Застудяването в края на декември и началото на януари ще доведе до затихване и прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви, съобщава агрометеорологът Дукена Жолева. 

Колко надеждни са дългосрочните метеорологични прогнози?

Прогнозите сочат съществено понижение на температурите, но без да се стига до критични минимални стойности. Това ще предотврати преждевременното, нежелателно развитие при някои трайни насаждения, което би довело до намаляване на тяхната студоустойчивост.

НИМХ: „Валежите през третото десетдневие на декември повишиха нивото на влагозапасите в 50 см почвен слой.“

В края на есента почвените влагозапаси в 100 см слой при пшеницата са незадоволителни. На места в Западна България (aгростанци Кнежа и Кюстендил) и в част от източните райони (aгростанции Разград и Сливен) запасите са под 65% от пределната полска влагоемност (ППВ).

Високите за сезона температури през второто и първата половина от третото десетдневие на декември надвишиха биологичния минимум, необходим за вегетацията на есенните посеви. 

НИМХ: „Наднормените температури се отразиха ефективно на късно засетите посеви с пшеница и част от тях успяха да встъпят във фаза 3 лист.“

На места в Североизточна България, където бяха регистрирани температури от порядъка на 19–20°С (Разград, Добрич, Варна), бе увеличен и делът на пшеничните посеви във фаза братене. 

Вследствие на необичайно високите температури в южните райони при някои ранноцъфтящи храстовидни и дървесни видове (дрян, череша) бе провокирано нежелателно набъбване на пъпките. 

Вижте тридневната агропрогноза в нашата специализирана рубрика за времето.