Примерите за съвременните технологии и приложението им в цялата агрохранителна верига са много и разнообразни, но във всички случаи стъпват върху стабилните основи на сътрудничеството и опита от практиката.
 
 
В Италия, където кооперирането е на изключително високо ниво, науката и бизнесът често работят заедно за постигане на високи резултати и желаното от потребителите качество при произвежданата земеделска продукция. 
 
Още в началото на първото десетилeтие на 20 век, фермери с говедовъдни стопанства от млекодайното направление в долината Виптал, която обхваща австрийската част на Тирол и Северна Италия установяват, че стадата им произвеждат много голямо количество биологични остатъци.
 
Едновременно с това влизат в конфликт с туристическия бизнес в района, поради проблеми със съпътстващата дейността на стопанствата им миризма. Като се добави и фактът, че 40% от пасищата в района са със стръмен наклон, мероприятията по наторяване са силно ограничени или дори неприложими.
 
 
Същевременно, стопаните с лозови масиви в региона искат да избегнат скъпите изкуствени торове и да преминат към органично наторяване с естествен говежди оборски тор.
 
Обединени в решаване на проблем
Така 65 млекопроизводители и техни съседи от лазаро-винарския бранш се събират и постигат решение, че тази трудна ситуация в действителност може да се трансформира в отлична възможност, както за двете страни така и за региона като цяло.
 
Така оформената група установява контакти с консултанти и земеделските съветнически служби, с представители на индустрията, с изследователи от два университета и заедно развиват идея за проект за създаване на компания за производство на биогаз.
 
Инсталация за биогаз във Виптал
В резултат на сътрудничество между земеделските производители и един от винопроизводителите - Хелмут Долер, се разработва концепция и през 2008 г., млекопроизводителите основават компанията Biogas Wipptal.
 
Проектът за създаването и изграждането на инсталацията за биогаз е финансиран по програма LIFE+ през 2012 г. Първата цел на проекта е намаляването на отделянето на хранителни вещества във въздуха в региона, причинено от интензивното отглеждане на млечни крави и недостигът на земеделска земя.
 
 
Втората цел, която се очаква да постигне проектът е производството на естествени висококачествени твърди и течни торове, които могат да бъдат използвани в съседни региони на същата провинция, със специално приложение при отглеждането на лозя и овощни градини. Третата цел е запазването на стандартите на живот на земеделските производители, участващи в проекта, с условие да не намаляват количеството отглеждани животни, за да се изпълнят екологичните спецификации.
 
Инсталацията за биогаз във Виптал е пусната в експлоатация през юни 2016 г.
 
„Ние на практика прилагаме регионално управление на хранителните вещества, което означава, че се опитваме да избегнем натрупването на излишъци от всички хранителни вещества, включително и на въглеродни емисии", подчертава авторът на концепцията на проекта Хелмут Долер.
 
Това е иновативен подход за обработката на оборски тор, произведен в животновъдните стопанства. Към момента в инсталацията за биогаз твърдият и течен оборски тор от фермите в радиус от 15 км около централата предварително се обработва за производството на електрическа и топлинна енергия. Вторичният продукт от процеса на анаеробното усвояване се трансформира в торова продукция по поръчка за нуждите на лозовите масиви.
 
Приложение намира и една иновативна концепция за намаляване на вредните емисии при торообработката на стръмните пасища, нещо, което до изпълнението на този проект е било практически невъзможно. Технологията на биогаз инсталацията е проектирана така, че дава възможност 50% от вторичната биомаса да се връща на земеделските производители при обработката на земеделските земи, а останалите 50% се превръща в тор за продажба.
 
Снимка: biogas-wipptal.it
 
Добавената стойност на иновативния проект за създаването на тази биогаз инсталация е, че предоставя на фермерите възможността за алтернативен източник на доходи като същевременно намалява разходите и зависимостта на стопанствата от външни доставки на тор и съпътстващите ги транспортни разходи, паралелно с разрешаването на другите проблеми на земеделските стопанства, туристическия бизнес, околната среда и общността в района.
 
Публикацията е разработена по материали на ЕПИ – АГРИ и е предоставена от Институт за агростратегии и иновации като част от информационната кампания „Иновациите – винаги на мода!“