Намаляването на разходите в земеделието е основен фокус на фермерите, но постепенно ангажира вниманието и на специалисти от други сектори, най-вече IT експертите.
 
 
 
В последните години анализатори и специалисти насочиха усилията си в търсенето на дигитални решения, които да дадат по-голяма ефективност, по-ниски разходи и по-обемно производство в стопанствота.
 
Редица оперативни групи, дигитални хъбове и други организирани в мрежи експерти извеждат като есенция най-оптималните решения, които до подобрят, улеснят и направят по-печеливша работата на земеделските производители. През следващия програмен период Европа се готви да отдели немалка сума пари за дигитализиране и част от тази сума ще бъде с направление селско стопанство.
 
В България също се усеща по-нарастващият интерес и любопитство на стопаните към новите технологии, които да могат да внедряват във фермите си.
 
 
„В последните години интересът от слаб постепенно се развива и очаквам, че в следващите няколко години ще нарасне много значително“, категоричен е Филип Цветков, директор за България на Тайтън Машинъри.
 
Вярно е, че блокчейн, дигитални хъбове и други нови и алтернативни решения като че ли съвсем отскоро се счуват у нас в съчетание с агробизнес, но пък в крайна сметка това е бъдещето и редица фермери усещат, че дори да заемат по-негативни позиции относно
използването им, в даден момент просто всички нови решения ще покажат своята ефективност и традиционно консервативната българска агрообщност ще им даде шанс.
 
 
Такова е общото мнение на търговците – търси се техника с вградени дигитални решения, за прецизно земеделие и с по-технологични и модерни елементи. Така се пести време, работна ръка и пари.
 
Според Даниел Минев от Интерагри повишаването нивото на оборудването на машините е цялостна тенденция. „Дигитализацията при машините вече е факт. Технологиите за прецизно земеделие са налични и в машините, които се предлагат днес. Интересът към новите технологии е значителен, тъй като те водят до икономии, оптимизация и по-висока рентабилност“, посочва той.
 
 
Според Митко  Желязков от Булагро Машини българският фермер е отворен за новостите, особено тези, които имат икономически ефект. Дигитализацията в българското селско стопанство за почна да се развива още преди 10-15 години и ще продължава в идните години, смята той. 
 
Все повече фермери търсят умни машини и инвентари, които да позволяват отдалечено наблюдение с оглед навременно вземане на решения.
 
Такъв тип примери за инвентари, върху които се измества фокуса в момента, са сеялките със системите за прецизна сеитба на американската компания Precision Planting, които дават детайлна дигитална карта и информация в реално време за параметрите по сеитбата като популацията на семената, уплътняване на почвата и други, разказва Иво Куманов от НИК.
 
По думите му друг аспект в дигитализацията е създаването на дигитални карти – с вегетационни индекси, почвени анализи и предписания за приложения на торове, с които да се погледне цялостната картина и да се оптимизира торенето например с точното
количество на точното място. Важна част от интегрирането на дигитализацията в земеделието в този й вид е не само софтуерната част, но и умната машина, която да може да приложи предписанията от дигиталните карти на полето по най-добрия начин.
 
 
„Все още голям процент фермери се осланят на конвенционалните технологии и остават скептични към новите технологии заради сложнотата и обслужването им“, отбелязва наблюденията си Мирослав Марков от Агро Бул сервиз.
 
Според земеделският производител Петър Димитров, дигитализацията тепърва ще се разгръща сред стопаните, но той очаква препъни камък. „Старата техника ще се окаже неудачна за новите условия. Тук пак опираме до инвестициите – кой ще може да си ги позволи, кой ще продължи да се занимава със зърнопроизводство и кой ще свие този сегмент зърнопроизводство и ще се занимава с по-доходен сегмент като етерично-маслени култури, например“, обяснява той.
 
Друг проблем, който се откроява, е кой ще работи с новите технологии? Необходимостта от обучени кадри за работа със софтуер, дронове и база данни със сигурност ще е голяма и ако фермерите не обърнат внимание на това още отсега, ги грози опасността да се окажат с неизползваеми машини в ръцете си.
 
 
За проблема с кадрите ни обръща внимание и Елисавета Маркова от Варекс. „Новото поколение машини изисква повишаване на грамотността на тези, които ги управляват и тези, които ги поддържат.
 
В разговори с нашите клиенти, които са уважавани фермери, развиват стопанствата си и мислят за бъдеще, свързано с предаване управлението на своите деца, забелязваме една грижа, свързана с качеството на човешкия ресурс“, посочва тя. Голяма част от фирмите вече имат обучителни центрове, академии и програми, чрез които стопаните да повишат квалификацията на своите работници, така че те да използват оптимално новите технологии и техните предимства.
 
 
В крайна сметка използването на нови технологии подобрява икономическото състояние на земеделците – намалява разходите и увеличава печалбата им, също така помага за решаване на въпроса с работната ръка.
 
„Интересът на българските земеделци е засилен, защото иновациите и дигитализацията им помагат много, когато вече имат установени производствени практики. По този начин те могат да се справят с неефективността и губенето на време в бизнеса“, допълва Николай Стефчов от Агритоп.
 
Потенциалът в тази област е огромен, сочат данните от проучването на Трактор.БГ, проведено сред 545 читатели на сайтовете Трактор.БГ и Фермер.БГ.
 
Най-често използваните от фермерите нови технологии са софтуерните решения и техника за прецизно земеделие (18,3% от респондентите ги посочват в анкетата). В същото време 64,3% от интервюираните не използват никакви специализирани технологии и софтуер за селското стопанство. Това означава, че усилията в тази посока могат да пожънат успех и то за кратко време, при създаването на полезни решения за стопаните.

 

Материалът е част от специалния проект на Трактор.БГ - Годишен обзор на пазара на селскостопанска техника АgriTech Market 2019 - Изтеглете БЕЗПЛАТНО