Течно злато – така наричат ценителите на акациевия мед този уникален пчелен продукт.  Това съкровище става по-рядко и по-ценно заради капризите на природата, която трябва да е в перфектен унисон и да поднесе на неуморните пчели идеалните условия – навреме цъфнала акация, оптимална температура, въздушна и почвена влага. 

Добивът на акациев и липов мед става все по-труден в Добруджа. Медоносните дървета са първите, на които разчитат пчеларите в началото на всяка стопанска година. Причините за застрашения медосбор от акация и липа са комплексни, коментира дългогодишната пчеларка Недялка Михова, която отглежда 180 пчелни семейства. Оказва се, че природата не всяка пролет е благосклонна. Основен фактор ценният вид мед да се добива от пчелите през няколко години са климатичните промени. 

„За добива на акациев мед са нужни благоприятни условия, като температура от 26 градуса, за да може акацията да отвори нектарниците и пчелите да имат паша“, уточнява стопанката. Последните години пролетните месеци са твърде студени, с валежи от дъжд или сняг. Това рефлектира върху цъфтежа на акацията, които се маносват. „Това е много фин цвят. Когато цъфти акацията и има валежи, тя буквално се компрометира и става кафява“, пояснява Михова. 

Студена пролет забавя развитието на пчелните семейства, а важно условие за успешен медосбор е и състоянието им. Ако те влязат в зимата отслабени заради сушата и липсата на прашец през предходната година, тогава те са в лошо състояние напролет, дори отпадат. „Химията също има огромно влияние върху пчелите. Дори по-слабите и уж безобидни химически препарати се внасят в кошера, пчелите тогава не загиват на полето, а внасят с храната и бавно и полека се тровят“, не крие опасностите Недялка Михова. 

Липата също е много капризно медоносно растение, добиването на мед от което през последните години се компрометира. „Там жегата е много сериозна причина. Засъхват нектарниците, не секретират и няма какво да съберат пчелите. Трябва да има и въздушна влажност, и почвена влажност, и оптимална температура, която да помогне този процес“, споделя опита си пчеларката. 

Суховеят в Добруджа през летни месеци, още в началото на лятото, също е фактор за лош медосбор. Горещият вятър изсушава цъфналата растителност и нектарниците и отново няма паша за пчелите. „Надяваме се на природата. Тя е създала невероятен баланс, за развалянето на който ние сме виновни“, споделя позицията си Недялка Михова. 

Благоприятните климатични условия са важни не само за добива на мед, а и за съществуването на пчелните семейства. „Когато няма прашец в природата, няма и пчели. Прашецът е тяхната храна, благодарение на която се изхранва майката. Това предполага сериозно развитие на пчелното семейство, защото тя започва да снася при пълноценно изхранване“, разказва още пчеларката. Тя посочи като пример последната стопанска година, когато заради горещините и високите температури пчелите буквално са спрели да снасят. Това е една от причините те да влязат относително слаби в зимния период.