AgriАнализ: Партиите търсят тънката струна на фермерите, но дали не дрънчи на фалшиво

След малко повече от седмица България ще избира нов Парламент. 
Според данните на Галъп, публикувани в БНР в началото на месец март,  първите пет партии, които биха влезли в новото Народно събрание са ГЕРБ+СДС, БСП, “Има такъв народ”, ДПС и “Демократична България”. 

Повече или по-малко, всяка от тези партии е обърнала внимание (или не) на селското стопанство в своята предизборна програма. Видяхме тези програми и ще ви споделим впечатленията си. 

Правим този анализ с ясната идея за условността на ситуацията, че голяма доза от записаното е казано красиво и с цел да привлече избиратели сред фермерите. Някои пък създават впечатлението, че не е така. 

Ние прочетохме тези цели, програми, както искате ги наречете, като следизборни - такива, които трябва да се прилагат след като избирателят вече е преценил за кого да даде вота си. Защото те ще се изпълняват след изборите, нали? 

Какво видяхме - общи приказки, вихрени обещания, на моменти резонни становища, танц на ръба на популизма или откровено игнориране. 

В стегнат файл на PowerPoint партньорите извеждат няколко вече познати и с усещането за лозунги цели, посочени като нещо, по което се работи. 

На първо четене излиза, че програмата на ГЕРБ+СДС е писана миналата година през ноември. Защото в нея пише, че формацията ще работи за запазването на бюджета на Общата селскостопанска политика (ОСП) и то като първа цел. Но бюджетът за земеделие беше договорен през декември 2020 заедно с цялата Многогодишна финансова рамка (МФР). 

Втората цел в програмата е любимата мантра за привличане на фермерите - сближаване на директните плащания между Източна и Западна Европа. 
Съветът ни към всеки политик е да обещае това на фермерите, защото неравенството в субсидиите е открита рана за повечето земеделски производители и очевидно заиграването с това обещание е отбелязано като печелившо от страна на ГЕРБ+СДС. 

Всъщност в Регламента за Стратегическите планове е посочено, че в следващите няколко години плавно ще се върви именно към това - изравняване на субсидиите между старите и “новите” страни-членки. И без да бъде обещавано, от която и да е партия. 

Следват няколко цели, които са насочени към конкретни сектори в бранша, според нас, за да не се усети някой пренебрегнат - обърнато е внимание на малките, младите, плодовете и зеленчуците, пчеларите и биото. 

При всяко направление има малък, но съществено важен за сектора акцент - отделен и увеличен бюджет за младите, увеличен процент за обвързана подкрепа, увеличен бюджет и нови мерки на подкрепа за биологичното земеделие - все приятни за ушите неща. 

Силна ПРСР, както и мерки за диверсифициране на дейностите и поминъка на хората в селските райони, обещават политиците от ГЕРБ+СДС. На фона на досегашните, да кажем - не така силни моменти с мерки - като агроекологичните, парите за които отлетяха с гъските,  или драматичните многогодишни чакания за одобрение на проекти по 6.3 и други мерки, да не споменаваме къщите за гости, се надяваме този път наистина да е силна ПРСР и то не за тези, които я източват. 

Следващите цели, заложени в програмата звучат добре и красиво. Дано не останат само в предизборната, а и в следизборната програма. 
- мерки за управление на риска в земеделието,
- единни правила на общия пазар за лоялни практики,
- цифрови иновационни хъбове във всеки регион,
- достъп до високоскоростен интернет в селските райони,
- безплатен интернет на обществени места. 

Социалистите се целят към модерно земеделие, което да изхранва България. Поне така пише в предизборния им план за след изборите. 
Заигравката в тази програма е в посока доходите на стопаните, техния труд и - забележете - гарантиран минимален жизнен стандарт.

Популизмите в платформата на БСП продължават с общи приказки като балансирано развитие и повишаване на добавената стойност. 

И тук не са “забравили” подпомагането за малките и средните, но помощ ще има и за кооперациите, и за броящите се на пръстите на двете ръце активни сдружения.  

Гръмко се обещава да се възстанови магистралната водопреносна инфраструктура на „Напоителни системи“ ЕАД и то с европейски средства и неясно откъде с държавни. Финансирането на този проект засега са оставили на нашето въображение.  

Като цяло партия “Има такъв народ“ е заложила идеите си върху законодателни промени, които според формацията ще доведат до конкретни цели. 5 са приоритетните стъпки, които се залагат. 

Промяна в модела на подпомагане и създаването на средна класа земеделски производители е първата, като според “Има такъв народ“ това би довело до повишаване на конкурентоспособността на земеделските производители. 

Създаване на законова възможност за комасация, ефективно и справедливо използване на земеделската земя е друг от приоритетите. Тук може да се спори дали земеделската земя вече не е достатъчно окрупнена и това не пречи ли на развитието на малките и семейните ферми.

Търси се отговор и на въпроса - как комасирането ще доведе до справедливост в използването на земята? - в програмата на “Има такъв народ“ към момента не се казва. 

И още законови промени. Формацията смята, че е необходимо да се ревизира (отново) Законът за собствеността и ползването на земеделската земя - дано това не бъде поредното упражнение върху този документ, защото може би само този за Движение по пътищата е по-променян от него. Не се казва обаче дали печално известния Кодекс за земята ще бъде изваден отново на бюрото и наченат с нова сила. 

Според програмата на “Има такъв народ“ е важно и спешно да се обърне внимание на изкривените, според тях, отношения между ветеринари и животновъди. 
Модерните и важни за Европа Зелена сделка и стратегията „От фермата до трапезата“ са залегнали като приоритетни. Все още фермерите - поне по наши наблюдения, не припознават тези стратегии и за нещо, от което ще имат полза, а по-скоро им звучат като брюкселско приказване.  

За да сме честни, това е единствената партия, която е посочила как и за колко време може да постигне целите си в сектора. Дали това ще стане, обаче, ще следим темата - както казваме ние журналистите. 

От ДПС не са счели за необходимо да публикуват отделна програма за селското стопанство. Дали, защото не смятат, че този сектор има нужда от специално внимание или не, не става ясно. 

Общите и без никаква конкретика приоритети, публикувани на сайта на партията, обозначени като предизборна програма, не споменават нито веднъж думите “земеделие”, “селско стопанство” или “аграрен сектор”. 

Въпреки това се говори за подкрепа на и без това извисилият се в небесата по заплати IT сектор, който съвсем си е добре и няма особена нужда от подкрепа, според нас. 

ДПС смятат, че се налага “ускорен, догонващ, иновативен икономически растеж”, без да се посочва в кой сектор, как и защо. 

Опитите ни да открием дори намек за аграрна посока, ни довеждат до изречението “Устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж –„Чиста енергия, чиста вода, чист въздух, чиста храна"”. Но отново не намираме конкретика. 

На отсрещната страна е Обединението „Демократична България“, което за разлика от обрания стил на ДПС, е описало в цели 28 точки какви точно реформи ще направи, ако вземе властта след 4 април. 

Тук не липсва конкретика, но пък са ни нужни инструментите за прилагането й. Много хубави неща са описани, но определено не си личи как би следвало да се случат - което може да се изтълкува и като популизъм. 

Преструктуриране и дигитализация на системата на МЗХГ е първата точка. И дано не значи, че ще има съкращения на партиен принцип. 
Рязко намаляване на бюрократичната тежест с опростяване и премахване на всички излишни процедури е много необходима и важна стъпка, но дали е осъществима за един мандат.

Това са първите две от голямата поредица, но са ясен пример за това, което споменахме по-горе - чудесно, но как ще го осъществят на практика? 

Забелязва се уклон към биопроизводството - което не е нещо лошо, но отново звучи като напън да се привлекат конкретен вид избиратели. Дори е посочено, че ще се въведат “компенсаторни мерки за екосистемни услуги (опрашване) и поощряване на иновациите за развитие на пчеларството” - нещо, за което пчеларите настояват от години, а никой май не ги чува. И сега е удобно да се изведе в програма за избори. 

Не става ясно и как ще се насърчава градското земеделие - звучи прекрасно, градски, модерно и тренди, но не си представяме зеленчукови градини по покривите на панелките в “Сухата река”. 

Вкаран е и малко популизъм - проучване и доразвиване практиките на големите търговски вериги за работа с малките фермери. Тази приказка я четем отдавна и досега механизъм не е намерен. Дано всъщност от „Демократична България“ имат такъв, защото би било чудесно. 

Така видяхме ние програмите. Но в крайна смета изборът на всеки е негово право. Важно е как се използва.