Напукан чернозем, изпепелена почва, суша и ниски добиви – това бяха отличителните белези на изминалата 2020 г. Добрата новина е, че сериозните поражения са само в едната половина на страната ни. 

Компенсацията за сушата „скача“ на 3 лв./дка

„2020 е една от най-тежките за последните 30 години. Най-тежка заради настъпилата суша и споходилата ни пандемия от COVID-19“, обобщи Костадин Костадинов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Сушата обхвана цяла Източна България, но най-тежко се отрази на Североизточна България. „Засушаването в Добруджа не е само от тази година. То започна преди 2 години. Имахме изключително ниска зимна влага, от която произлизат абсолютно всички проблеми през годината. Добруджа никога не е била с толкова ниски средни добиви от пшеница – малко над 170 кг/дка“, обобщи Костадинов.

Той допълни, че в землищата на Шабла, Каварна и Ген.Тошево резултатите от пшеницата са паднали около от 50 кг/дка. 
„Това е пагубно. Ниски бяха резултатите от царевица и слънчоглед, като в последствие цената на маслодайната култура тръгна нагоре. Но това не променя факта, че във финансово изражение годината е много зле за земеделските производители“, обобщи още Костадинов.

В отделни полета на крайморските общини стопаните сигнализират за пропадане на 80-85 % от посевите с пшеница. При царевицата се стига до там производителите само да разчистват полетата, за да ги освободят за следваща сеитба. 
„От 20 години в Добруджа не са отчитани толкова ниски добиви. Лошото на тази стопанска година е, че и пролетните култури не станаха“, допълва от своя страна Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

20 % спад на средните добиви от пшеница през 2020 г. за страната отчита Министерството на земеделието. Жътвата показва средни резултати от 394 кг/дка, които са най-ниски за последните 5 години. Според анализите в 10 области на страната в Североизточна и Югоизточна България са получени по-ниски добиви в сравнение със средните за периода 2015-2020 г. Най-драстичен е спадът в Добричка област – с близо 70%, а най-слаб - с 15 % в Разградска област.

В същото време в други области на страната зърнопроизводителите са се зарадвали на по-високи от очаквано добиви – в област Кърджали например са ожънали с 68 % повече в сравнение с последния 5-годишен период. 
Получените резултати се обясняват с разликите в климатичните условия в отделните региони на страната.

В Добруджа основните поражения по пшеницата са нанесени заради продължителното засушаване, започнало още с липсата на снежна покривка през зимата на 2019 г./2020 г. Месечната сума на валежите през декември 2019 г. в по-голямата част от страната е 50% под нормата, а почвените запаси от влага – необичайно ниски за сезона.

През януари 2020 г. дефицитът на влага в Североизточна България достига 81 %. Така пшеницата в Добруджа започна да пожълтява още през зимата, когато имаше и високи температури. Изключителният недостиг на влага е решаващ – в Ген.Тошево са отчетени от края на октомври 2019 г. до  края на март 2020 г. 144 мм валежи. Природата нанася още един удар – възвратните студове във фаза вретенене на пшеницата, които също нанасят поражения върху растенията.

В резултат на натрупания стрес и редица технологични решения на земеделските стопани добивите от пшеница се оказват силно редуцирани.

Така резултатът от жътва `2020 e предрешен – най-плодородната земя у нас даде най-ниски добиви!

Тежката суша беляза и сеитбената кампания. Оскъдните добиви повлияха върху количеството качествени семена за залагане на новата реколта от пшеница.

От Добруджанския земеделски институт алармираха, че нараства интересът към българската селекция, която е студо- и сухоустойчива, но семена от нея няма. Учените за пореден път повдигнаха въпроса защо няма ясна стратегия за родната пшеница, чрез която да се предотврати подобен вакуум. „Държавата трябва да има резерв от българска селекция, който да бъде използван при екстремни условия“, поискаха научните работници.

Сеитбата на 1 млн.200 хил.дка с пшеница в Добричка област премина в изключително сухи условия. Земеделските стопани споделиха за трудни обработки на спечената почва, счупени машини, невъзможност за качествена предсеитбена подготовка. В крайна сметка в очакване на дъжд залагането на новата реколта от пшеница закъсня.

Стана така, че някои от стопаните продължиха да сеят и през ноември. Едва през декември природата се смили и в Добруджа – най-плодородният до скоро и благодатен регион, в който се ражда всеки четвърти хляб на България, заваля дъжд. Благодарение на валежите 2020 г. завършва с надежда за по-добра реколта.

„Загубите от 2020 г. няма как да се покрият с една добра година, те ще се покриват поне 2-3 години напред. Да се надяваме, че Господ ще е благосклонен към нас!“, допълни още Костадин Костадинов.