AgriАнализ: Какво наистина се променя в Наредбата за биологичното производство?

В последните години прилагането на Мярка 11 „Биологично земеделие” в България беше белязано от редица скандали. Като се започне от липсата на средства за включване на нови оператори, мине се през постоянно задавания въпрос „Има ли реално биопродукти в България?” и се стигне до стачката, чрез която биопроизводителите, заедно с производители на плодове и зеленчуци от цялата страна, извоюваха собствен заместник-министър.

AgriАнализ: Докъде я докарахме реално със SWOT анализа за земеделие?

Ето защо бяхме изненадани от тишината, която обгърна последното предложение на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) за изменение в Наредба 4 – документът, който урежда как ще се прилага Мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. Впечатление ни направи и краткия срок за обществено обсъждане  на това изменение – едва 14 дни. Промените бяха публикувани на портала за обществени обсъждания на 05 септември със срок 19 септември. Заинтригувани от това решихме да проверим какво точно се изменя във въпросната наредба и евентуално защо.

На пръв поглед изменението изглежда напълно тривиално. Прави се промяна в две разпоредби – чл.33 и чл. 39. В чл.33, ал.1, т.2 срокът се удължава от 30 септември на 30 ноември, а в точка 3 на същата разпоредба се заличават думите „всеки от”. По отношение на чл.39 в точки 1, 2 и 3 срокът от 30 октомври се променя на 30 ноември. Както вече споменахме – на пръв поглед съвсем тривиално изменение, което изглежда толкова незначително, че се замислихме защо реално се прави и то в такъв кратък срок.

Благодарение на Закона за нормативните актове, към всеки един проект на нормативен акт трябва да има мотиви за неговото създаване и приемане.  В конкретния случай с Наредба 4 това е докладът от заместник-министър Лозана Василева до министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева. Тук отваряме една скоба с уточнението, че тази наредба ще се приема само от съответният министър, без да се одобрява от Министерски съвет. Но нека да се върнем на мотивите за това така нищожно, на пръв поглед, изменение.

Четейки внимателно доклада, се оказва, че промяната в сроковете въобще не е маловажна. Съгласно приетата през 2015 г. от тогавашния земеделски министър Наредба 4, и в съответствие с разпоредбите на ПРСР, е заложено най-късно до 30 септември на петата година от поетия по мярка 11 ангажимент, бенефициентите да имат издаден сертификат или писмено доказателство, което да удостоверява състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят за всеки от подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент, преминали периода на преход към биологично производство. В допълнение на това изискване, в наредбата е заложено, че кандидатите за подпомагане по мярка 11 трябва да приложат към заявлението си за подпомагане и копие на този сертификат поне веднъж от поемане на задължението, най-късно до 30 октомври на петата година от поемане на същото.

Какво означава това? Съгласно българското законодателство, бенефициентите по мярка 11 „Биологично земеделие” трябва да представят веднъж (поне) през петте години, през които получават подпомагане, сертификат за биопродукция пред ДФЗ.

Годината 2019 е много интересна и много важна за някои от мерките по ПРСР 2014-2020 г. По отношение на мярка 11, тя се явява точно петата година за всички, които през 2015 г. за първи път подадоха заявление за подпомагане. За да се наложи такава промяна в сроковете точно на петата година от прилагането на мярката, може би към днешна дата съществуват бенефициенти, които поради някаква причина все още нямат издаден сертификат за биологична продукция. Това за момента изглежда като единственото обяснение. 

В доклада на заместник-министър Лозана Василева е записано, че „е получено писмо до министъра на земеделието, храните и горите от 13 контролиращи лица, получили разрешение да осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство. Конкретно, представителите на контролиращите лица са информирали, че голяма част от операторите в системата на контрол отглеждат редица култури, които плододават по-късно и съответно реколтата от тях се прибира най-рано през септември месец.  Предвид това за същите не е възможно контролиращото лице да издаде сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведена биологична продукция, съобразно сроковете по чл. 33, ал. 1, т. 2.” 

Изискването да се представи такъв сертификат, както обяснихме по-горе, е поне веднъж за петте години ангажимент. За да пишат писма контролиращите лица, това означава, че те имат оператори, които и към момента нямат сертификат. Защо такъв не е издаден в предходните четири години, а се чака последния момент е въпрос, на който тепърва ще се опитаме да намерим отговор.
Но нека сега да се върнем на второто изменение – заличаването на думите „всеки от”. Те касаят изискването всеки един сертификат да указва конкретния парцел, върху който е произведена биологична продукция – културата, която е отглеждана на този имот и реколтата, която е произведена от него. Ако тези думи се заличат, тогава сертификатът ще касае цялото количество продукция, без да има нужда да го индивидуализира от кой конкретен парцел идва. Не е много ясно защо обаче трябва да бъде направена тази промяна, тъй като такива сертификати са издавани до момента без проблеми – много такива могат да се видят в биорегистъра  на електронната страница на МЗХГ. 

Проследявайки хронологията на измененията на наредба 4 се оказва, че това изискване е предложено (поне това показват документите, качени за обществено обсъждане) от тогавашният заместник-министър на земеделието, храните и горите г-н Васил Грудев. За съжаление, в доклада не става много ясно защо е въведено това изискване, макар, че на пръв поглед то изглежда резонно. В мотивите на Лозана Василева към сегашното предложение за изменение обаче много ясно е посочено защо това изискване трябва да се заличи, а именно „искането за посочване на добивите от конкретен парцел или животни води до създаване на административна тежест и е предпоставка за допускане на технически грешки при въвеждане на конкретни добиви от всеки един парцел или животно при условие, че се сертифицира общото количество продукция.” Въпросите защо точно на петата година от прилагането на мярката се правят такъв тип изменения явно тепърва ще се задават.

Тъй като темата е изключително важна и интересна, не само от гледна точка на разходването на европейски средства, а и от гледна точка на биологичната храна, която ние консумираме, Agri.BG ще продължи темата, като ще се опитаме да вземем мнението както на бранша, така и на контролиращите лица и на самото министерство.