Какво сочат прогнозите за развитието на пазара на земеделска земя в България, коментира Евгений Орашъков, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). 

В специално интервю за Агри.БГ той анализира ключови фактори, които влияят на цените и сделките, разглежда предизвикателствата, породени от геополитическата и икономическата несигурност, и представя визията си за подобряване на законодателната и административната рамка в сектора. 

Какво показват актуалните данни на БАСЗЗ относно средната цена на земеделската земя в България и какви са Вашите очаквания за динамиката на сделките през 2025 г.?

 

Официалната статистиката за 2024 г. ще излезе в началото на 2025 г., но наблюденията ни са за понижаване на цените на земеделската земя. Колко е понижението на цените, трудно може да бъде обобщено, но има места, където е около 20%, а на други е под 10%. 

Много са факторите, които влияят върху цената на земеделската земя, но като основен през последната година е несигурността. Несигурността във всичките ѝ измерения – политическата нестабилност в България, войната в Украйна и отражението й върху геополитика в региона и върху пазарите на зърнени и маслени култури, високата инфлация последните години. 

Под въпрос е каква ще е посоката на бъдещото развитие на Зелената сделка в Европейския съюз (ЕС). Видяхме, че ЕС най-вероятно ще отложи прилагането на Регламента за обезлесяването, като централна тема очаквам да бъде отражението на Зелената сделка върху конкурентоспособността на европейското земеделие спрямо това в останалите държави от Черноморския басейн, САЩ и Латинска Америка. 

Нестабилността, несигурността, липсата на перспектива оказват влияние върху желанието за покупки. Също така, част от продавачите очакват тенденцията на повишение на цените от последните десет години да продължи и имат нереалистични очаквания за продажните цени през 2024 г. и при сегашната икономическа конюнктура, което води до разминаване с очакванията на купувачите.

Има ли промени в интереса към земеделските земи заради развитието на зелената енергия и реализирането на соларни проекти?

 

Според мен тук трябва да се отговори по скоро с „Не“. Развитието на проекти за изграждане на ВЕИ няма съществено влияние върху пазарния интерес към земеделските земи. Това е така поради няколко съображения. 
На първо място, инвестиционният интерес за изграждането на съоръжения за производство на електроенергия от ВЕИ касае много малък обем от поземления фонд. Става въпрос за не повече от 0,1-0,2 % от земята със селскостопанско предназначение, или около 50-100 хил. декара на територията от страната от общо над 50 млн. декара със селскостопанско предназначение.

Също така, възникват и други фактори, като специфично местоположение на терените, наклон, категория на земята. По принцип с оглед на правилата за промяна на предназначението на земеделските земи, ВЕИ могат да се изграждат само върху терени с нископлодородни качества от 7-ма категория нагоре. Няма как толкова ограничена ниша, с толкова много специфики, да се отразява сериозно на пазарните интереси върху земеделската земя. 

Защо смятате, че е по-добре да се разтовари съществуващото законодателство вместо да се създават нови закони?

 

Това наше твърдение се основава на емпиричния опит от последните 15 години. Свидетели сме, че един закон, като този за собствеността и ползването на земеделските земи, само от 2009 г. насам е изменян 35 пъти, като резултатът от тази интензивна, но често недостатъчно обмислена законодателна дейност е доста съмнителен. Секторът има нужда от устойчивост и предвидимост както в икономически, така и в регулаторен аспект, а това няма как да се случи с такива непрестанни законотворчески експерименти. 

Какви конкретни промени предлагате в поземлените отношения, за да се намалят прекомерните регулации и административно вмешателство?

 

Основната промяна, която предлагаме, е да се даде възможност за едностранно прекратяване на дългосрочни договори за ползване на земеделска земя, когато такива са сключени без изричното волеизявление на собственика, когато определеното рентно плащане не отговаря на нормалните пазарни равнища и когато ползвателят не плаща своевременно дължимото рентно плащане. 

Другите промени не са законодателни. Те касаят по-скоро административната практика на земеделски служби, кадастър, нотариуси и служби по вписванията, които без изключение трябва да работят при спазване на законите и Конституцията и най-вече гарантираната според последната неприкосновеност на частната собственост. 

Какво бихте пожелали на членовете на БАСЗЗ, собствениците на земеделски земи и фермерите за 2025 г.?

 

На членовете на БАСЗЗ, но и на всички земеделци и сънародници пожелаваме Весело посрещане на Коледните и Новогодишни празници, които да прекарат в уют, спокойствие и топлина със семействата, близките и приятелите си. Пожелаваме им здраве, щастие, късмет и много поводи за лична и професионална гордост през новата 2025 г.