Различни райони – различни добиви, повлияни от градушките и сланите на 2019 г. Така овощарите обобщават изминалата стопанска година. 

2019 г. в селското стопанство: Оранжерийно производство


„Там, където имаше добри добиви, се появи друг проблем - не можаха да се изкупят плодовете”, обобщи Димитричка Търпанова, заместник-председател на Добруджанския овощарски съюз.

„В Силистренска област паднаха сериозни слани. Там реколтата беше в малки количества, но качествена. В същото време в други райони, които се спасиха от сланите, имаше свръхпроизводство. Навсякъде обаче проблемът беше свързан с реализацията. Това се отнася и за черешите, и за ябълките”, допълни още Търпанова. 


Като цяло реколта имаше, но пазар няма. На практика в региона на Силистра има стопанства, в които най-характерният плод за региона – кайсиите, остана по полето. 


„Годината започна критично, защото имаше късни студове и голяма част от реколтата край Дунава измръзна. Това са кайсии, сливи, череши”, допълни Николай Колев, председател на Съюза на Дунавските овощари. „След това сезонът беше нормален, добивите – сравнително нормални. Проблем се появи при кайсията, тъй като много градини не успяха да оберат и продадат продукцията”, потвърждава още браншовикът. 

Реализация
„2019 г. се отличава с производство, което нямаше пазар. Плодове има, пазар няма”, категорична е Димитричка Търпанова. „Тази година кайсиите останаха по дърветата, а предприятията не изкупуваха - нито преработвателните, нито винромите, тъй като нямаха капацитет и средства”, разяснява причините Търпанова. В редките кампании плодовете са се плащали на цени от 0,60 – 0,80 лв./кг.

„Много стока остана необрана. Заводите също не купуваха през тази година”, допълни Колев. Като причина той посочва масовият внос от Турция и Гърция  на много по-ниски от реалната цена.

 

„Те не членуват в ЕС и имат облекчени безмитни вносове. В тези страни има плодове, при които има силно подпомагане. Например в Македония и Сърбия много добре се развива ябълката и много се субсидира. Така нашите ябълки остават неконкурентни”, категоричен е Колев. 


Неравен старт
„Сериозен е проблемът с влизането на плодове у нас от страни, които не са членки на ЕС. Суровини идват от Сърбия, Македония, Молдова, Украйна, Турция. Оказва се, че нашите фабрики предпочитат да изкупят и преработват суровина от тези страни, тъй като е финансово по-изгодна”, разяснява още Търпанова. В цитираните страни се провежда друг вид държавна политика. Производителите в тях не се съобразяват с регламентите на ЕС, получават държавни помощи и могат да си позволят други цени.

„Така плодовете от тези държави пристигат у нас под себестойността на родната продукция”, обобщава още Димитричка Търпанова и допълва: „Пазарът за произведената у нас реколта е труден. Подобни проблеми имат и колегите от Испания, Полша и др. Ние очакваме и апелираме към Европа да намери начин да се погрижи за производителите си, които спазват наложените в общността правила. 

Търговската мрежа
„Да съжаление големите търговски вериги не предпочитат българската стока въпреки масовите медийни реклами. Български плодове има, но много е трудно да пробият в търговските вериги у нас. Много малко земеделски производители могат да стъпят в големите хипермаркети”, обобщи Николай Колев. 

 

 

Опасност
В кооперациите с по-големи овощни градини над 1000 дка са останали стотици декари необрана продукция.

„Те заявяват намерение да изкореняват овощни градини. Това е опасна и сериозна перспектива. В един сериозен сектор с дългогодишни традиции започват обратни тенденции”, не крие разочарованието си Николай Колев.

„Ние отдавна алармираме, че ще се случи. Никой не обръща сериозно внимание, залъгват ни с трохи. Кооперациите, които се занимават с производство и на зърно, и на плодове, знаят каква енергия е нужна да се вложи в един декар плод и в един декар зърно. Тези, които имат и двата вида производство, се отказват от плодовете и започват да изкореняват. Когато няма финансов резултат, не си струва да отглеждаш плодове”, обобщава още Колев. 


В България ябълката ще изчезне.

„Аз имам в личното си стопанство 200 дка ябълки. Единственото, което ме крепи, е че съм сертифициран за биологично производство. Конвенционална ябълка у нас не е рентабилно да се гледа. Скоро ще започне изкореняването на ябълкови градини”, прогнозира Николай Колев и допълва: „Секторът винаги е бил приоритетен само на думи. Помощта е нищожна на база себестойност. При едно сравнение се вижда, че сектор плодове и зеленчуци е на опашката по подпомагане”.