Вече две години в страната се прилагат мерките от Стратегическия план и предизвикателствата пред цялата аграрна общност не свършват само с тяхното научаване. 

Кампания 2025: До 123 евро/ха подпомагане за животновъди, обработващи ниви с фуражи

 

„През това време имаше най-различни пазарни и климатични катаклизми, които повдигат отново въпроса за изравняване на подпомагането. Не само по отношение на субсидиите, но и изравняване на допълнителната доходност, която фермерите получават от реализиране на продукцията, като трябва да се отчете конкуренцията – както от Украйна, така и от трети страни, както и конкуренцията вътре в Европейския съюз“, коментира Аделина Стоянова, директор на дирекция „„Директни плащания“ в Министерството на земеделието и храните.

Европейските изисквания се увеличават все повече и повече, категорични са земеделските стопани и администрацията. 

„За съжаление регламенти не отпадат, а винаги се създават нови. В същото време тези нормативни регулации трябва да бъдат преведени на национално ниво, в нашите закони и наредби, за да достигнат до фермерите като изисквания за изпълнение“, казва още експертът. 

От думите й става ясно, че нормативната уредба е много сложна и преплетена с изисквания. Все повече се налага да се работи с регулациите и нормативните документи, кореспондиращи с екологични норми и закони, свързани с почвите, водата и въздухът. 

„Всяка година се сблъскваме с проблеми, които са свързани с фрагментацията на земята като започнем с изпълнението на стандартите за добро земеделско и екологично състояние, минем през биологичното производство и липсата на земя за млади и нови фермери“, сподели още Стоянова. 

Един от сериозните проблеми пред земеделският сектор у нас е недостигът на работна ръка, включително и на квалифицирани кадри. От 1 януари 2025 г. България ще приложи т.нар. социална условност  - това е приносът, който трябва да се направи, за да защити и гарантира работната среда на заетите в земеделието.

Друго важно предизвикателство пред сектора, което ще остане и в бъдеще са пазарните колебания. „Каквото и да правим, ако земеделската продукция няма гарантирани пазари, които да осигурят  не само продажбата на продукцията, но и получаването на достатъчно добра доходност от тази продукция, всички мерки и добри намерения, не биха имали никакво значение“, категорична е тя. 

В средата на периода за прилагане Стратегическия план, от аграрното министерство констатират, че голяма част от стопаните вече добре познават мерките и ги прилагат.

При формирането на екосхемите е имало сериозни притеснения дали фермерите ще ги припознаят и дали ще намерят дейностите от своите стопанства в тях. В крайна сметка обаче се оказва, че интересът към тях е изключително висок. Особено към екосхемите за запазване и възстановяване на почвения потенциал и за намаляване използването на пестициди, където заявените площи са неколкократно по-високи от планираните. 

Кампания 2025: Стопаните ще могат да поддържат до 7% от обработваемите си площи като угари

 

„Прилагаме План за биологично земеделие, като в рамките на директните плащания в Първи стълб, където подпомагаме биологичното животновъдство. За 2024 г. площите са почни двойно повече от заявените година по-рано. Наличието на финансови инструменти, с които може да се подпомага  производството стимулира фермерите да работят в тази посока. Мерките от този стълб обаче са едногодишни.

Необходима ни е дългосрочна перспектива, затова по отношение на биологичното производство погледът ни е насочен към мерките от Втори стълб, които се финансират от Европейския фонд за развитие на селските райони. Те са с по-дългосрочен характер“, сподели още Стоянова по време на форум "Фермата: Агроиновации и стратегии", чийто медиен партньор беше Агри.БГ.

Екосхемите се оказали малко по-трудни за животновъдите, отколкото за фермерите, които се занимават с растениевъдство. Прегледът на политиката показал, че е необходимо да се направят подобрения и оптимизации, така че тези интервенции да станат по-привлекателни. Животновъдството както останалите сектори се оказа в изключително затруднено положение, понася всички пазарни и климатични рискове, както и загубата на пасищните територии, което значително се отразява върху количеството и качеството на произведената продукция. 

През 2025 г. се запазват всички интервенции от Стратегическия план, които се прилагаха до момента. Като в някои от интервенциите има леко отстъпление по отношение на Зелената сделка в посока намаляване на изискванията, които са регламентирани в Стандартите за добро земеделско и екологично състояние, стана ясно още от думите на Аделина Стоянова.