На работно посещение в Селскостопанската академия (ССА) и нейните поделения в България беше делегация от Руската академия на селскостопанските науки (РАССН). Председателят на ССА доц. д-р Христо Бозуков и вицепрезидентът на РАССН и председател на Сибирското й поделение акад. Александър Донченко подписаха работна програма за научно-техническо сътрудничество. Документът е част от тригодишния договор за съвместна дейност между двете научни институции, който действа до 2016 г. Акад. Донченко отговори на въпросите на Фермер.БГ относно съвместната работа на двата института.
Акад. Донченко, по повод Деня на аграрната наука (25 октомври) ли гостувате на Селкостопанската академия (ССА)?
В Селскостопанска академия сме не само заради Деня на аграрната наука. Тук сме за трети път, за да се срещнем с аграрните учени от Селскостопанска академия, с която работим по дългосрочна програма. Целта на посещението ни е да обсъдим с българските си колеги изпълнението на тази програма и разбира се да посетим отново няколко български аграрни института. Веднага трябва да кажа, че в резултат на тези срещи открихме допълнителни възможности за взаимодействие и общи дейности в различни направления. Тук е мястото да кажа, че нашата делегация беше много впечатлена и приятно изненадана от начина, по който аграрните институти от цяла България се представиха в нетрадиционна изложба в Деня на аграрната наука. Смятам, че това е най-добрият начин празникът да стане наистина аграрен. Ние имаме селскостопански празник, но такъв празник на аграрната наука, какъвто виждам в Селскостопанска академия, не сме организирали. Затова смятам, че можем да ползваме български опит. Ще предам на ръководството на Руската академия на селскостопанските науки за вашата организация и смятам, че ще можем да ползваме вашия опит и да организираме подобни празници на аграрната наука и в Русия.
Какви са основните направление, по които работите съвместни с българските аграрни учени и Селскостопанска академия?
Работим практически по всички направления на земеделската наука. Имаме съвместни дейности в областта на земеделието, почвознанието, животновъдството и ветеринарното дело, както и по отношение на механизацията на селското стопанство и икономиката в аграрния сектор като цяло. В крайна сметка целта на аграрната наука – и в България, и в Русия, е благополучието на земеделския производител, затова е необходимо да се работи комплексно, по всички направления. За читателите на Фермер. БГ ще кажа направо – българската Селскостопанска академия е отлично работеща и би трябвало да се прави всичко необходимо аграрната наука да се развива, тоест да се осигурява финансиране, за да работят учените добре.
Какво имате предвид и как работи Руската академия на селскостопанските науки?
При нас сега тече процес на преструктуриране. Към момента в Русия има три академии, които досега работеха самостоятелно. Целта на реформата е всички те да се обединят в една обща структура, с което да се засили координацията между тези три академии, тоест да се обединят усилията в името на това земеделските производители да живеят и работят по-добре.
Това означава ли, че аграрната наука в Русия е по-близо до реалните земеделски производители? Как работите със стопаните?
В това отношение ние сме като че ли малко по-напред от вас. В Русия имаме много тесни контакти между аграрната наука, професионалното образование и земеделските стопанства. В Русия има научно-образователно-производствени комплекси, които обединяват усилията на всички. Но по отношение на фундаменталната наука, определено мога да кажа, че в България има прекрасни аграрни институти, които са наистина на световно ниво. Да, често се казва, че България е малка страна, но съм категоричен, че тук хората работят много сериозно с мисъл за по-доброто развитие и бъдеще на селското стопанство в страната.
Имате ли съвместни разработки в областта на селекцията с българските си колеги?
Да, работим заедно с доста селекционни направления. Имаме общи проекти за отглеждане на картофи, зърнени култури, както и в областта на преработката на земеделска продукция. При сегашното ни посещение набелязахме и нови направления на конкретна съвместна дейност – в областта на растениевъдството и по-конкретно по отношение на отглеждането на зърнастец. В България няма такъв зърнастец като в Русия и с колегите се обединихме около мнението, че това би било интересно направление на бъдеща съвместна дейност.
Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ
© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА