2021 година беше изключително трудна за козевъдите. Определено не беше това, което очаквахме. Това коментира пред Агри.БГ Деан Тодоров - съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).

Гласувайте: Каква е изминаващата 2021 г. за вас?

“Годината беше изпълнена с  традиционните проблеми, които имахме до момента. Те не ни подминаха и тази година - при изкупните цени, проблемите с реализацията на яретата, с високите цени на фуражите и в последно време с много високите цени на електрическата енергия. Това допълнително съсипа и без това не особено заможните животновъди”, обясни Тодоров.

Овцевъди и козевъди срещнаха много трудности с регистрацията по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност още през 2020 г. Проблемите продължиха и през 2021 г.

“И при нас имаше проблеми с чл. 137, но не бяха при много голяма част от фермите, тъй като ние положихме много сериозни усилия още през 2020 г. всички да бъдат регистрирани в срок. Имахме една незначителна част от фермите, които изпитаха трудности от различно естество. Това бяха общо 6 ферми от всички над 300 ферми в асоциацията, като цяло успяхме да се справим още през 2020 г.”, каза Деан Тодоров.

Фалитите на ферми и разпродаването на животни обаче не подмина козевъдния сектор.

“Тази тенденция се наблюдава най-вече в нашите два сектора - “Козевъдство” и “Овцевъдство”. Това е така, защото точно тези месеци, в които живота се оскъпи в пъти, са месеците, в които животновъдите не получават никакви приходи. Разбира се, го усещат особено тежко върху себе си точно в това отношение.

Иначе традиционните проблеми, като липсата на работна ръка, заедно със завишените цени на фуражите, които скочиха почти двойно няма как да не се отразят на козевъдите. За съжаление цената на крайната продукция е същата каквато е била приблизително последните 6-7 години. Отделно размерът на подпомагане от държавата продължава да е същият, а дори и намаляващ, селекционният контрол тази година намаля с още 10 лева”, припомни козевъдът.

Ставките за животновъдите падат, защото животните се увеличават, въпреки че Агенцията по храните откри близо 30% виртуални животни през 2021 г. Как е възможно това?


“Нищо не беше свършено, видяхме седни гръмки изяви. Аз не видях да има нещо реално направено. Няма как да се случат нещата след като Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) се самоконтролира. Все едно аз да пратя някой да проверява мен. И как да открия нарушение след като аз проверявам сам себе си?”, пита реторично Тодоров.

Означава ли обаче това, че младият козевъд подкрепя разделянето на БАБХ от земеделското ведомство?

“Нещата са много комплексни. Трябва тотална реформа, защото нещата са наслагвани и замитани под килима много години, според мен. Като цяло системата на функциониране на животновъдния сектор е направена така, че тези неща да се мултиплицират в годините.

Елементарният пример е с правилата за субсидиите, в които реално ние нямаме движение на животни през лятото, защото тогава имаме срокове за задържане. Тогава животни не се раждат, не умират, не се продават - нищо не се случва. Четири месеца в цялата система е тотален застой, което разбира се, няма нищо общо с реалността. Ако един фермер изпълни добросъвестно изискванията и съответно, ако едно животно му отпадне - било то поради вид болест, клане по необходимост или каквото и да е, и той го изпише, бива веднага санкциониран по три от Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ).

Този проблем си го натрупваме всяка година вече 15-16 години едно и също. При нас животни се раждат, лятото няма смъртност, няма раждане, няма движение, няма покупко-продажба, докато не изтече срока за задържане. След това започват да се случват нещата. Най-масово ветеринарните марки и индикатори се оправят когато е срокът за пререгистрация и след това пак цяла година нищо не се случва. И това нещо е ясно на всички. Най-вече на контролния орган”, обясни Тодоров.

За 2022 г. той пожелава на своите колеги най-вече да са живи и здрави.

“Надявам се положително да можем да погледнем на нещата, защото ние работим по направлението през 2022 г. нашите фермери да усетят много сериозна разлика в изкупната цена на козето мляко. Като тя да е почти двойна на тази, която е през последните няколко години. Така че се надявам да видим светлина в края на тунела”, заключи Деан Тодоров.

Чуйте повече в звуковия файл.