Вчера бе проведено заседание на Агробизнес съвета към Министерство на земеделието и храните, на който бяха обсъдени мерки срещу изкупните цени в отрасъла и ограничаването на ефектите от вноса на заместителите на мляко и месо. На съвета станаха ясни неща, които млекопроезвдителите говорят от дълго време, но досега като че ли думите им оставаха във въздуха. Всичко, което бе казано вече е коментирано /Срещата  на зърнопроизводителите, млекопроизводителите и млекопреработвателите в Пловдив под егидата на Петя Ставрева/ и проблемите са от ясни, по ясни.  Незнайно защо точно в този момент изведнъж се заговори за лошото качество на сиренето и кашкавала, вносът на сухо мляко и други субпродукти. Все пак по-добре късно от колкото никога, но като че ли се прави опит да се отклони вниманието от неизплатените субсидии, закъснялите плащания по Млад фермер и Модернизация на стопанствата.
 
Проблемите трудно биха се решили единствено с реклама на българското мляко и приемането на стандарти за качество. Похвално е, че съвета стигна до общоизвестната констатация, че е необходим по-голям контрол на хранителните продукти на пазара за това дали има съответствие между съставки и поставени на продуктите етикети за съдържанието им, както и по-висок контрол на вносните продукти. Според повечето от участниците трябва да бъде създадена дълго обсъжданата национална агенция за безопасност на храните. Но това в бъдеще време. Срокове за създаването на тази важна агенция не бяха посочени, а и това едва ли ще се случи преди изборите. Така и контролът върху качеството на предлаганите млечни продукти трудно би бил осъществим. И отново остават само приказките.
 
Мнения на експертите от Съвета. До колко те са миродавни оставаме на вашата преценка:
 
Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) Йордан Войнов.
 
Основният проблем на животновъдството у нас е в качеството на млякото. Той припомни, че в края на тази година изтича поставеният от Европейската комисия преходен период за достигане на европейските нива на качество на българското мляко. „Ние сме много зле в това отношение”, подчерта той. По думите му в това отношения няма проблемите в българските предприятия за преработка, които вече работят по европейските стандарти. Проблемът обаче остава в качеството на суровината, която изпозлват. Затова НВМС ще поиска удължаване на преходния период за достигане на определеното качество на българското мляко, посочи Войнов. Това ще бъде направено през май или юни. Проблемът на българските животновъди е, че млекопреработвателите предпочитат да купуват свежо мляко по 45 ст. от други европейски страни – като Унгария например. Според директора на НВМС преработвателите не трябва да държат само на цената на млякото при преработката на продуктите си, защото това след време може да се превърне в бумеранг.

Проф. Пламен Мишев от УНСС
 
Основният проблем на българското животновъдство е, че е неефективно, каза на заседанието По думите на проф. Мишев у нас има 120 хил. млекопроизводители, които гледат по 9 животни. „За мен проблемът ще се реши, когато останат между 12 хил. млекопроизводители с по 100 животни”, каза той. Проф. Мишев обясни още, че у нас три крави правят една икономическа единица, докато в Германия е достатъчна само една крава. Проф. Пламен Мишев обясни, че проблемът в страната ни е в неефективността на животновъдството и произвежданото мляко. Той се обяви срещу определянето на каквито и да е мерки срещу доставките на мляко от други страни на Европейския съюз. „Не става дума за внос на мляко от други европейски страни, защото сме в ЕС и не може да има ограничителни мерки на единния общ европейски пазар, посочи проф. Пламен Мишев, като допълни че основните търговски вериги в страната не са български не може да бъдат принудени да продават само български стоки