Близо десет дни след отпадане на обявеното от Народното събрание кризисно положение заради пандемията от COVID-19 и почти две седмици преди окончателно да отпаднат всички ограничителни мерки, решихме да обобщим по какъв начин реално беше подпомогнат българският земеделски производител в условията на такава безпрецедентна изолация и наложени карантинни мерки. 

Здравноорганизационни мерки

Можем да кажем, че в тази насока беше реагирано навременно и адекватно. Със заповед на министъра на здравеопазването по отношение на земеделските производители и по-специално селскостопанската работа, бяха издадени специфични разпореждания, които да гарантират земеделската дейност, независимо от наличието или не на заразени лица. Беше осигурен достъп на стопаните до обработваните от тях земеделски площи. Също така бе дадена възможност за непрекъснатост на дейностите по отглеждане на селскостопанските животни, по преработката на суровини и производството на фуражи, при налагане на карантина на контактните здрави лица и т.н. 

Бяха преустановени всички други допълнително наложени ограничения, които не бяха в съответствие със Закона за здравето и със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. 

Подкрепа за фермерите срещу кризата – какво реши Европа?

Беше даден достъп на земеделските производители за реализация на пазара на произведената от тях продукция (зеленчуци, плодове, посевен и посадъчен материал и друга готова продукция). Създаде се и организация за функционирането на кооперативните и фермерски пазари. 

Благодарение на тези действия от страна на администрацията, българският земеделски производител получи възможност да работи и да спомогне продоволствената сигурност на страната ни. 

Финансови мерки

Въпреки дадената от Европейската комисия (ЕК) възможност държавите-членки да завишат в пъти максималния размер на държавната помощ de minimis, която всеки един фермер може да получи, България реши да не се възползва от този механизъм за подкрепа. Вместо това Управителният съвет (УС) на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) разработи три държавни помощи, които обаче не бяха пряко насочени към земеделските производители. 

Първата държавна помощ беше предназначена за кланиците. Съгласно така направената схема всяка една кланица, която купи агне от български земеделски производител на цена не по-малка от 5 лева без ДДС на килограм живо тегло, получава дотация от 7 лева. При положение че по това време теглото на агнетата беше средно около 25 килограма, кланиците получаваха дотация в размер на около 0,28 лева на килограм живо тегло. 

За да е възможно налагането на изискване да се купуват само български агнета, по правилата на Европейския съюз (ЕС) за държавните помощи всяка една кланица беше ограничена до 55 880 агнета. Колко успешна беше тази мярка и колко реално помогна тя на българските животновъди, ще бъде предмет на следващ AgriАнализ.

След 30 юни 2020 г., когато приключи помощта, ще има ясни данни колко агнета са изкупени от кланиците и на каква цена.

Втората държавна помощ беше насочена към обектите за търговия, регистрирани по чл.12 от Закона за храните. Съгласно схемата всеки един магазин, който купи директно от български земеделски производител домати, краставици и/или пипер, получава дотация в размер на 0,60 лева за килограм домати, 0,40 лева за килограм краставици и 0,80 лева за килограм пипер. 

Мярка Covid-19

По подобие на помощта за кланиците, за да се заложи изискването да се купува продукция само от български оранжерии, всяко едно предприятие (едно предприятие може да има повече от един магазин) може да купи продукция в размер на до 391 166 лева или, казано с други думи, до 651 тона домати. 

Дали тази мярка е била успешно решение и дали успя да създаде директна връзка между магазините и производителите на оранжерийна продукция, ще стане ясно след 30 юни 2020 г., когато ще приключи помощта и ще има реални данни колко килограма продукция е изкупена и на каква цена.

Третата държавна помощ отново не беше насочена директно към земеделските производители, а към преработвателите. Приетите текстове гласят, че преработвателните предприятия, които през 2019 г. са купили над 20 тона череши и през 2020 г. завишат това количество с 30%, ще получат дотация в размер на до 50 лева на тон. 

Сметката показва, че ако едно предприятие през 2019 г. е купило 20 000 килограма, а през 2020 г. увеличи с 6 000 килограма (30%), ще получи дотация в размер на 1300 лева за всичките 26 000 килограма, които ще купи. Към момента официални документи на сайтовете на аграрните институции не са налични, или поне ние не открихме. 

Отделно от тези три държавни помощи УС на ДФЗ взе решение да предостави краткосрочни кредити на земеделските стопани. Основното условие за получаването на тези кредити е фермерите да са подали заявление за обвързана подкрепа. 

Причината е, че по своята същност тези кредити се обезпечават с обвързаната подкрепа, която всеки един стопанин ще получи за 2020 г. Дали тази мярка ще се окаже правилна, ще бъде ясно на един по-късен етап, когато стопаните върнат своите кредити. Но дали връщането на тези кредити няма да ги изправи пред нова ликвидна криза през пролетта на 2021 г., само времето ще покаже.

Следващата мярка, по която ДФЗ може да предоставя средства, е частното складиране на някои видове сирена. На тази мярка съзнателно няма да отделим много внимание, защото, от една страна, тя се определя от Брюксел, а от друга – е насочена основно към преработватели и търговци. Съгласно Наредба 26 за директните доставки българският животновъд може да преработва само една малка част от млякото, което произвежда и то като „странична, локална и ограничена дейност“.

Създаде се инструмент, чрез който да се подпомогнат и гроздопроизводителите. Те имат право на до 303 лева на декар по мярката „Събиране на реколтата на зелено“. Тук следва да отбележим, че тази мярка съществува в Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г.

Последната мярка, която беше обявена от страна на аграрното министерство на 15 май, беше увеличаването на бюджета на директните плащания за 2020 г. със 140 милиона лева. Тъй като не успяхме да намерим по-конкретна информация относно тази мярка, а съгласно цитирания от МЗХГ Регламент (ЕС) 2020/127 срокът за прехвърлянето на въпросните 140 милиона лева е до 8 февруари 2020 г. – дата, към която никой още не си и представяше каква криза ще настъпи точно след месец, зададохме към ведомството следните три въпроса:

1. Може ли да потвърдите, че става дума за прехвърляне на средства от следващия програмен период към настоящия програмен период по силата на процедурата, предвидена в член 14, ал.2 последен параграф от Регламент 1307/2013, а именно: „До 8 февруари 2020 г. държавите членки могат да решат да предоставят като директни плащания за календарната 2020 г. сума, непревишаваща определената в приложение VIa сума. В резултат на това съответната сума вече няма да е на разположение за предоставяне на подпомагане, финансирано по линия на ЕЗФРСР за финансовата 2021 г. Това решение се съобщава на Комисията до 8 февруари 2020 г. и в него се посочва сумата, която ще бъде прехвърлена.”

2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, моля да предоставите информация кога е взето решението за прехвърляне на тези средства и поради какви причини. Моля, също така да представите и обосновката/анализа, на база на което то е взето.

3. Предвид формулировката и срока, заложен в чл.14, ал.2, последен параграф от Регламент 1307/2013, че решението е на държавата членка, моля да посочите кога и с какъв акт на Министерския съвет е взето това решение. Ако решението е взето от друг държавен орган, моля да посочите кой е той, с какъв административен акт е взето и на база на какви правомощия. Моля, също така да посочите провеждано ли е обществено обсъждане съгласно изискванията на българското законодателство и ако да, кога е проведено то?

Отговорът, който получихме от министерството, гласи:

„Съгласно Регламент (ЕС) 2020/127 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 януари 2020 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 по отношение на финансовата дисциплина, считано от финансовата 2021 г., и на Регламент (ЕС) № 1307/2013 по отношение на гъвкавостта между стълбовете във връзка с календарната 2020 г., държавите членки (ДЧ) могат да прехвърлят средства между двата стълба на ОСП. Предвид последиците от пандемията Covid -19 Комисията в началото на май удължи срока до 18.05. за ДЧ. В тази връзка МЗХГ инициира среща с браншовите организации от всички видове производства, на която бяха представени анализи и подробно бе обсъдена възможността за това, като единодушно присъстващите решиха за прилагането й съгласно Анекса към Регламент 2020/127. Това решение е в процедура по приемането му и влизането в сила съгласно правилата на ЕС и националното законодателство.”

За съжаление, към момента на публикуване на този материал не успяхме да открием промяна в Регламент 1307/2013 г., с който срокът е удължен до 18.05.2020 г. При това положение кога и как точно е взето това решение, остава неясно.

Трябва да споменем и възможността, която ЕК предоставя на държавите-членки да използват до 1% от средствата от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014 – 2020 г.) за създаване на специална мярка, която да е насочена към справяне с кризата от коронавируса. Независимо че бюджетът по тази помощ ще бъде в размер на не повече от 60 милиона лева, независимо че тя ще бъде приета на един доста по-късен етап (трябва да се промени Регламент 1305/2013 и след това да се промени ПРСР 2014-2020 г.), това ще бъде помощ, която реално ще стигне до земеделските производители или поне до част от тях. Засега тази мярка обаче си остава само възможност.

Пазарни мерки

В тази последна група попада само една мярка. Това е дълго исканата от малките земеделски производители възможност да получат достъп до пазара на големите търговски вериги. Основната идея е в условията на затворен ХоРеКа сектор, големите търговски вериги да бъдат задължени да събират и продават продукция от земеделските производители в техния регион. 

За около 10 дни това стана гореща тема във всички медии. Агри.БГ й посвети третия си агринар.  

Очаквано всички големи търговски вериги бяха против въвеждането на това задължение, а причините, които изтъкнаха, бяха няколко. Първата и основна беше, че това противоречи както на българското, така и на европейското законодателство. Дали това е така или не, тепърва предстои да разберем. Факт е обаче, че през изминалата седмица ЕК обяви Постановление на министерския съвет №70 за противоречащо на европейското законодателство и даде на България един месец срок да отстрани това противоречие. Факт е също така и това, че агроминистерството обяви, че ще бъде инициирана промяна в чл.2 на постановлението. 

Втората причина, която веригите изтъкнаха пред обществото и която е доста спорна, беше опасението им, че не всички земеделски производители ще могат да отговорят на качеството и количеството, които веригите залагат като свои стандарти. В Агри.БГ сме свидетели на редица примери за висококачествена продукция от страна на нашите фермери и единствено обемът е проблем в този случай, според нас. Но и това е решимо – чрез създаването на групи и кооперативи от производители. 

Един любопитен момент от постановлението е, че няма изискване относно площта, на която да се предлага регионалната продукция. Също така, търговска верига в София, която и до момента се е снабдявала с краставици от един производител в област Пазарджик, и за напред ще може да се снабдява от него, като го обяви за регионален – пак според тълкуването на постановлението. И още нещо, чрез документа няма законово задължение тази верига да допусне втори регионален производител.

Това доведе на практика до сериозно изкривяване на прилагането на това постановление, като едни от най-големите български производители на млечни продукти в търговските вериги в София се представят за регионални производители. Къде е истината, само времето ще покаже, но ако постановлението ще се променя, това трябва да бъде направено така, че да се гарантира достъп на малките – тези, които наистина имат нужда от пазар, а не тези, които и към настоящия момент владеят 90% от него.

Независимо от крайния резултат от прилагането или поне добрата воля за създаването на тези мерки, смятаме, че всички усилия, които ще подобрят финансовото състояние на българските земеделски производители са важни и необходими, а също така и похвални.