Националните политики за агросектора извън Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) трябва да бъдат адекватно и справедливо разпределени. Това заяви на форум в столицата Албена Симеонова, председател на Българска асоциация Биопродукти и член на Борда на IFOAM EU.

Сърбия, Македония и Турция не са членове на ЕС и не получават субсидиране от там. В Сърбия обаче, която обработва 20 млн. дка земя (в България те са около 34 млн. дка ), има 300 хил. земеделски производители, живеещи в селата, а в България – 92 хил. земеделски производители, живеещи извън селата.  От тях 2% получават 82% от субсидиите за селските райони или около 2000 души. Останалите, които са малки, дребни производители получават едва 15 – 18% и почти нямат достъп до Втория стълб за подпомагане, коментира Албена Симеонова.

Добър пример може да се почерпи и от страни, които са членове на ЕС. Словения, например е наистина селска държава. Там 65% от населението живее в селата, благодарение на националния бюджет и на адекватно изразходване на Програмата си.

„В Хърватска – най-новият член на ЕС, мой колега с 4 ха се чувства комфортно в кожата си на земеделски производител, а аз с моите около 700 дка биологично производство, съм на ръба на оцеляването“, посочи Симеонова.

Ако преди 5 години, когато в България се заговори за биологично производство, и от 26 кандидатстващи бяха одобрени само двама-трима, сега процентът на неодобрените е много нисък, благодарение на активната работа на биопроизводителите с институциите, коментира Албена Симеонова. В същото време обаче сега за 1000 нови производители, годината ще бъде нулева, защото няма пари за биологичните производители.

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!