И производителите на розов цвят, и Министерството на земеделието отчитат свиване на продукцията спрямо година по-рано. Официалната статистика го потвърждава. Въпреки че реколтираните площи през 2019 г. са се увеличили с 5,2%, достигайки 37 488 дка, спадът е осезаем.

Розопроизводители искат специална държавна помощ за сектора

Според анализаторите фермерите са произвели общо 12 230 тона, което е с 23,2% по-малко спрямо година по-рано. Средният добив на декар също е надолу – с 27,1%, слизайки до 326 кг/дка. На какво се дължат тези по-слаби резултати, споделя Христо Николов, председател на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ).

„От гледна точка на метеорологичните условия годината може да се определи като лоша. Първо, имахме много суха пролет. В много райони, особено на територията на община Карлово, паднаха късни слани, които се отразиха негативно на розовите храсти. Имаше висок процент на измръзвания. После минаха градушки. Месец юни беше изключително дъждовен, което доведе до много работа и допълнителни разходи за опазване от болести“, спомня си младият производител.

Христо Николов: „В началото на вегетацията нещата не протекоха по най-добрия начин, което се отрази и на количеството, и на качеството на цвета.“

На база на резултатите, постигнати във ферми членове на Асоциацията, на която той е председател, се наблюдава над 30% спад в количеството прибран цвят в сравнение с реколта 2018. 

„Това се дължеше както на лошите метеорологични условия в началото на вегетацията, така и на сериозната криза с работната ръка. На моменти, колкото и малко да бе цветът в розовите градини, ние не успяхме да го приберем всичкия заради липсата на достатъчно работна ръка“, допълва Николов.

За втора поредна година ръждата също се оказа голямо препятствие за добра реколта. Добрата новина е, че от Министерството на земеделието са дали уверение, че от тази година маслодайната роза ще бъде включена в Национална програма за растителна защита. 

„Надяваме се земеделските стопани да получат една финансова подкрепа за зимни пръскания. Ако ние като Асоциация и Министерството на земеделието с някакви програми успеем да вдигнем нивото на компетенция и да помогнем на стопаните по-адекватно да извеждат растителната защита, смятам, че ще успеем да се преборим с ръждата“, убеден е розопроизводителят.

Христо Николов: „Тази година средният добив от декар на повечето места беше между 300 кг и 350 кг.“

Друго облекчение за производителите на розов цвят е сериозно увеличеният размер на допустимото количество гориво, на което се възстановява акциз. 

„Досега беше 6 л/дка, а вече е почти 17 л/дка. Така че в тази посока получихме една адекватна финансова подкрепа“, убеден е Николов. 

Вече няколко години розопроизводителите чакат Закона за розата. Той беше приет от Министерски съвет и Комисията по земеделие, предстои да бъде гласуван в Народното събрание. Важен момент от него е създаването на електронен регистър на производители и преработватели.

„Регистрацията и удостоверяването ще бъдат безплатни. На нито един розопроизводител няма да му се налага да плаща каквито и да било такси за това, да бъде вписан в регистъра, съответно да бъдат идентифицирани и сертифицирани неговите насаждения. Това ще бъде финансирано от държавния бюджет“, обяснява Николов. 

От Асоциацията са убедени, че има нужда и от специализирана служба за контрол по време на розобер, но тяхното настояване за момента не е удовлетворено.

„Въпросът е, че липсва чисто човешки капацитет. Хората, които работят в съответните служби, са крайно недостатъчно и не биха могли да обхванат сектора. Предполагам, че след като започнем да работим по новия Закон, това ще излезе като дефект и се надявам да породи създаването на такава структура, която реално трябва да работи само в рамките на месец – месец и половина по време на кампания“, твърди фермерът.

Христо Николов: „Искам да пожелая на всички да бъдат здрави и следващата година да е по-добра от изминаващата.“

Розопроизводителите се борят техния труд да бъде подпомогнат и чрез обвързана подкрепа, което обаче се оказва трудно постижимо предвид на това, че в Брюксел като цяло не толерират подобна мярка. 

„Министър Танева е ангажирана с нашия сектор. Имаме добра комуникация с Министерството и администрацията и се работи в тази посока. Търсим алтернативни механизми за това, да бъдем подкрепяни“, категоричен е фермерът. 

Освен за обвързана субсидия, от Асоциацията не са се отказали да настояват и за плащания по мярка 10 „Агроекология и климат“.

„Смятаме, че мерките, с които се финансират лозари и овощари, са приложими и при маслодайна роза. Изчакваме становище от страна на Министерството на земеделието доколко е възможно розата да бъде включена в тази Програма. Но всичко това е обвързано с приемането на Закона за розата и създаването на регистър на розопроизводителите“, заключава производителят от Карловско.