Срещу Държавен фонд „Земеделие” са заведените общо 59 съдебни административни дела по подмярка 4.1, с предмет прилагане на референтни цени. Текущи са 28 административни дела и се очаква произнасяне на административните съдилища. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов в отговор на парламентарен въпрос относно определените референтни цени за земеделска техника по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).
 
 
„От тези 59 съдебни административни дела, подсъдни на първа инстанция са 38 дела и 21 дела са на Върховен административен съд. Решения на първоинстанционния съд в полза на Фонда са 16, от тях две решения са потвърдени от Върховен административен съд. По 15 административни дела на първа инстанция са постановени решения, с които отказите на Фонда са отменени. Към този момент тези съдебни производства са все още висящи и няма произнасяне на Върховния административен съд“, допълни Порожанов.
 
По думите му основно изискване на мерките от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., е недопускането за финансиране на разходи над пазарната им стойност. За тази цел Държавен фонд „Земеделие” извършва преценка на основателността на предложените за финансиране разходи чрез съпоставянето им с определените от Разплащателната агенция референтни разходи. 
 
Преди приема на заявления за подпомагане и след получаване на информация от официалните вносители на земеделска техника в страната, Държавен фонд „Земеделие” изготви списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи. Същият бе съгласуван от министъра на земеделието и храните и бе публикуван на електронната страница на Разплащателната агенция преди датата на публикуване на заповедта. 
 
„Списъкът с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи не съдържа информация относно цената на техниката, посочена от доставчика, както и името на самия доставчик. Списъкът съдържа единствено марка и модел за конкретен актив. Промяната в стойността на референтния разход по никакъв начин не е в противоречие с чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9, в нито един момент не се отразява в публикувания списък и респективно - не поставя кандидатите в неравностойно положение“, припомни министър Порожанов.
 
 
Според него основният проблем в предния програмен период беше, особено при оценка на активите от три оферти или с оценител, които създават, субективното отношение при подготовката на проектите. 
 
„Основно, което наложихме във Държавен фонд „Земеделие“ е да има референтни цени. Този списък, особено във втората част на втория прием, го разширихме максимално. Ползвали сме всякакви данни с определянето на разходите. Говорим най-вече за земеделската  техника. Тук са 33 или 35 хиляди позиции. В стария програмен период т.нар дистрибутори на техника имаха своята мобилност. Не искам да казвам по-тежки думи. Те имаха  цени, когато са за проекти към ДФЗ, и когато са за директно купуване. Информацията, която получихме за подготовката на референтните цени, по нея намалихме на всички с 30%. Изискването е да не са по-високи от пазарните“, категоричен е стопанинът на агроведомството.
 
Референтната цена е цена, която се казва, че Разплащателна агенция ще плаща по този проект, а според министър Порожанов, повечето от заведените дела са на консултантите, а не на земеделците.
 
„Дали на кандидатстващия ще му харесва тази цена или няма да му харесва - това е отделен въпрос. Разбира се,  на много би им харесвало да е по-висока цената и всички тези дела са на въпросните консултанти, които обгрижват нашите земеделски бенефициенти. Тези 30% от цените, веднага им дават  30%  повече бенефициенти, с които могат да се договорят. Така, че политиката за рестриктивни референтни цени ние сме я следвали. По отношение дали има щета на бюджета, щета не може да има“, заключи Румен Порожанов.