За последното десетилетие Европейският съюз (ЕС) загуби 4 милиона ферми. Това е твърдението, което се повтаря като мантра от поляка Януш Войчеховски, който се пребори за поста европейски комисар по земеделие. 

Промяна в Наредба 3: Повече пари за първите 50 крави или 200 овце

Още при първото си изслушване пред ЕК, Войчеховски представи този факт, а след това продължи в тази посока. Новият еврокомисар по земеделието отново повтори твърдението и на Зелената седмица в Берлин, която се провежда в момента. Всичко това ни провокира да проверим дали тази тенденция е съотносима и за България или ние, както обикновено, сме изключение от правилото.

На първо място нека съпоставим данните за земеделските стопанства от Аграрните доклади, публикувани на страницата на ресорното ведомство. Предвид на това, че те вървят с година назад, разгледахме данните за 2007 година – първата година на прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) в България, тези за 2009 г. и последния доклад, представящ данните за 2018 г.  

През първата ни година като пълноправен член на ЕС в Аграрния доклад на МЗХГ е написано дословно „През стопанската 2006/2007 г. около 477,1 хил. са земеделските структури в страната, които отговарят на дефиницията за земеделско стопанство”. Определението за земеделско стопанство през далечната 2007 г. е било следното:

"Земеделско стопанство" е самостоятелна технико-икономическа единица, подчинена на едно управление, произвеждаща земеделска продукция и отговаряща поне на един от следните критерии:
а) обработва (стопанисва) най-малко:
аа) 5 дка използвана земеделска площ;
бб) 3 дка обработваема земя;
вв) 2 дка естествени ливади;
гг) 1 декар овощни насаждения (чиста култура);
дд) 1 декар лозя;
ее) 1 декар специализирани култури (зеленчуци, хмел, тютюн, подправки, етерично-маслени култури, цветя, декоративни растения, ягодоплодни, гъби, разсадници и др.);
жж) 0,5 дка оранжерии;
б) отглежда най-малко един от следните видове или категории животни:
аа) 1 крава;
бб) 1 биволица;
вв) 2 говеда;
гг) 2 бивола;
дд) 1 женска за разплод (еднокопитни);
ее) 2 работни животни (еднокопитни);
жж) 5 прасета;
зз) 1 свиня майка;
ии) 5 овце майки;
кк) 2 кози майки;
лл) 50 кокошки носачки;
мм) 100 пилета за угояване;
нн) 10 продуктивни пчелни семейства;
оо) 10 зайкини;
пп) 1 репродуктивно мъжко животно, използвано за естествено покриване - бик, жребец, нерез;
рр) специални видове животни - 1000 пъдпъдъка, 30 други птици (пуйки, гъски, патици и други), щрауси, ангорски кози, ангорски зайци, норки, нутрии, буби и други”.

В същия доклад се споменава, че „през 2007 г. по изискванията на Наредба № 3 / 1999 г. са регистрирани 84 891 земеделски производители”.

В Аграрен доклад 2010, който показва състоянието на земеделието у нас през 2009 г., са посочени 87 890 регистрирани земеделски стопани в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗИП). Малко по-надолу обаче се казва, че „през 2009 г. в регистъра на земеделските производители (по Наредба № 3/1999 г.) са регистрирани, пререгистрирани и вписани 100 195 производители”.

Опитахме се да открием броя на земеделските стопанства, които не са били регистрирани в СИЗИП и по Наредба 3, но подобна информация липсва.

Откриха Зелената седмица в Берлин с размисли върху бюджета на ОСП

Продължаваме нататък - в последния Аграрен доклад 2019, който показва състоянието на земеделието през 2018 г. е посочено, че „през 2017/2018 стопанска година общият брой на земеделските стопани, регистрирани в регистъра по Наредба № 3/1999 г., е 93 023, а през 2018/2019 стопанска година (към м. юли 2019 г.) - 87 128”. 

Отново се опитахме да намерим броя на земеделските стопанства, които не са регистрирани в СИЗИП и по Наредба 3, но отново такава информация липсва в доклада.

Всеки сам може да направи заключение за себе си. На нас обаче ни се набиват няколко основни факта.

Най-верният е, че посочената от Войчеховски тенденция очевидно не се отнася за България. Даже напротив. Регистрираните земеделски стопанства през 2007 г. са 84 891, през 2009 г. са или 87 890, или 100 195. А през 2018 са 87 128.

Така погледнати, данните показват, че земеделието в България се радва на устойчивост - тъй като не виждаме намаление на стопанствата през годините. Това обаче са професионалните земеделски производители – тези, които са достатъчно големи, за да получават субсидия и да се издържат от нея. Данни за другите стопанства няма. Не е ясно какво се случва с онези земеделските стопанства, които не са регистрирани в  СИЗИП и по Наредба 3. Именно онези малките, които на места в ЕС наричат гръбнака на селските райони, защото те просто живеят там. 

Съгласете се, че няма как да живееш на село и да не се занимаваш със земеделска дейност, дори и за собствени нужди. Това са всички онези хора, от които понякога, а напоследък дори все по-често, пътуващите събота и неделя граждани, си купуват я плодове, я зеленчуци. Това са селските райони, в които Европа инвестира. Това са селските райони, които ако загубим нито ще имаме работна ръка за сектора, нито ще имаме селски райони. А това може да доведе и до драстичен спад в бюджета на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). 

Въпросът е ще ги загубим ли? След като дори и статистически не ги отчитаме, може би да.