Албена Симеонова е биологичен производител на грозде и вино в региона на община Никопол. Биологичните лозя са по-здрави и по-устойчиви на неблагоприятните климатични промени през последните години, заяви в интервю за Фермер.БГ Албена Симеонова, биолозар и биовинар.

 

 

Г-жо Симеонова, как влияе необичайно топлата и безснежна зима на лозята?
Топлото време през декември и януари, както и липсата на сняг влияят силно негативно на земеделието изобщо. Ситуацията не е добра за зърнопроизводителите, овощарите, зеленукопроизводителите, лозарите, аномалиите са вредни и за много дребните земеделски производители, също и за всички, които имат малки градинки в дворовете на къщите си. Много сме притеснени от липсата на снежна покривка, защото точно тя е предпоставка за добра реколта в лозарството. Когато няма сняг има опасност от преждевременно развитие на лозите, което при рязко застудяване крие сериозен риск от погубно измръзване. Безснежната зима може да доведе до недобро узряване на пръчката, при евентуални измръзвания това може да доведе до по-ниски добиви при всички сортове грозде. Особено тревожно е положението при неустойчивите сортове каквито са една голяма част от белите сортове грозде. Много малко сортове издържат на минусови температури и без снежна покривка.

 

По-уязвими ли са биологичните лозя?
За мен биологичните лозя са по-здрави. Това са лози, „научени“ да се справят без пестициди, хербициди и изкуствени торове, тоест биологично отглежданите лозя са по-устойчиви в екстремални условия. По-уязвими са лозята в период на конверсия, но когато са минали успешно периода на конверсия, лозята, до думите на проф. Стойчо Каров от Пловдивския университет, „се държат по-здравословно“. Такива се и моите изводи на базата на наблюдения на биолозето, което стопанисвам – лозите са все по-здрави, устойчиви и издържливи, включително и на болести.

 

През последните години нараства броят на земеделските производители, които се насочват към биопроизводство. Расте ли броят на биолозарите в България?
Точна статистика води МЗХ. Към момента в България има петима биологични производители на вино като в Северна България засега съм само аз. Доколкото съм запозната, в България има малко над 10 000 дка сертифицирани биологични лозя, двойно повече лозя в момента са в период на конверсия.Определено мога да кажа, че броят на биолозарите расте, макар че биологичното лозарство е едно от най-трудно изпълнимите мероприятия от биопроизводството изобщо.

 

Защо?
Добивите при биологичното лозарство са 2-3 пъти по-ниски в сравнение с конвенционалното. В същото време цените не се различават съществено. Освен това биолозарите сме силно зависими от климатичните промени – сушата се увеличава, болестите се увеличават и много трудно. За нас е изключително важно да залагаме на устойчиви сортове.

 

Какво предвиждате за Трифон Зарезан?
През тази година ще проведем двудневен форум в рамките на отбелязването на лозарския празник. За разлика от други години, през 2014 г. биопроизводителите ще зарязваме лозята на 1 февруари, тъй като на 14 февруари по-голямата част от членовете на Българска асоциация „Биопродукти“ ще са на най-голямото биоизложение в Нюрнберг. Предвидили сме на 1 и 2 февруари в Свищов да проведем семинар по биоземеделие за всички заинтересовани, включително и за производство на биогаз. Поканили сме и представители на МЗХ. Зарязването на лозята ще е традиционно на лозето в Любеново, където ще продължи и практическата част от семинара с представянето на предимствата на биологичното лозарство срещу негативните промени в климата.

 

В предварителния разговор казахте, че има новина, свързана с АГРА 2014.
Новината е, че специален акцент ще бъде биологичното производство. Не за първа година БАБ предлага да се обърне специално внимание на биологичното лозарство и на биологичното производство на вино. Това е първата година, в която ни беше обърнато сериозно внимание по време на срещите ни с ръководството на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) и на Лозаро-винарската камара. Предложихме на „Винария 2014“ да има отделна състезателна категория за биологични вина. По предложение пък на ИАЛВ ще организираме специализиран форум „Защо биовино?“, на който експерти от МЗХ, ИАЛВ, Аграрния университет – Пловдив и БАБ ще акцентират върху разликите между биологично и конвенционално вино. Форумът ще бъде адресиран най-вече към малките лозари и винари, той като Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. предвижда сериозни средства за развитие на биологичното земеделие. В този смисъл направихме предложение, което е иновация – когато се разглеждат проекти за преструктуриране и конверсия на лозя (процесът започна през тази година и ще приключи през 2018 г.) предимство да имат тези фермери, които искат да минат към биопроизводство. Надяваме се и нивата на подпомагане за биологично производство да са по-високи, както и в повечето страни от ЕС. Очакваме и благоприятно развитие за малките стопани по отношение на подпомагането им по програмата за промоция и износ на българска биопродукция на трети пазари.

 

Как ще отговорите на изискванията за количество на тези пазари?
Ще се обединяваме, защото само ако се кооперираме ще можем да излезем успешно на външните пазари. Надяваме се на подкрепа по линия на програмата за промотиране на български вина в различни точки на света. Това е възможност и за дребните биопроизводители да представят продукцията си на световните панаири.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!