Новият брой на специалното издание на Трактор.БГ AgriTech Market 2021 - годишен обзор на пазара на селскостопанска техника в България излезе.

Изтеглете безплатно специалното издание на Трактор.БГ

До този момента разгледахме данните на КТИ за самоходните машини - комбайни, трактори, товарачи, пръскачки и инвентара. 

Причините за спада на броя на регистрациите през 2020-а година спрямо 2019-а могат да се търсят на няколко места.

AgriTech Market 2021: Пандемията, която преобърна света

Един фактор беляза българското земеделие и може би неговият отпечатък ще бъде далеч по-определящ от световната здравна криза. Разбира се, става дума за сушата, която меко казано изправи на нокти огромен брой земеделски стопани.

На това мнение е и Филип Цветков: “Със сигурност пандемията имаше негативно влияние и върху земеделския сектор, но много трудно може да бъде разграничено до колко силно е било то, тъй като сушата имаше многократно по-голям ефект върху клиентите ни. В първите дни на пандемията фермерите, като всички, се почувстваха разколебани, но при настъпване на времето за сеитба, а впоследствие и на следващите кампании, те нямаха избор, освен отново да си свършат работата на полето и съответно се върнаха към ежедневните си задължения.

Безводието обхвана цяла Източна България, но най-тежко се отрази на Североизточна България. Жътвата показа средни резултати от 394 кг/дка, които са най-ниски за последните 5 години. Според анализите в 10 области на страната в Североизточна и Югоизточна България са получени по-ниски добиви в сравнение със средните за периода 2015-2020 г. Най-драстичен е спадът в Добричка област – с близо 70%, а най-слаб - с 15% в Разградска област.

Иван Йорданов, председател на земеделската кооперация „Приморец”, село Тюленово, обяснява решението да се откажат от инвестиции в машини, като подчертава, че в кооперацията са отчели 85% пропаднали посеви от пшеница през миналата година. „От 2013 г. всичко купуваме със собствени средства, изкарани след реализиране на реколтата – и зърнокомбайни, и трактори, и прикачен инвентар. Предложения има, има разбиране от страна на фирмите за селскостопанска техника. Те предлагат 5 до 7-годишен лизинг, но при това финансово състояние не виждам как ще се случи”, категоричен е Иван Йорданов.

„Земеделските стопани са изключително предпазливи и почти никой не инвестира в земеделска техника. Пазарът е свит”. Така обобщи от своя страна ситуацията на пазара на машини за селското стопанство Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Техниката е сериозно перо и изисква сериозни инвестиции. Трудно ще бъде с подновяването й, част от машините са амортизирани, през последните години втора ръка машини бяха с приоритет”, посочва Жекова и добавя: „Откакто ние като зърнопроизводители не участваме в програмите, тъй като през последните 7 години въобще не влизаме в ПРСР, за реинвестиция в земеделска техника не може да се говори. На практика разчитаме на собствени сили, а те са доста занижени”.

През последните години машинният парк видимо остарява. „Нормално е да се амортизира, а ние нямаме финансовия ресурс да се справим със
закупуването на нова”, допълва Жекова и изчислява: „За да се купи един комбайн и да се оборудва с всичките прилежащи съоръжения, се иска сума от порядъка на 600 000- 700 000 лв. Това са страшно много пари, особено на фона на тежката стопанска година”, обръща внимание Радостина Жекова.

Тази ситуация определено възпря част от стопаните да инвестират в техника. “Много от земеделските производители отложиха своите намерения за покупка на нова техника”, споделя инж. Рашид Узунов.
Като пагубно определя влиянието на сушата Елисавета Маркова от Варекс. “Пострадалите фермери не можаха да реализират предвидените инвестиции в машини.
Засушаване се забелязва в поредните няколко години и това определено налага промяна в технологията на обработка”, посочва тя.

В същото време Агритоп отчитат повече продажби на системите за напояване, които предлагат на пазара именно заради засушаването. “Видя се, че е много важно в новия програмен период да бъдат договорени достатъчно средства за напояване - изграждане на нови съоръжения.
Видя се и още нещо много интересно - диверсификацията като вид застраховка. Имаме наши клиенти, които развиват и земеделие, и животновъдство. В тази ситуация приходите от животновъдни им стопанства компенсираха неблагоприятната земеделска година”, посочва Николай Стефчов, собственик и управител на Агритоп.

Сушата доведе и до друга потребност у стопаните - прилагането на нов тип земеделие, което да им помогне да имат добри добиви и в крайна сметка
печалба. Търговците наблюдават тази тенденция и споделят впечатленията си.

“На пазара има машини, които позволяват влагата в почвата да се съхрани, да не се задържа на повърхността, а да прониква дълбоко. Също така има значение какви сортове семена се засяват, начинът на подхранване и защита. Мерките за задържане на влага са комплексни. Има добри решения и при разумно управление на процесите, резултатите ще са налице”, посочва Елисавета Маркова от Варекс и добавя:

“Нашата фирма предлага машини за тези технологии от години и ефектът от прилагането им е доказан. Изборът на правилните машини е труден, тъй като предлагането е голямо. Важно условие е да не се прави компромис с качеството на машините за тези обработки. Добре е фермерите да се доверят на
производители с опит.

Повечето от тях предлагат варианти на работни органи съобразно вида на почвите. Възможни са и комбинации за няколко операции с едно минаване, за
да се спести гориво. Тези технологии спомагат за предотвратяване на ерозията и за опазване на околната среда”.

За това свидетелства и Иво Куманов, НИК. “Сушата, в някои региони на страната, ориентира фермерите към решенията за прецизна и контролирана сеитба, които често се съчетават с No-Till или Strip-Till технологиите”, посочва той.

No-Till и Strip-Till мода или неизбежна необходимост

От години се говори за прилагането на No-Till и Strip-Till технологиите и тяхната полза при запазването на влагата в почвата. Родни земеделци са споделяли
резервите си, но има и други, които в последните години откриха, че има и позитиви.
Инвестицията в специални машини не е фактор, който да бъде пренебрегнат и със сигурност е един от водещите при взимането на решение за преминаването към конкретна технология. 2020-а година обаче насочи редица стопани към No-Till, Strip-Till или поне към прилагането на някои от принципите на тези технологии в стопанствата си.

“С помощта на умните сеялки намирането на идеалната влажност за поставяне на семето се случва автоматично, а внедряването на по-модерни практики за почвообработка на част от полетата спомага за диференциране на риска, което прави едно стопанство по-устойчиво на влиянията на обкръжаващата среда”, дава пример Иво Куманов.
Всички търговци отбелязват засиления интерес на земеделците към машините и прилагането на този тип технологии. Но не всички са убедени, че сушата е 100-процентовият катализатор за това.

Дори производителите у нас търсят начин да откликнат на тенденцията. Като сеялка за директна сеитба, продукт на Раломекс. “Тази наша разработка е част от технологичното развитие с оглед на интереса към No-Till и Strip-Till технологии”, посочи инж. Узунов.
“Климатичните условия през изтеклата година бяха допълнителният фактор, който подтикна голяма част от хората, които до момента бяха по-недоверчиви или просто по-предпазливи, да се почувстват принудени да обърнат голямо влияние на темата и да влязат в подробности”, уверява ни Филип Цветков.

Увеличаването на вниманието към тези технологии е по-скоро заради тяхната реклама и тенденции в световен мащаб, смятат обаче други. “Такива технологии в България се прилагаха през 80-те години на миналия век, чрез ползването на директни сеялки, така наречената "безоранна технология". За съжаление, тогава заради ниски добиви тази технология не се наложи. Сегашните технологии са подобрени и те ще се внедряват макар и бавно”, посочва от своя страна инж. Рашид Узунов.

Изтеглете безплатно специалното издание на Трактор.БГ