Българските фермери се оттеглиха тази година от над хиляда декара оранжерии, показват данни на аграрното министерство.

Как да приложим интегрирана растителна защита в оранжериите?

Сега оранжериите в страната заемат около 15 030 декара, твърди БАНСИК 2019 - Българска анкета за наблюдение на селскостопанската и икономическа конюнктура.

През последните десет години браншът е бил най-силен през 2012 г., когато площите са достигнали 21 130 декара. Следва отлив и опиране в дъното през 2015 г., когато са отчетени минималните 13 140 декара.

Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанска“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) предразполага към инвестиции в оранжерийното производтво и през миналата година площите са се увеличили на 16 060 декара. През тази година обаче отново е налице спад.

За проблемите в сектора и за възможните решения Агри.БГ разговаря с Атанас Кунчев, изпълнителен директор на Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП).

Каква беше 2019 г. за оранжерийния бранш?

Тази година беше трудна за българските производители. Това пролича най-вече от цените на родната продукция през лятото, когато сме свикнали те да падат, да достигат дъно. Тази година това не се случи, защото голяма част от продукцията не можа да стигне до пазара.

Причините за това бяха нападенията от вредители, климатични условия и други. Голяма част от продукцията беше засегната от силни нападения на вредители, защото зимата в началото на годината не беше с много сняг.

Когато няма сняг, няма какво да убие вредителите. Получиха се доста големи нашествия, особено по домата, от тута абсолюта – прословутия доматен миниращ молец, който влезе в България със заразената гръцка стока. От борсите - от безконтролните борси, се разпространи по оранжериите и по откритите площи. И вече няма спиране. 

Ефектът от държавната помощ от 500 хил. лв. за борба с миниращия молец?

Радостно е тази година, че успяхме да се преборим и да обясним и на Министерството на земеделието какъв е смисълът на тази държавна помощ. Радваме се, че я отпуснаха и че ни гарантират, че ще я отпускат и занапред за следващите поне две-три години.

Тази държавна помощ е целенасочена специално към оранжериите. Защото през зимата вредителите емигрират в оранжериите. През лятото те отиват на полето, но зимата са при нас. И сега, като имаме тази помощ, се надяваме да сме успели да унищожим голяма част от популацията и тя да не може да се размножава.

Парите от помощта вече са по сметките на стопаните.

Тази зима също се очертава като топла и блогоприятства развитието на вредителите. Не само на молеца, а на всички тези, които зимуват в оранжериите.

Ако не се вземат мерки навреме да ги унищожим, следващата година не може да гарантираме, че ще има десет месеца през годината българска оранжерийна продукция на нашия пазар.

Познавам доста колеги, които точно преди да започнат да берат доматите и то от големи масиви, продукцията им се скапа. Не само заради молеца, но и заради други вредители и болести. Имаше мана в няколко оранжерии и то две седмици точно, преди да започнат да дават продукцията.

Какво може да направят институциите за подкрепа срещу климатичните промени?

За цялото земеделие най-необходимото е да се направи градобитната система и този прословут закон за борба с градушките - Закон за превенция от неблагоприятни климатични събития. Той трябва да започне да работи и тази система трябва да започне да покрива цялата страна.

Всъщност какво се получава? Облаците се развиват. Ние в Южна България, където има ракетни площадки, бием облаците, не позволяваме на градушките да паднат. В следващ момент те стигат до някое място, където няма градобитна система и там се изсипват.

И правят такива поражения, че не мога да ги опиша. Без значение каква е културата! Познавам колега с овощни градини. В рамките на 24 часа му се изсипаха три градушки. Мрежите бяха успели да спрат първите две градушки, но третата вече помля всичко. Помля и плодовете - мрежите се бяха скъсали.

Какви са щетите от градушките в оранжериите?

Всеки може да ги пресметне. Ние имаме по 2000 стъкла на един декар оранжерии. Цената на едно стъкло е 9 лв. Но проблемът с градушките за цялото земеделие. Каквото и да имаш, като мине градушката, вече нищо нямаш.

Според мен това е най-важното: да се създаде ефективна градобитна система за територията на цялата страна, за да можем да си опазим и земята, и населените места. 

Статистиката сочи, че през 2018 г. орнажерийните площи са се увеличили. На какво се дължи това?

Имаше увеличение, но то беше много малко. Това е единстевно и само вследствие на ПРСР и мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанска“. Защото оттам се отпускат пари за изграждане на оранжерии.

Каква е ситуацията на пазара на оранжерийната продукция?

Пазарът е разграден двор в момента. Чакаме мерките на министерството. Обсъждаме ги. Държим контакт. Мисля, че през януари ще имаме съвет, на който зам.-министър Чавдар Маринов ще ни представи виждане и позиция на министерството за пазара - как да се урегулира и да бъде по-добре.

Имам предвид вноса. Вносът, когато е на светло, когато минава с фактури и държавата си прибира ДДС, тогава няма проблем. 

Проблемът е особено при доматите и при краставиците от Гърция. Тарикати с бусове внасят изостанала стока от гръцки тържища и я вкарват тук в Кърналово. Там има две борси. Едната е за вносната стока, другата - за българските земеделски производители.

На Кърналово прекупвачите първо купуват гръцката стока – без фактура, без касови бележи. От това държавата нищо не печели, само губи. Оттам отиват на другата борса, купят две щайги домати с фактури, смесват стоката и цял ден показват фактурите, че зеленчуците са български. 

Те са купили трийсет щайги домати, а имат фактура за две. Същите тарикати са си изкарали зелени картончета, че са земеделски производители. Отиват на пазара и продават продукцията, все едно те са я произвели. Не чукат на касов апарат, не плащат данъци.

Какви мерки може да се вземат срещу този сив пазар, който ощетява истинските стопани?

Чакаме срещата с министерството през януари. Доколкото знам, експерти вече са провели среща с Националната агенция за приходите (НАП) или с Министерството на финансите, с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Практика е ние, като сигнализираме, и за три-четири седмици пазарите се изпразва от чужда стока, регулират се цените и в следващия момент – старата песен на нов глас. Но имаме уверението от министър Десислава Танева, че ще направят всичко, което им е по силите, поне да лимитират този внос, защото и за държавата ще е добре.

Когато има повече печалба и когато целият сектор Земеделие излезе на светло, нещата ще стоят по друг начин. Ще видим, че голям процент от Брутния вътрешен продукт (БВП) образува нашият сектор. Тогава и самото Министерство на земеделието ще има повече доводи пред Министерството на финансите за намирането на средства за подкрепа на земеделските стопани.

Много важно е също да се приеме обратно начисляване на ДДС и за нашия бранш.

Наскоро имахме разговор със земеделски производители на зърно. Те казват: „Колега, ние имахме същите проблеми, но откакто вкарахме това обратно начисляване на ДДС, тези проблеми ги няма. Секторът абсолютно се изсветли."

Затова за нас тази мярка е изключително крайно необходима за производителите. Тогава нашите земедлски производители ще бъдат много по-конкурентоспособни спрямо вносителите. Тук вече нещата са в Министерството на финансите.

Там трябва да си свършат работата, за да може гражданите на Република България, да консумират храна, която наистина е българска, а не смесена гръцко-българска или македонско-българска.

Схемата е такава: купуват чужда стока, препакетират я и я представят за наша. После казват: Български домати. Но не са. Това става точно там – на пазарите, където ходим да си търсим българските домати.

През 2019-а съм обикалял тези пазари да видя къде има български домат. Навсякъде пишеше на табелите „Български домат" и 90% не беше български домат. Толкова е обидно да пишат „Български домат" и в следващия момент виждаш черните каси, които са вносни. Втръснало ми е от тези номера! Нормално е човек да не може да ги познае. Ще ги познаеш, ако си от бранша.

Къде се продават истинските български оранжерийни зеленчуци?

Ние продаваме навсякъде. И на тържищата, и на пазарите, и в големите вериги. Проблемът е смесването. Вземат малко от нас – 20% български зеленчуци, 80% чужди, смесват ги и казват: „Това е българско." Шансът е едно към пет да хванеш българския домат. На пет домата един е български.

Възможен ли е изобщо контрол, който да поправи това?

Възможен е. Първо, на пазарчето не бива да се продава без касов апарат. В Пловдив например има шест пазара и само на един от тях е задължително да имаш касов апарат. На всички други пазари не е задължително – ако си земеделски производител.

Но тарикатите всичките са „земеделски производители“. Един няма, който да не е. Един обработва 500 кв. метра градина и с тях след това вади десет месеца в годината български домат за пазара. Тая магия как става?! Направо магьосници! Българските магьосници на пазарите.

Може ли изследване от БАБХ за остатъци от препарати да хране коя стока не е българска?

Разбира се, че може - като се види с какво е пръскано. Нали е ясно, че нашите препарати са доста ограничени. Не говоря за пестициди. От БАБХ, ако хванат домат с пестицид, трябва да го изтеглят.

С каквито и препарати да е пръскано, веднага могат да хванат дали е турски, или гръцки. Или македонски, или албански. Защото ние тук за дадена болест – за някоя гъба например, ние тук имаме два препарата, в Турция имат 60 за същото. В Гърция имат 30. Как да се борим с тях?

От тази година браншът вече си има ресорен зам.-министър. Има ли полза от това?

Да. Това, което зам.-министърът успее да съгради сега, ще се почувства през следващите десет години. Който и да дойде, за шест месеца не може да оправи страната. Добре е, че се задвижи темата за обратно начисляване на ДДС, макар че още не е финализирана.

Полезен ще бъде и този регистър на търговците, който сега ще правят. Направи ли се този регистър, малко прозрачност ще вкараме в бранша. Ще се вижда къде и колко стока идва. Когато дойдат проверяващите, ако си описал, че имаш 5 палета, а имаш 20 – директно отиваш в НАП.

Този регистър ще светва червената лампичка и ако се налага - ще идват „сините буркани". Това са ценни първи стъпки. Касовите бележки – това е малка стъпка, но обръща тренда.

А търговците може и да не искат, защото като се видят оборотите, ще трябва да се регистрират по ДДС. Ще трябва да искат фактури и да плащат данъци. Ще се видят и печалбите.

Вашите пожелания към читателите на Агри.БГ за новата година?

- Всички да са живи и здрави! Да има по-малко проблеми, да бъде една хубава година. Казахме за градобитната система, за обратното начисляване на ДДС. Пожелавам да се виждат вече резултатите!