Млад биволовъд и ветеринарен лекар работи с хъс и отдаденост в семейната ферма от 300 биволи и около 90 крави в село Студена, област Хасково.

Животните в природните паркове – нарушители или пазители на екосистемата?

В същото време заралийският профил в социалните мрежи Биволарчето събира над 30 000 последователи. Става дума за един и същи човек – 28-годишният Александър Александров, чиято мечта е, както сам казва: „Когато някой ден се заговори за биволи у нас, да се сещат за Сашо”.

Той е от онази порода хора, която зарежда с позитивизъм околните. Това струи от видеата и снимките, които публикува – идилия, хармония, атрактивност.., чак да ти се прииска да заживееш във фермата. Изворът на тази енергия на Сашо се оказва отгледаната любов към животните, предавана вече трето поколение.

„Началото на нашата ферма беше през 2005 г. Дядо ми и баща ми положиха основите, но цялото семейство се включихме. Винаги съм искал да бъда фермер – това е чест за мен. Гордея се с постигнатото от предците и ще съм още по-горд да го развия и оставя след себе си.

Завърших ветеринарна медицина, за да мога по-пълноценно да участвам в процесите по отглеждане на животните. Имам сестра близнак, която се насочи към научната сфера в животновъдството и сега е към БАН. Всички участваме по някакъв начин. Ние сме едно сплотено семейство с много животни, това генерира енергия и дава сили”, разказва Александър. 

А енергията е изписана на редовно усмихнатото му лице. Той е здрав като бик. Може да го видите на паша с биволите, да изражда малки, в трактора, да строи във фермата, да мъкне чували… В следващия момент е спретнат на бизнес среща, конференция, семинар… Именно Александър основно се грижи за маркетинга на продукцията от фермата, която е в млечно и месно направление, защото е перфектният човек за продажби.

„Аз съм момче за всичко! (смее се). За мен, за да се управлява пълноценно един бизнес, трябва да се познава добре всяка дейност в него. Предпочитам вместо да губя време в мрънкане, да работя, така се постигат резултати. Денят ми е пълен със задачи от рано сутрин и не се оплаквам”, споделя младият биволовъд.

Целите му надхвърлят собствените му планове за развитие като животновъд. Той мечтае за едни по-добри условия за работа и пазар в сектора, както и за популяризирането на фермерския образ сред обществото с едно позитивно и достойно лице.

„Проблемите с пазара на биволско мляко у нас са ме подтиквали още преди години да мисля в посока на обединение – група от ферми да обединим сили в обща мандра и съответно - продукция и пазар. Може би съм идеалист, който винаги е готов да рискува, но всъщност това е едно рационално и работещо решение.

От няколко години такива структури успешно функционират в Италия например. Ще ми се да се осъществи някой ден и у нас. Трябва да залагаме на нещата, които ни обединяват, а не на тези, които ни разделят”, призовава Александър Александров.

Сигурни сме, че тепърва ще разказваме за проектите и успехите на Сашо Биволарчето, защото всичко, което прави, е от сърце.