Новите технологични решения за производствените процеси в земеделието се превърнаха в основен фактор на пазара на селскостопанска техника в страната през последните години.
На територията на машинния парк се извършва кардинална смяна на поколенията, която засяга всички видове фермерство – от най-малките семейни стопанства до мощните фирми в сектора на интензивното земеделие.
Периодът на спад на продажбите на селскостопанска техника в България, отчетен преди две години, остана в миналото. Търговията се върна в зоната на растежа с повишена устойчивост и разширена гама от технологични предложения за конкретните нужди на различните групи клиенти в земеделието.
Финансовите отчети за 2017 г. на най- големите компании в бизнеса със селскостопанска техника свидетелстват за стабилизиране на пазара, наличие на силна конкуренция и ориентация към по- дългосрочни решения. Процесите говорят за оптимистични перспективи.
Доброто разбиране на бизнес средата в България, близкото взаимодействие с клиентите и готовността да бъдат предложени най-съвременните технологични системи дават видимирезултати.
Периодът беше добър за разширяване на продуктовата база, за разгръщане на сервизното обслужване и за навлизане на нови територии, като прецизното и цифровото земеделие. Увеличи се персоналът в сектора.
Пазарът на селскостопанска техника доближи през 2017 г. един милиард лева. Приходите на компаниите от ТОП 100+ достигнаха 943 млн. лева. Сумата е по- голяма от отчетените през 2014 г. 806 млн. лева, и през 2016 г. - 895 млн. лева. Резултатите отстъпват единствено на върховата 2015 г., когато продажбите са на стойност 1.208 млрд. лева.
Оборотите в сектора, реализирани през 2015 г., не са показателни за пазара, тъй като през същата година имаше залпово безвъзмездно финансиране от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), фокусирано върху закупуването на селскостопанска техника. През 2015 г. беше обявен извънреден прием по мярка 121 – Модернизиране на земеделски стопанства, по ПРСР (2007-2013 г.), с бюджет от 50 млн. евро за доставки в този сегмент. През същата година тръгна и подмярка 4.1 – Инвестиции в земеделските стопанства, от ПРСР (2014-2020 г.) с бюджет от 150 млн. евро.
Земеделската техника беше допустима за финансиране и по подмярка 6.1 – Стартова помощ за млади земеделски стопани, където финансовият ресурс беше общо 35 млн. евро.
Ролята на целевите субсидии с европейски средства за развитие и модернизация на земеделските стопанства продължава да бъде от голямо значение за пазара на селскостопанската техника. В края на 2016 г. беше отворена подмярка 4.1 – Инвестиции в
земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. с бюджет от 237 млн. евро. Ефектът от този ресурс се усети в търговията със специализирани машини при изпълнението на одобрените проекти през 2017 г. В същото време продължава пазарното развитие на схемите за покупка на лизинг и финансирането с банкови кредити.
Очакванията на експертите за нов растеж в сектора през 2017 г. се оправдаха. Постъпленията на наблюдаваните фирми се увеличават през отчетната година с 5% спрямо 2016 г. до 943 млн. лева.
Компаниите в първата десетка по приходи засилват тежестта си в сектора, като реализират повече от половината постъпления – близо 502 млн. лева. При тях приходите се увеличават с 12% на годишна база, докато при останалите намаляват средно с 2%, а общо за разглежданите фирми средният ръст е 5%.
Рязкото намаление на оборотите през 2016 г. даде трайно отражение върху маржа на печалбите. През върховата 2015 г. печалбата на компаниите от ТОП 100+ е общо близо 93 млн. лева или почти 8% от приходите. След срива до 38 млн. лева през 2016 г. е налице ръст до 42 млн. лева през 2017 г.
Маржът на печалбата обаче изтънява средно до 4%. Финансовите резултати в сектора показват, че като цяло най-големите компании са били по-силно засегнати от спада през 2016 г., но след това успешно са преструктурирали дейността си и година по- късно отчитат стабилен растеж на печалбите до 17 млн. лева или средно с 30% за фирмите от ТОП 10.
В групата на останалите има спад средно с 2%. Благодарение на най- големите компании секторът като цяло отчита ръст на печалбата на годишна база в размер на 9%.
Приходите и печалбите се променят, но съставът на първата десетка по приходи е постоянен през наблюдаваните три години. За целия период първото място в ТОП 100+ принадлежи на МЕГАТРОН АД, официалния дистрибутор на JOHN DEERE в България. През 2017 г. компанията има близо 119 млн. лева приходи и прави почти 13% от оборота на целия сектор.
Фирмата отчита забележителен ръст на печалбата с 57% до 5.839 млн. лева за годината, като по този начин запазва второто си място по този показател след ЗЛАТЕКС ООД. АГРОТРОН 2007 ЕООД, оторизиран дилър на HORSCH, предлага на пазара също много марки нова техника и втора употреба. През отчетната година компанията се изкачва с една позиция нагоре и вече заема второто място по приходи.
Постъпленията й през 2017 г. се увеличават със забележителните 20% до 68.360 млн. лева, като по този начин фирмата почти повтаря резултата си от върховата за целия сектор 2015 г. – 69.139 млн. лева. ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ ЕАД, известна с марките CASE IH, VÄDERSTAD, TECNOMA, MACDON, SALFORD, ANNABURGER, AFS, CNH INDUSTRIAL и други, се премества от втора на трета позиция след спад на приходите със 7% на годишна база до 65 млн. лева.
През наблюдавания период от четири години компанията не формира печалба. През 2017 г. загубата й се увеличава с 10% до 8.2 млн. лева.
Усещането за стабилност на пазара се подкрепя от факта, че през 2017 г. не се наблюдават промени в позициите на фирмите в ТОП 100+ от четвърто до десето място. ЗЛАТЕКС ООД остава четвърта с 27% годишен ръст на приходите до 51 млн. лева. Компанията отчита и много силно увеличение на печалбата – с 20%, до 7.635 млн. лева, като по този начин оглавява класацията на най-печелившите фирми в сектора през годината.
РАПИД КБ ООД, вносител на CLAAS, AMAZONE и други, е пета по приходи с 16% ръст на постъпленията до почти 46 млн. лева за 2017 г. Печалбата на компанията е 2.693 млн. лева при 8% спад, но независимо от него фирмата се нарежда в челната четворка по печалба. Това е показателно за общата картина на пазара, където оживлението е безспорно, но маржът на печалбите намаляват като дял от оборота.
Широката гама машини, сред които са LANDINI, McCORMICK, JCB и ROSTSELMASH, осигуряват на ОПТИКОМ ООД запазване на шеста позиция с 9% ръст на приходите до 38 млн. лева и през 2017 г. Компанията заема и девета позиция по печалба в сектора.
ИНТЕРАГРИ БЪЛГАРИЯ АД, най-известна сред земеделските производители с марката NEW HOLLAND, остава седма по приходи с 9% ръст до 34 млн. лева. При тази компания прави впечатление петкратното увеличение на печалбата на годишна база - от 103 хил. лв.
през 2016 г. на 525 хил. лв. през 2017 г. ВАРЕКС ООД работи на пазара с CHALLENGER, MASSEY FERGUSON, GREAT PLAINS и други.
През последната отчетна година тя отбелязва спад на приходите с 3% до около 30 млн. лева, но това намаление не пречи на компанията да запази осмото си място. Тази позиция контрастира със 72-о място в класацията по печалба. По този показател фирмата отчита за годината спад с 3% до 75 хил. лв. АНИМЕКСС ЕООД е девета по приходи в продължение на три години, като за 2017 г. отчита 9% ръст на постъпленията до 29.544 млн. лева. При печалбата обаче се наблюдава спад с 12% до 780 хил. лв.
Силен възход през последните три години е налице при НИК ЕЛЕКТРОНИКС ООД. От 20-а позиция по приходи през 2015 г. компанията заема 17-о място през 2016 г. и става 11-а през 2017 г. Приходите й се увеличават през 2017 г. с 40% до 19.516 млн. лева, като надхвърлят и постижението от 2015 г. - 14.472 млн. лева.
Компанията предлага ексклузивно на българския пазар технологиите за прецизно земеделие от лидера в този сегмент TRIMBLE. През 2017 г. TRIMBLE придоби германската компания MULLER-ELEKTRONIK, която също предоставя решения за прецизно земеделие – например технологиите за управление на земеделски машини и суровини: семена, торове и пестициди.
MULLER-ELEKTRONIK е известна с технологията ISOBUS, която позволява контрол на различни машини и инвентар от едно устройство. Силен фактор за по- нататъшен растеж е ролята на НИК ЕЛЕКТРОНИКС като ексклузивен представител на KVERNELAND за България.
Компанията ИРИ ТРЕЙД АД, популярна с марката DEUTZ-FAHR, прави впечатление с петкратното увеличение на печалбата си през 2017 г. до 274 хил. лв. През наблюдавания период компанията е сред двадесетте най-активни фирми на пазара, като през 2017 г. при нея е налице 34% ръст на приходите до 17.453 млн. лв. Дългогодишният опит на БУЛАГРО МАШИНИ АД на българския пазар помага на компанията да отбележи двуцифрен ръст на приходите през 2017 г. – от 14.524 млн. лева на 16.385 млн. лева.
Фирмата е позната на фермерите с предлагането на селскостопанска техника от световни марки, като PÖTTINGER, HARDI, BOGBALLE, EINBOECK, MASCAR, SCHAEFFER LADER, BADALINI и други. В златната среда на класацията е КАМТ АД. За три години фирмата заема последователно 53-то и 48-о до 52-ро място по приходи. През 2017 г. постъпленията в компанията спадат с 19% до 3.573 млн. лева.
Загубата от 1.195 млн. лева за 2016 г. е преодоляна и година по-късно компанията отчита 163 хил. лв. Печалба. Също в средата на таблицата е БЕЛАРУС АГРО - ТРЕЙД ЕООД с 54-та позиция по приходи през 2017 г. – 3.320 млн. лева при спад от 15%.
През 2016 г. компанията успява да отчете печалба от 67 хил. лева, но година по-късно е на загуба с 22 хил. лева. Отрицателен е финансовият резултата на фирмата също през 2014 г. и 2015 г.
Интересен старт на пазара показва ЯРА БЪЛГАРИЯ ЕООД, специализирана в разработката на софтуер за управление на земеделски производители. Фирмата е създадена през май 2016 г., като през първата си година отчита 690 хил. лева и 615 хил. лева загуба. Година по-късно приходи нарастват два и половина пъти до 1.673 млн. лева, а загубата намалява почти наполовина до 352 хил. лева. Секторът на прецизното земеделие се оценява като един от най-перспективните с възможности за стабилен бърз растеж.
Основен фактор на националния пазар са 15-те големи вносители* на селскостопанска техника. През наблюдавания период те осъществяват половината от продажбите в бранша. Конкретно през 2014 г. компаниите имат приходи на обща стойност 457 млн. лв. или 57% от отчетените в сектора. Същият дял те запазват и година по-късно. Във върховата 2015 г. постъпленията им достигат почти 692 млн. лв. В трудната 2016 г. приходите им падат до 435 млн. лв. (49%), но година по-късно отново са в зоната на растежа с дял от 51% и отчетени 477 млн. лв.
Печалбите на 15-те големи вносители се подчиняват на общите тенденции в ТОП 100“.
За 2014 г. сумата е 16.542 млн. лв. или 35% от отчетените в класацията 47.680 млн. лв. Година по-късно общата печалба на групата на големите вносители се удвоява, като достига 39.159 млн. лв. или 42% от отчетената за сектора 93.244 млн. лв.
Общото изтъняване на маржовете в бранша, съчетано с разширяването на сервизната мрежа и на предлаганите услуги, води през 2016 г. до спад на печалбата на големите вносители до 10.667 млн. лв. По това време нейният дял е 28% от отчетената за ТОП 100+ печалба от 37.987 млн. лв. Посоката се пречупва и тенденцията тръгва отново нагоре през 2016 г., когато групата на големите вносители е с обща печалба 12.129 млн. лв. или 29% от регистрираната за сектора в размер на 42.198 лв.
Дългогодишният опит на пазара се отплаща с реални резултати. Като цяло компаниите, които намират място в ТОП 20 по приходи, имат продължителна история в сектора, като през годините са показали устойчивост и способност да се приспособяват към динамиката в аграрния сектор. Съвместната работа със земеделските производители ориентира успешните търговци на селскостопанска техника към инвестиции в дългогодишно партньорство, при което печалбата далече не е единствена цел.
Очаквано, приходите на компаниите от ТОП 20 показват, че за тях добрите години са даже по-добри, отколкото за останалите, докато трудните периоди не носят значителни сътресения. Постъпленията на фирмите от тази група в периода 2014-2017 г. са около 70% от общите в класацията, като през 2015 г. делът им достига 73%, а през 2016 г. слиза до 68%. През 2017 г. е 70%. Печалбите на компаниите от ТОП 20 представляват около 60% от общите в класацията. Делът им е най-висок през върховата за пазара 2015 г. – 64%, а най- нисък – през 2014 г., когато е 58%.
Показателно е, че през 2017 г. печалбата на компаниите от тази успешна група представлява 63% от общата печалба в класацията, като почти повтаря най-доброто постижения от две години по-рано. Компаниите с най-голям пазарен дял са и сред най-големите работодатели в сектора.
Персоналът в тях устойчиво се увеличава, въпреки че трендът на приходите не винаги е възходящ.
Данните за персонала са отразени в класацията ТОП 25 на работодателите. Прави впечатление, че като цяло числеността на заетите в тези фирми нараства през последната отчетена година с 5% и по този начин повтаря размера, с който се увеличават средно постъпленията в ТОП 100+.
Всички таблици и класации можете да видите в AgriTech Market 2019
ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ АД и МЕГАТРОН АД разменят местата си на върха на ТОП 25 на работодателите през 2017 г. За поредна година в челната тройка остава МАДАРА АГРО ЕООД. Също с нарастващ персонал ОПТИКОМ ООД запазва четвъртата си позиция. Стабилните позиции на РАПИД КБ ООД на пазара са свързани с увеличаване на броя на служителите и компанията се изкачва от 12-о на 6-о място в класацията на работодателите.
Забележителен скок по този показател отбелязва и ИНТЕРАГРИ БЪЛГАРИЯ АД, като се придвижва само за година от 21-о на 8-о място.
.png)
Тенденцията към увеличение на заетите в търговията със селскостопанска техника е очаквана: секторът е в растеж, компаниите разгръщат дейността си на територията на цялата страна, а клиентите заявяват повишени изисквания към гаранционното и сервизното обслужване на машините и съоръженията.
През тази и следващата година всички погледи в сектора ще бъдат насочени към промените в Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз през новия програмен период 2021-2027 г.
Браншът е изправен пред предизвикателството да защити на национално равнище и в европейски мащаб необходимостта от запазването на финансовата подкрепа за инвестициите в стопанствата с приоритет на иновациите, високоефективните технологии на производство и цифровото земеделие.
(2)(4)(9).jpg)
;void(0);){kind=link}
0 КОМЕНТАРА