През 2021 г. и износът и вносът на плодове и зеленчуци у нас е нараснал, припомнят от Министерството на земеделието (МЗм) в последния си оперативен анализ, позовавайки се на данни от НСИ. В него обаче липсват текущи или прогнозни данни, а производителите, които регулярно недоволстват от натиска на вноса, предупреждават, че настоящата година българската стока ще е с рекорден дефицит.

Все повече фермери искат да прекратят договорите си по ПРСР

Статистиката сочи, че през миналата година в страната са внесени 305,2 хил. тона пресни зеленчуци и 385,6 хил. тона пресни плодове, което е съответно с 12,1% и 7,4% повече спрямо 2020 г. 

„Повишението на общия внос на пресни зеленчуци е свързано най-вече с по-големите доставки на домати (с 13,4 хил. тона или 15,5%), пиперки (с 6,2 хил. тона или 20,8%) и краставици (с 5,5 хил. тона или 19,1%). Съществено по-висок е и импортът на картофи, патладжани, зеле, гъби и тикви – с между 4,2% и 24,3%. Внесените количества грозде, пъпеши, череши, дини, ягоди, круши и черупкови плодове нарастват в диапазона от 2% (грозде) до 37,7% (черупкови плодове)”, уточняват от МЗм.

Общо изнесеното количество пресни зеленчуци през 2021 г. е с 16% над нивото от 2020 г. (56 хил. тона). При експорта на пресни плодове се наблюдава сходно увеличение – с 15%, до 59,4 хил. тона.  Тези данни обаче вероятно значително ще се променят тази година.

Първо, затруднени от високите разходи за отопление, редица оранжерийни производители пропуснаха плановото си залагане на продукция. Очакванията са, че първите родни зеленчуци на пазара, които идват имено от сектора, най-малко ще са в значително по-нискък обем и ще се появят масово на по-късен етап. От друга страна, производителите на открито също се затрудняват от увеличаването на разходите за семена, препарати, торове, гориво и т.н. По информация на браншовите представителства много фермери се отказват и излизат от сектора.

Така се отваря една широка врата за вноса, който да попълни потребителското търсене. От оранжерийния сектор вече апелираха за по-строг контрол на импорта от трети страни, който е камъчето в окото на земеделците и който често е с далеч по-ниско качество. 

Според експерти не се очаква и значителното ежегодно поевтиняване на пресните зеленчуци през летния сезон, защото себестойността вече е масово увеличена. Грубо казано, ще си ядем скъпи, но и предимно вносни зеленчуци. „Ще се появят продукти с много ниско качество, за да задоволят нуждите на хората с ограничени средства”, прогнозира още в началото на годината председателят на Държавната комисията по стокови борси и тържища Владимир Иванов. 

Седмичната статистика сочи, че средните цени на едро на вносния червен пипер, оранжерийните домати, зелето и ябълките нарастват от 3,6% до 8,3% спрямо предходната седмица, докато при краставиците (български оранжерийни и внос), картофите и вносните домати е налице понижение в рамките на 0,5% - 3,5%. На годишна база всички поскъпват сериозно, като рекордьори са вносните краставици със 77,9%.

На този фон се разбра, че продоволствената сигурност, която често се споменава напоследък, ще се подсигурява със зърно в запас, защото цената му ще скочи бомбастично заради ефекта от войната, а оттам и тази на хляба, което трябва да го избегнем, обясни земеделският министър. Съгласни сме, че защитата на насъщния е важна без да коментираме избраните от правителството методи за това сега. Възниква обаче резонният въпрос:

Не е ли важно за продоволствената сигурност, за здравето на нацията да се подсигури и наличието на пълноценна храна – плодове, зеленчуци, млечни продукти, месо. Не е ли важно производството да не спира и по икономически причини?

Неведнъж от управляващите са казвали, че работеща икономика и активен пазар ще ни изкарат от кризата (тогава още ставаше дума само за последствията от COVID-19)

Обратно начисляване на ДДС или намаляването му за храните от маклата потребителска кошница бе едно такова полезно решение в очите на земеделците, това обаче така и не стана. Субсидирана заетост, контрол на вноса, целеви помощи за спешни агротехнически мероприятия – и те не се случват. Оранжериините производители още чакат спасителната помощ за разходи за отопление, а то вече стана топло навън и т.н и т.н.

Наясно сме, че инерцията на недоволството сама по себе си не води до нищо добро. Думите „диалог”, „бързи, работещи механизми” и прочее не са лишени от смисъл и само те могат да доведат до добри резултати за всички ни – производители, потребители, управляващи.