Започваме този материал с уговорката, че Африканската чума по свинете (АЧС) е изключително тежко, силно заразно, вирусно заболяване, засягащо домашните и дивите свине. То причинява сериозни производствени и икономически загуби. За съжаление, лек или ваксина за него все още не са открити. Ще добавим обаче и че това е заболяване, което или ще ни превземе, заради липсата на контрол, или ние ще успеем да победим. 

Д-р Александра Митева, БАБХ: Не е прилагано принудително избиване на здрави прасета


Преди време експерти от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) коментираха в наш материал, че основният нормативен документ, който урежда законово борбата с АЧС в Европейския съюз е Директива 2002/60/ЕО на Съвета от 27 юни 2002 г. В нея са определени специфичните разпоредби за борба с АЧС. 


Преди обаче да навлезем в дебрите на европейското право, ще си позволим да припомним на тези от вас, които са забравили какво точно означава “директива”. 

„Чрез директивите от страните от ЕС се изисква да постигат определени резултати, но им се оставя свобода да избират как да направят това. Страните от ЕС трябва да приемат мерки, за да ги включат (транспонират) в националното законодателство, за да постигнат целите, определени в директивите”, съгласно сайта на ЕК.  


Именно на базата на това определение могат да се направят доста сериозни изводи за сегашната ситуация с АЧС. Много е важно да стане ясно за всички, че в конкретния случай ЕС задава рамката, но конректната държава е тази, която сама решава и избира какво да прави. 


Когато официално се установи наличие на АЧС в даден животновъден обект, всяка държава членка трябва да умъртви всички прасета в обекта. Заедно с това, страната-членка трябва  да предприеме и набор от мерки, чрез които да гарантира, че заразата няма да излезе от този обект. Дава се и възможност, когато в един животновъден обект има няколко отделни производствени единици, по преценка на  държавата членка, умъртвяването на прасетата да бъде ограничено само до обект, където има АЧС.


Какво казва Европа?


По-важно обаче е едно разписано задължение на държавата членка, за което до момента никъде не намерихме информация, а именно провеждането на  епидемиологично разследване. 


На база на това основание, официално назначеният ветеринарен лекар следва да прецени дали около заразения животновъден обект има „контактни свиневъдни обекти”, т.е. такива, от които или до които може да е била пренесена заразата. Ако има такива, те се слагат под подозрение. А ако епидемиологичната обстановка го наложи, дори може да бъде взето решение в тези животновъдни обекти да бъдат умъртвени отглежданите прасета. Понеже не намерихме определение какво е епидемиологична обстановка в ЕС законодателството, предполагаме, че това го определя съответната държава членка.


Паралелно с провеждането на разследване, държавата членка обособява около огнището два вида зони. Първата зона е с диаметър минимум 3 километра и се нарича защитна зона. Втората зона е с диаметър минимум 10 километра и се нарича надзорна зона. 
И в двете зони Директивата задължава държавата членка да въведе „драконовски мерки” за биосигурност в свиневъдни обекти. Първата от тези мерки и за двете зони е да се установят всички свиневъдни обекти и да се преброят прасетата в тях. Нито една от мерките, които трябва да бъдат приложени в двете зони обаче не предвижда като общо правило умъртвяване на свине. 
Изключение може да се направи само и единствено както посочихме по-горе в случаите, когато в резултат на епидемиологичното разследване, се установят контактни свиневъдни обекти. Но това трябва да е ясно доказано и обосновано.


При установяване на АЧС при дивите прасета, разпоредбите в директивата задължават държавата членка да сформира експертна група, която освен всички други задължения, трябва да предложи и обхват на инфектираната зона. Най-общо казано мерките са подобни на тези, които се прилагат в надзорната зона и отново започват с идентифициране и преброяване на всички свине. Подобно на мерките в защитната и надзорната зона, и тук нито една от тези, които трябва да бъдат приложени в двете зони, не предвижда като общо правило умъртвяване на свине. Дори няма референция към изключението за контактните свиневъдни обекти.


Какво прави България?


В България свиневъдните обекти биват четири вида. Индустриални ферми, фамилни ферми тип „А”, фамилни ферми тип „Б” и ферма тип „заден двор”. Определение за всяка една е дадено в Наредба 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Там също така са разписани и мерките за биосигурност, на които трябва да отговаря всеки един тип свинеферма, дори и задния двор. 


Ето и определението за ферма тип “заден двор”, съгласно цитираната наредба:


“Малка ферма, където могат да се отглеждат до пет свине за угояване за лични нужди. Лични нужди е отглеждането на животни в лични стопанства за лична употреба. Лични стопанства са животновъдните обекти, в който се отглеждат животни за лична консумация”.


Видно от дефинициите задният двор е животновъден обект – следователно той се регистрира по реда на ЗВМД – подава се заявление, в което трябва да се посочи номера на документа, с който обекта е въведен в експлоатация. Понеже това явно няма как да се приложи на практика, през 2013 г. се въвежда разграничение в закона, като се появява нова категория обекти – за лична нужда. Нито закона, нито наредбите обаче указват как трябва да се регистрира подобен обект.


Много се изговори и изписа по темата още от влизането на заразата на наша територия през 2018 г. до момента. Едно обаче е сигурно – най-големият пик на разпространението беше това лято. В резултат на това на 29.07.2019 г. бе проведено заседание на Централния епизоотичен съвет (ЦЕС). Съгласно Решение на МС 520 от 23.07.2018 г. този съвет се председателства от заместник-министър председателя Томислав Дончев, негов заместник е министъра на земеделието, храните и горите  Десислава Танева, а секретар - изпълнителния директор на БАБХ - тогава Дамян Илиев.


Членове на съвета бяха и всички други министри. Съгласно решението, съветът организира прилагането на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на особено опасните заразни болести по животните, включително болести по чл. 47, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби.


ЦЕС взема решение да се ограничи разпространението на АЧС, като бъдат образувани санитарни зони около всички свинекомплекси в страната. В тази връзка с писмо изх.№ 91-726 от 29.07.2019 г. министър Десислава Танева уведомява всички Областни управители, че следва да издадат указания в 20-километровите зони около индустриалните ферми, за да се преустанови отглеждането на свине в обекти тип „заден двор”. С това писмо се дава срок за изпълнение на това разпореждане, като незнайно защо тази мярка се нарича „мярка за доброволно клане”. 


В писмото беше упоменат краен срок, след който се пристъпи към умъртвяване на животните. Заедно с този документ, бяха изпратени и указания от БАБХ, в които пишеше кои населени места следва да преустановят отглеждането на свине за лични нужди. Последва заповед от кметовете на съответните населени миста и забрана на жителите да отглеждат свине за лични нужди.


И тук ние питаме защо тази принудителна мярка (наричана по-горе доброволна) беше приложена само за фермите тип „заден двор” и на какво правно основание се приложи? Обръщаме внимание, че тук не става дума за райони, където е констатиран вируса на АЧС, а за териториите около индустриалните свинеферми. 


Има ли прошка за грешките?


На всички е ясно, че в страната се отглеждат свине от така наречения тип „заден двор”. На всички е ясно и че до преди да се появи АЧС - никой не се занимаваше и не обръщаше внимание на този тип стопанства. Единственото, което се прави е сложно законодателство, а съответните органи и до ден днешен не направиха законови постъпки да облекчат регистрацията на този тип отглеждане на свине. 


Стигаме до въпроса защо се забранява отглеждането само на свине тип “заден двор”? Според нас отговорът е прост - защото индустриалните ферми и фермите от тип А и Б задължително се регистрират. Единствено ситуацията със задния двор е неясна, от гледна точка на това как дадено стопанство може да се регистрира. Поради тази причина в огромната си част отглеждането на прасета за лични нужди става в нерегистрирани обекти. А и прасетата също са нерегистрирани. Как така има пазар на нерегистрирани прасета е въпрос, който ще оставим без коментар в този материал.


При тази фактическа обстановка, вместо компетентните органи да започнат да проверяват и да правят регистрация на свинете в задния двор, беше взето по-лесното решение, този тип стопанства да се изкорени. Засега около индустриалните ферми и в населените места, където е констатирана АЧС, а след време – никой не знае. 


Преди дни ресорното ведомство публикува за обществено обсъждане измененията, които възнамерява да направи в Наредба 44. Промените, за които се говореше, че ще спомогнат за решаването на проблема с АЧС в задния двор, се оказаха две – намаляването на бройката свине, които могат да се отглеждат за лична консумация от 5 на 3 броя и изброяването изискванията, на които ще трябва да отговаря една селска „кочина”. 


След внимателно изчитане на доклада към проектонаредбата, който по своята същност трябва да мотивира предложените нормативни промени, открихме единствено общи фрази, без конкретика. Никъде не се обяснява защо е необходимо намалението в бройката от 5 на 3 броя. Както и как това ще има отражение върху биосигурността на личното стопанство?


Никъде не открихме и мотиви и/или обяснения защо хранителните корита в задния двор ще трябва да са с размери от 30 см до 35 см дължина, от 30 см до 35 см широчина и с височина на предния ръб 20 см. Или пък какво трябва да бъде мястото за дезинфекция, през което всеки един стопанин трябва да преминава, преди да влезе или излезе от мястото за угояване на собствените си прасета?
Това са важни въпроси, на които трябва да се отговаря, защото изхождайки от вече взетите решения за борба с АЧС, ако сега тези мерки са на хартия, в един момент, когато дойдат на проверка, дори и факта, че имаш регистрирани прасета с ушна марка няма да може да спаси поминъка на обикновения български данъкоплатец.

 

Всички новини по темата вижте ТУК.