Когато през 2018 г. Европейската комисия (ЕК) представи своята визия за Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС) за периода 2021-2027 г., една от най-коментираните и възбудили вниманието на сектора теми в нашата страна, беше темата за таваните на директните плащания.

Пътят към новата ОСП

Революционното предложение на Комисията никой да не може да получи субсидия по-голяма от 100 000 евро за кратко раздели родното ни земеделие на лагери “за” и “против”.

Оказа се кратко, защото след бурните изказвания на бранша и след обещан анализ от страна на агроминистерството, който да се използва като база за взимане на решение, по традиция настана тишина.

Дори се постигна обраният ефект – вече никой не говори за таваните. От министерството представиха позицията, която защитават в Брюксел. В нея се казва, че  всяка една страна трябва сама да може да реши дали и в какъв размер да налага таван на директните плащания.

За съжаление, към публикуваната на сайта на ведомството позиция няма анализ защо е взето това решение и как ще се отрази на родното земеделие. Темата е неоткриваема и в трите анализа, на база на които министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) ще изготви Стратегическия план.

Какво представлява таванът на директните плащания?

Таван на плащанията в ОСП за първи път се въвежда с реформата от 2014 г. Съгласно сега действащия Регламент за директните плащания, държавите-членки намаляват с поне 5% субсидиите, които надвишават 150 000 евро.

В България таванът се прилага на две нива. Първо ниво -  с 5% се намаляват плащанията над 150 000 евро. Съгласно второто ниво никой няма право да получи субсидия, която надвишава 300 000 евро. Тук е важно да се подчертае, че се намаляват само и единствено плащанията по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Всички останали плащания - зелено, преразпределително и т.н., не се включват в тази система за ограничаване на плащанията и се получават 100%.

Какво означава това на практика?

Ще разгледаме пример как се прилага таванът върху земеделски производител, който през 2018 г. е обработвал 41 000 декара.

За тази площ, при ставка 19,573 лева/дка, стопанинът би трябвало да получи 802 493 лева средства по СЕПП. Вследствие на тавана неговото плащане ще се редуцира така: първите 300 000 лева ще бъдат получени без намаление. Вторите 300 000 лева ще ги получи с 5% редукция - т.е. по сметката му ще бъдат преведени 285 000 лева (300 000 лева минус 15 000 лева редукция).

В крайна сметка след налагане на тавана, примерният бенефициент по СЕПП ще получи 585 000 лева вместо 802 493 лева.

На пръв поглед той губи 217 493 лева.

Съгласно европейския регламент преди да се наложи таван, може да се приспаднат разходите, които са направени за заплати на персонала. При това положение и за целите на примера нека заложим, че бенефициентът има постоянно заети 7 служители, като хипотетично предположим, че той им дава средно по 2 000 лева заплата на месец.

С осигуровките и данъците това грубо прави по около 2 577 лева на месец. Седем служителя по 2 577 лева на месец за дванайсет месеца прави 216 468 лева разход за година за заплати и осигуровки. Това означава, че таванът за бенефициента ще се изчислява не от пълния СЕПП, а от субсидията, намалена с разхода за заплати или на сумата от 586 025 лева (802 493 лева СЕПП минус 216 468 лева за заплати и осигуровки).

При това положение, вследствие на предварителното приспадане на разхода за заплати и осигуровки, бенефициентът няма да загуби горепосочената субсидия в размер на 217 493 лева, а само субсидия в размер на 5% за горницата над 150 000 евро или сумата от 14 301 лева.

До момента в публичното пространство не бяха представяни данни за периода на прилагане на тавана в България, колко общо бенефициенти са обхванати от него, каква сума е прихваната за заплати на тези бенефициенти и какъв е размера на тавана.

За Кампания 2019-а няма крайно обобщение на информацията и поради тази причина не ни бяха предоставени данни.

За Кампания 2018 г.  от всички 57 909 бенефициенти, таванът е обхванал само 42 или общо 0,07%  от бенефициентите по СЕПП.

От тези 42-ма само 8, или общо на 0,01 процента от бенефициентите по СЕПП, е наложен 100% таван. Общата сума за Кампания 2018 г., която Държавен фонд „Земеделие”  (ДФЗ) не е изплатил вследствие на прилагането на тавана, е в размер на 5 343 000 лева.

За сметка на това обаче, преди да приложи тавана, ДФЗ е признал и предварително е приспаднал за заплати и осигуровки на служителите на тези 42 бенефициента, сума в размер на 12 016 116 лева. Съпоставена с бюджета на СЕПП за Кампания 2018 г., който е в размер на 743 000 000 лева, сумата на тавана е едва 0,7 на сто.

Сметките показват, че от 2015-а година до момента, вследствие на прилагането на таван на директните плащания, ДФЗ не е изплатил сума в размер на 27 642 402 лева.

В тази връзка, попитахме МЗХГ какъв е общия размер на сумата, събрана от тавана и как е изразходвана, като ако е използвана за допълване на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), по кои точно мерки и с колко е съфинансирана от националния бюджет.

От отговора става ясно, че в текущия програмен период 2014-2020 е било възможно прехвърлянето на средства между двата стълба на ОСП, на основание член 14 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.

„(...) и такова прехвърляне е извършено през 2014 г.  – еднократно, с промяна на Приложение 1 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Прехвърлената сума от Първи към Втори стълб на ОСП е в размер на 27 933 000 евро, като тя е разпределена, и в момента е на разположение на Мярка 6 “Развитие на стопанството и стопанската дейност“, конкретно в подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители“, посочват от министерството, като допълват, че сумите са прехвърлени еднократно, на разположение са за целия програмен период и не се ползват на годишна база.

„Размерът на съфинансиране от националния бюджет е 10%, с които средства, на разположение на младите фермери, допълнителната сума прехвърлена от Първи стълб е общо 31 036 666 евро публични средства (ЕЗФРСР плюс такива от националния бюджет)”, гласи още отговорът.

Тук възникнаха няколко нови въпроси:

1.Ако в таблицата по първи въпрос колоните с 5% и 100% редукция представляват сумите, от които вече са приспаднати разходите и са чистата сума, която не е платена, сборът на числата е 27 642 402 лева или едва половината от направената прогноза – защо се е получило така?

2. Посочената сума от 27 933 000 евро е извадена от бюджета на директните плащания за целия период 2015-2020 г. и е включена в целия бюджет на ПРСР 2014-2020 г. Таванът обаче се преразпределя и изчислява всяка година – къде реално отиват средствата, които се приспадат всяка година? Ако годишните средства от тавана се включват единствено в преразпределителното плащане, какъв е размерът на средното плащане на площ по преразпределителното плащане преди да се включат средствата от тавана и с колко нараства то след като се включат средствата от тавана?

Прогнозите се изготвят от МЗХГ, които са компетентни да отговорят на поставения въпрос, включително за преразпределението на средствата”, бе отговорът на ДФЗ, който е държавният орган, който налага тавана.

От своя страна от министерството посочиха: „Прогнозната сума на резултата от прилагането на намалението и тавана е изчислена през 2014 г., взимайки предвид плащанията на бенефициентите през предходните години, икономическата ситуация в страната и съществуващата средна заплата за сектора.

През следващите години ситуацията се променя, което води до различни реални резултати от прилагането на намалението и тавана на плащанията. Прогнозната сума на резултата от прилагането на намалението и тавана на плащанията е прехвърлена към бюджета на ПРСР още през 2014 г. и се отнася за целия програмен период. В настоящия период сумата, резултат от прилагането на намалението и тавана на плащанията, няма отношение към преразпределителното плащане”.

И така остава неясно какво реално се случва със средствата, които се формират от прилагането на тавана на годишна база?

И още нещо и то по-важно, ако през 2014 г., след анализ администрацията е надценила прилагането на тавана, какво можем да очакваме при таван от 100 000 евро?

Дали от прилагането на таван, за който няма публичен анализ и от който на пръв поглед ефект май също няма, ще се отиде в другата крайност? Колко бенефициенти ще засегне таван от 100 000 евро, това как ще се отрази на поземлените отношения, на рентите, на заплатите, на производителността?

Въпросите се нижат безспир, но за да отговорим поне на част от тях, потърсихме експертно мнение.  

„Въпросът за тавана е политически, но той има и сериозен икономически отзвук. Още през 2012 г., когато в Брюксел се появи темата с тавана, за всички беше ясно, че от тук нататък, докато не се промени системата на директните плащания, таван винаги ще има. Въпрос на договорка ще бъде само неговия размер”, коментира за Агри.БГ юристът Пламен Абровски, който в периода от 2010 до 2015 г. е бил представител на МЗГХ в Постоянното ни представителство в Брюксел.

След като официалната позиция на България в Брюксел е, че всяка една държава членка трябва да има свободата сама да определя размера на тавана на директните плащания, това означава, че в министерството имат поне три варианта с различни ставки на прилагане на тавана. Няма как да бъде иначе. Не може да вземаш решения, без да си наясно до какво ще доведат те. Според мен, обаче, тази позиция е не само грешна, но и нечестна спрямо земеделските ни производители, смята Абровски и допълва:

„Нечестна е, защото създава очаквания в големите производители, че администрацията, ще сложи таван, който да не ги притеснява. В същото време тази позиция създава точно обратните очаквания в малките производители, че така държавата ще се погрижи за тях, като вземе от големите и даде на тях.  

Освен това, ако обърнете внимание на заключенията, които бяха подготвени за последния Европейски съвет, където лидерите на държавите-членки не успаха да постигнат споразумение за бюджета –  таванът е определен на ниво ЕС и е в размер на 100 000 евро”.

По думите на Абровски грешката в позицията е, че не е предвиден план “Б”.

Пламен Абровски: Към момента неоспоримият факт е, че таван ще има, но в България не се търси отговор на въпроса какъв ще е ефектът от него?

„В сегашната редакция парите от тавана трябва да отидат първо в преразпределителното плащане, а след това в някое друго Необвързано с производството плащане.  Обаче преразпределителното има също пределна стойност. И тогава? Ако толкова искахме да дадем тези пари от тавана на малките, трябваше да искаме промяна в разпоредбите на европейско ниво, касаещи преразпределителното плащане. Аз такова нещо до момента не съм видял.

Ако обаче не искаме да ощетяваме големите стопанства, тогава защо това не го казваме? Въобще, не виждам цялостна концепция – какъв ефект искаме да постигнем, каква цел гоним? Очаквах да видя информация по въпроса в трите анализа, които министерството поръча, но там освен статистика, няма нищо”, обобщава експертът.

Той също не намира за логична липсата на анализите в публичното пространство.

„Със сигурност в един определен момент всички данни и разчети ще станат публични. Тогава ще разберем и коя поговорка е правилна „По-добре късно, отколкото никога” или „Късно е, либе, за китка”.

Има и друго.

Защо след като ОСП съществува от 1960 г., таванът като инструмент за ограничаване на подпомагането, се появява едва през 2012 г.? Дали защото в старите държави членки чак след 50 години са се сетили, че трябва да се ограничават големите ферми или защото изведнъж големите ферми в младите държави членки, сред които е и България започнаха много да конкурират техните кооперативи?

Като част от ЕС ние сме част и от неговия единен пазар, където българските земеделски стопани са конкуренти на европейските си колеги. Каквито и решения, схеми, мерки или каквото там друго се реши да се заложи в Стратегическия план, всичко това трябва да имат за цел едно основно нещо – повишаване конкурентоспособността на българския земеделски стопанин, независимо дали той е голям или малък. Друг вариант няма”, заключва Абровски.

Вижте още:

Алън Матюс: Новата ОСП ще се нуждае от преходен период

AgriАнализ: Възможно ли е да има различни ставки по СЕПП след 2020 г.?

Възможно ли е втори стълб да тежи повече от първи в новата ОСП?