Самопочистващ се под на свинеферми, който подобрява здравето на прасетата и намалява употребата на антибиотици, като същевременно редуцира с 95% вредните емисии при отглеждането им, е темата, по която работи оперативна група в Швеция.

Агроиновации: Agri Innovation Summit 2019 – в полза на млякото и на говедовъдството

В 106 брой на рубриката „Агроиновации“, която Agri.bg реализира със съдействието на Институт за агростратегии и иновации, ви представяме подвижен под в свинекомплекс. Той е снабден с автоматизирана система на конвейерна лента за премахване на оборски тор и добавяне на свежа постеля на всеки два часа.

Върху тестването на тази технология работи шведска оперативна група. Първоначалните данни сочат, че това ще доведе до по-чисти и по-здрави прасета, по-ниска употреба на антибиотици, повишена рентабилност, 95% по-малко вредни емисии от добитъка и нулево потребление на вода.

Moving Floor е името на шведската компания, която ръководи тази оперативна група. Първоначално тя е разработила своя технология за говедовъдни ферми. След успешното й внедряване в пилотни ферми, технологичната компания заедно с група свиневъди решават да тестват технологията и за свине.

„Идеята за нашата концепция за подвижен под е доста лесна. Непрекъснатото почистване – между 12 и 15 пъти на ден, осигурява високо ниво на хигиена и следователно подобрява здравето на животните и намалява употребата на антибиотици. Ако оборската тор се отстрани в рамките на 2 часа, намаляват и емисиите на амоняк с 95% ”, казва Катя Линдвал, вицепрезидент на Moving Floor. 

История на семейната компания

Moving Floor е семейна компания, разположена на шведския остров Готланд. Днес тя се управлява от Катя Линдвал и нейната сестра. Още през 1995 г. баща им Томи Линдвал е изобретил самопочистващи се хамбари за добитък. 

Историята гласи, че след като гледал документален филм за антилопа гну в саваната, Томи Линдвал научил, че тези животни никога не се разболяват, защото могат постоянно да се местят по-далеч от своя тор. Но когато стотици животни се съберат в плевня, те не могат да се отдалечат. Линдвал стига до заключението, че ако животните не могат да се преместят от оборския тор, тогава подът трябва да може да го премести далеч от тях.

От 2003 г. до 2008 г. в Швеция са проведени редица университетски научни изследвания, за да може шведското правителство да одобри тази иновация съгласно закона за хуманно отношение към животните. Веднага след това компанията пуска подвижния под като продукт за телета, а по-късно и за крави. 

През това време Томи Линдвал прави проучвания и при прасета. „От самото начало разбрахме, че търсенето на подвижния под за прасета винаги ще бъде по-силно, тъй като популацията им е висока и живеят на закрито,“ споделя Катя Линдвал. През 2002 г. опитите им дават положителни резултати, но животните продължават да ядат движещите се по пода колани и следователно нещо не е както трябва.

Нов материал за почистващия колан

Движещият се на пода колан е много важен при самопочистването, тъй като позволява въртене на пода и торът може механично да се изстъргва, без да се добавя вода. 

„Трябваше да намерим материал за колана, който да не бъде унищожен от свинете и да не е твърде хлъзгав за тях. През последните няколко години идентифицирахме материал, който работи. В този проект,  в който оперативната група беше подкрепена по линия на ЕПИ-АГРИ, успяхме да тестваме, да оптимизираме технологията и вече достигнахме до етапа, на който можем да го комерсиализираме”, обяснява Катя. 

Оперативната група работи върху малка инсталация за угояване на свине в шведска ферма. Целта е да се оптимизира технологията, да се проверят функционалността на лентата и функцията за почистване, оптималните интервали и общата поддръжка. Важно е да се разбере и как тя може да подобри благосъстоянието на животните, хигиената, околната среда и да намали употребата на антибиотици.

95% по-ниски емисии от добитъка

Тестовете все още продължават и оперативната група все още не е представила крайните си резултати. В момента има втора партида от 60 прасета в експерименталната свинеферма. Предварителните резултати показват здрави прасета, които растат бързо, с добра степен на конверсия на фуражи.

„Шведски ветеринарен екип извършва тестове и наблюдения върху здравето на животните, благосъстоянието и растежа им. Контролът на климата и емисиите също е важен елемент и поради това също се измерва. Емисиите на амоняк в свинефермата досега са показали ниво на амоняк 0,2-0,7 ppm. Тези стойности са с 95% по-ниски отколкото в конвенционалните свинеферми,“ обяснява Катя Линдвал.

Технологията в момента се промотира в Китай, защото 50% от общото световно производство на свине е в Китай, а китайската свиневъдна промишленост е изправена пред сериозни екологични предизвикателства. „Със сигурност бихме насърчили по-нататъшни проучвания в страни като Дания, Холандия и Германия”, допълва ръководителката на оперативната група.

106 брой на рубриката „Агроиновации“, която Agri.bg реализира със съдействието на Институт за агростратегии и иновации, е разработена по материали на ЕПИ-АГРИ и предоставена като част от информационната кампания „Иновациите – винаги на мода!“