прави с нашите зеленчуци и имаме затворен кръг на производството“, споделя Ангелинов. Във фирмата се прави всичко - от семенцето до буркана, в който влизат само собствени зеленчуци. Има изградена най-голямата фабрика за производство на разсад в страната, като голяма част от производството е за собствени нужди, а другата се продава. 

Ангелинов младши обаче не е оптимист за ползите от бъдещия Закон за агрохранителната верига, но все пак се надява времето да покаже какви ще бъдат реалните резултати.