Отглеждането на рапица през последните години се превръща във все по-голямо предизвикателство за земеделските стопани.

Есенници: Рапицата е големият губещ в тази сеитбена кампания

Повечето производители решават, че няма да рискуват с маслодайната култура и я изключват от сеитбооборота си. Отливът от рапица се усеща най-вече в Добричка област. 

Близо 1 млн.265 хил. дка са площите с рапица в цялата страна, показват оперативните данни на МЗХ към началото на декември 2020 г.

В сравнение с предходната стопанска година се отчита леко увеличение. В същото време обаче в Добруджа интересът към рапицата остава твърде нисък в сравнение с годините, когато в този регион масово се залагаше рапица и декарите в Добричка  област надхвърляха 300-330 000. 

Близо 59 000 дка са площите с рапица, които бяха засети през есента на 2020 г. в Добричка област. Това е два пъти повече в сравнение със стопанската 2019/2020 г., когато производителите се осмелиха да засеят едва 29 000 дка. В същото време обаче година по-рано посевите с рапица в Добруджа възлизаха на 189 000 дка.

От тях обаче пропаднаха 60 000 дка. Причината беше продължителната есенна суша, комбинирана с изчерпаните оскъдни запаси от влага от лятото. Земеделските стопани си извадиха поука от продължителните и постоянни засушавания, които станаха твърде характерни за летните месеци в Добруджа - при суша рапицата не става.

През последните 3 години производителите периодично разораваха площи с рапица и презасяваха с пролетни култури. 

„Изкарвах от рапицата по 380-400 кг/дка. Това дава първите средства веднага след продажбата в началото на лятото, първия приход на кооперацията“, споделя Петър Петров, председател на земеделската кооперация в село Каблешково. „ От 3 години вече не сея рапица, тъй като заради сушата през есента тя не става. Посевите пропадаха. Разоравахме, презасявахме, три години трупах загуби и реших – няма да сея повече рапица“. Това мнение, споделено от Петър Петров, председател на земеделската кооперация в село Каблешково, обобщава позицията на повечето земеделски стопани от Добричка област.  

„В годините, в които рапицата стане, това е една прекрасна култура – и като добиви, и като цена. Ние сме първата държава в Европа, която започва да жъне рапица в началото на лятото”, коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. 

Защо обаче рапицата се проваля? Обичайно в Добричка област се сее в края на август и началото на септември. Оказва се обаче, че това е периодът след месеци суша и с изключително изчерпани запаси от почвена влага.

През есента на 2020 г. точно в този период паднаха еднодневни локални валежи от порядъка на 18-28 литра, които провокира масовата сеитба. Последвалото засушаване през септември и октомври отново показа, че рапицата е рискова култура, тъй като в землищата без дъжд посевите бяха много зле, подчерта още Жекова.

Едва в края на ноември – началото на декември природата се смили на суха Добруджа и дъждът стигна до Североизток. Дали обаче не е късно за рапицата и дали шарените и неравномерно поникнали посеви ще имат силата да се възстановят напролет, предстои да разберем. В противен случай отново ще има разорани рапици и натрупани загуби след тежката и финансово обременена 2020 г. 

Засушаването през лятото и есента, т.е. точно в моментите, в които трябва да се подготвят полетата за сеитба и да стартира кампанията, не само доведоха до няколко поредни провала на реколтата, но и до срив в размера на площите. Най-малко 10 пъти са спаднали декарите с маслодайната култура през последните 10-15 години в Добруджа.

В национален мащаб също се отчита отрицателна тенденция в сравнение с годините, когато рапицата достигаше около 2 млн.дка. За да се излезе от порочния кръг, агрономи и специалисти от семенарски компании търсят възможност за по-късна сеитба на рапица. 

Те да категорични, че тази култура има място в сеитбообръщението, тъй като освобождава рано полето. Най-големият проблем за нея в Добруджа е влагата по време на сеитбата. 

Стандартната технология е засяване в сухото време в края на август, първите дни на септември с очакване на валежи, които да предизвикат поникване на рапицата. Оказва се, че през последните 2-3 години тази практика не работи. Падат локални валежи от 5-6 литра, които предизвикват поникване и после пак настъпва засушаване.

Изводът – рапицата трябва да се сее в подходящ по-влажен момент. Хибридите, които идват на пазара у нас, вече позволяват по-късна сеитба в по-хладно време и по-успешно презимуване.