„Нужни са належащи мерки за спасяване на млечното говедовъдство у нас и затова ние от Асоицацията излизаме с апел към държавата. В този труден момент фермерите трябва да получат повече средства, за да се помогне на сектора да стъпи на крака. В противен случай животновъдството е застрашено“. Това заяви Ангел Йонов - изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на черношарената порода в България, за Агри.БГ. 

Трябва ли да отпадне доказването с мляко за фураж?

Млечните ферми са на ръба на оцеляването. Асоциацията многократно е поставяла проблемите на заседания на Консултативния съвет по животновъдство. Неведнъж въпросите са повдигани и пред премиера Борисов, допълни Йонов. 
Черношареното говедо е най-масово отглежданото у нас. Над 80% от кравите в страната са от тази порода.

Тревожен е фактът, че през последните десетилетия се отчита отрицателна тенденция - поголовието от млечни крави непрекъснато намалява. В края на 2020 г. млечното говедовъдство стига дъното за 50-годишен период. Броят на говедата се е сринал 4 пъти. 

Официалните статистически данни нямат нищо общо с действителността, смята Ангел Йонов. „След 1970 г. в Добрички регион имаше 50 000 дойни крави, а в страната - почти 800 000 . Сега в цяла България едва достигат 200 000“, алармира животновъдът. 

Под селекционен контрол у нас са над 1000 ферми, а Асоциацията за черношарената порода обхваща 300 от тях. Брой на  контролираните животни в тях е между 100 и 150. 

За съжаление тенденцията по отпадане на млечни ферми нараства с геометрична прогресия. Само във Варненска и Добричка област през последните две години са ликвидирани над 11 ферми, в някои от които са отглеждани до 300 млечни крави. Асоциацията е успяла да спаси част от породистите животни, като ги пренасочи към други ферми, но делът на ликвидираните говеда е сериозен. 

Една от причините за тежкото финансовото състояние на фермерите е ниската изкупна цена на млякото. Анкета на Агри.бг показа, че повечето смятат цена под 1 лв./л за нерентабилна.

За съжаление реалността е жестока – суровината се заплаща между 60 и 70 ст. за литър. „Цената не само не се повиши, но дори има фермери, които получават малко над 50 ст./л. Всички животновъди имат проблем с цената на суровото мляко“, смята Ангел Йонов.  

„Секторът е на загуба. Млякото се изкупува под себестойност. Животновъдите не могат да си покрият разходите“, обобщава още браншовикът и допълва, че отдавна не се стимулира качеството на млякото при изкупуването му.

В същото време фермерите работят в посока по-голяма рентабилност и постоянно инвестират в модернизиране на доилни зали и внедряване на ново оборудване и технологии. В една от фермите, които са под селекционен контрол в Добричка област, вече се инсталират роботи, чрез които ще се осъществява доенето на млякото. „Има едно голямо противоречие – цената не съответства нито на себестойността, нито на качеството. Затова се трупат загуби, затова има и откази“, обобщава още ситуацията Ангел Йонов.  

„Всички животновъдите висят с кредити, но през последната година отпускането им става много трудно, с големи формалности и бюрократизъм. При такива условия смятаме, че чиновниците трябва да бъдат по-малко чиновници, за да се облекчат процедурите. И още нещо важно – в тези кризисни ситуации трябва да се подхожда диференцирано към фермерите. Защото, пак казвам, ще се стигне до тотално ликвидиране на фермите и изчезване на животните“, предупреждава още животновъдът. 
Проблемите в сектора се изострят от тежката стопанска година, в която сушата унищожи реколтата в цяла Североизточна България.

Кризата в  растениевъдството жестоко рефлектира върху животновъдството и „нажежи“ проблемите в сектора. „Цената на фуражите не само скочи, фуражи почти няма. Стигна се до там добруджанци да купуват слама от други райони на страната. Това са допълнителни разходи“, разкрива още от проблемите Йонов.  

В такава ситуация млечното говедовъдство и изобщо животновъдството имат нужда от сериозна подкрепа не само за да оцелеят, но и да получат стимул за развитие. Защото „секторът съществува у нас на базата на любовта на българина към животните. Скотовъдството ни е заложено в гените, но само с любов не става!“, с горчивина допълва Йонов.