Безспорно най-обсъжданата новина в Брюксел през изминалата седмица беше слуха, че българският комисар Мария Габриел ще се кандидатира за поста Комисар по земеделие и развитие на селските райони, в състава на следващата Европейска комисия (ЕК). Информацията видяхме в реномираното в земеделските среди в Брюксел списание „AgraFacts”.

AgriАнализ: Сценарий без обвързана подкрепа в ОСП след 2020 г.

Вероятната кандидатура на Габриел идва въпреки факта, че премиерът на България Бойко Борисов нееднокрано е завявал, че предпочита тя, представлявайки страната ни да запази за втори мандат поста Комисар по цифровата икономика и общество. Самата Мария Габриел обаче явно се е насочила към поста земеделски еврокомисар. По данни на списанието „AgraFacts” до момента българските официални лица и дипломати не са пожелали да коментират този слух, Агри.БГ се обърна за коментар към кабинета на Мария Габриел и към правителствената пресслужба. Ние също не получихме коментар от тях.


От приемането на България в Европейския съюз (ЕС) през далечната 2007 г., а и до момента, земеделието доста често става генератор на проблеми. Като се започне с отнемането на акредитацията на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) през 2008 г., мине се през дипломата на Калина Илиева, съдебните процеси, свързани с прилагането на програма САПАРД и се стигне до прословутите „Къщи за тъщи”.

България отново е без член в земеделската комисия към ЕП


Разбира се прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП) доведе и до много положителни тенденции на развитие в някои сектори, като зърнопроизводство, докато в други сектори, може би заради неправилно вземани решения през годините, тази положителна вълна не е толкова ярко изразена. 


Имайки предвид всичко това, решихме да си зададем въпроса „Какво би означавало за България Мария Габриел да стане Комисар по земеделие и развитие на селските райони в следващата ЕК?”. Тъй като отговора на този въпрос е доста широкообхватен, решихме да го разгледаме в три направления – „Какво би означавало това за България във външнополитически план?”; Какво би означавало това за България във вътрешнополитически план? и не на последно място „Какво би означавало това за българските фермери?”


Български земеделски еврокомисар – външнополитически план


През миналия месец Министерски съвет (МС) официално одобри Мария Габриел за български представител в следващата Европейска комисия (ЕК). Заради това няма да коментираме възможни други кандидатури, а само ще споменем, че в момента тя е изключително подходяща за такъв отговорен и проблемен ресор. Според нас тя е показала, че въпреки липсата на национален управленски опит, тъй като никога не е заемала управленски пост в държавната администрация на България,  се представи успешно като Комисар по цифрова икономика и цифрово общество.


Независимо от това, ако тя бъде назначена на този пост, пред нея се очертават няколко нови предизвикателства. Едното от тях е Съвета на министрите по земеделие. В момента преговорите по предложената от настоящия земеделски комисар Фил Хоган реформа на ОСП са на кръстопът. За някои от нещата като например таван на плащанията, процент обвързана подкрепа и исканата от България преходна национална помощ, земеделските министри изчакват първо да бъде взето решение по Многогодишната финансова рамка (МФР). За останалите елементи на новата ОСП обаче в Брюксел текат жестоки битки, заформят се и се развалят коалиции – всяка държава членка, с оглед собствения си интерес, тегли към собствените си фермери. Защото независмо, че сме част от Европейски съюз (ЕС), в същото време сме част и от жестокия капиталистически европейски пазар. 


В качеството си на Комисар, евентуално Габриел ще трябва да играе едновременно и арбитър, и защитник на европейските ценности и правила, ако някой министър поиска нещо в повече. Въпреки че само 4 от общо 13-те комисари по земеделие до момента нямат опит в земеделието, повечето от тях са заемали видни политически позиции като земеделски министър и /или имат земеделско образование.


Липсата на подобен политически опит при Мария Габриел може в началото на нейния мандат да доведе до трудности с намирането на общ език с 28-те министри на земеделието в Съвета и разбирането на исканията и позициите им, но нейния опит като член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП със сигурност ще й помогне.


Другото голямо решение, което тя ще трябва да вземе, е по отношение на предложената в момента реформа на ОСП. Ако до изслушването й ЕП още не е решно дали ще бъде потвърдена позицията на предишната земеделска комисия или процесът ще започне отново, Мария Габриел също ще трябва да даде знак на съгласие или да излезе с ново предложение. Същият знак ще трябва да даде и в Съвета при нейното одобряване за този пост. Агри.БГ отправи въпрос към политическия кабинет на Габриел каква е нейната визия за ОСП, но отговор и на този въпрос не получихме.


Български земеделски еврокомисар – вътрешнополитически план


Независимо, че по линия на двата земеделски фонда, България получава около 2 милиарда лева на година, сума която далеч надвишава годишните бюджети на останалите европейски програми, сектор „Селско стопанство“ генерира множество скандали и стачки от различните земеделски производители. Може би поради тази причина от 2014 г. до момента нито една политическа сила не иска да има свой представител в Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП. 


Назначаването на Мария Габриел за земеделски еврокомисар ще доведе до големи очаквания сред земеделските стопани в България. Израза „Нали земеделския комисар е наш” съвсем спокойно може да се превърне в мантра, която обаче да стъжни живота на всеки един земеделски министър. Това в никакъв случай не трябва да означава, че правилата – хубавили или лоши няма да се спазват, а точно обратното. Не е изключен и друг възможен сценарий, заради това, че съпругът на Мария Габриел е французин. В тази връзка съществува възможност не българските, а френските земеделски стопани да бъдат по-облагодетелствани от нейния ръководен пост.


Ако изключим всички тези възможности за вземане на пристрастни решения, Мария Габриел, в качеството си на еврокомисар, трябва да бъде абсолютно независима в своята работа. За това тя ще бъде следена от всичките свои колеги и от всички министри в Съвета на министрите. 

Заради това поста земеделски еврокомисар е нож с две остритета – разочарованието сред фермерите, които са и гласоподаватели много бързо може да се прехвърли и върху партията, която е издигнала Мария Габриел за този пост. Това може би е и причината премиерът Бойко Борисов да настоява за запазването на портфолиото „Цифрова икономика и цифрово общество”. По този начин хем България ще има комисар, който в нужда да помага, хем ще има ресор, който въпреки че е много перспективен с оглед бъдещето, няма реално отражение за България в настоящето.


Български земеделски еврокомисар и българските фермери


Най-непечеливши от назначението на Мария Габриел за земеделски еврокомисар ще бъдат българските фермери, които въпреки факта, че „земеделския комисар е наш”, много бързо ще осъзнаят, че правилата се създават в Брюксел, но се прилагат и изпълняват в България. Както вече стана ясно - еврокомисарите трябва да бъдат независими. За тази цел регламентите, които те предлагат трябва да са общовалидни за целия ЕС. Ако българския земеделски производител желае тези регламенти да бъдат съобразени с българската действителност, той трябва много внимателно да следи и контролира работата на ресорното ведомство. Заедно с това какво и защо защитава страната ни в Брюксел. 

 

Следете темата на cap4us.agri.bg