В опити за спасяване на млечното говедовъдство премина 2019 г. Това е обобщението на Ангел Йонов, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на черно-шарената порода в България (АРЧШПБ). Седалището на националната браншова организация е в Добрич – регион, в който в миналото е имало установени традиции в сектора. 495 са общо обектите, в които се отглеждат млечни крави. Общият брой на регистрираните по Наредба 3 говеда и биволи в Добричка област възлиза на 24 386. 

 

2019 г. в селското стопанство: Биопроизводството


В момента Асоциацията за развъждане на черно-шарената порода обхваща 250 ферми в страната с общо 45 000 говеда и упражнява в тях селекционен контрол. Кравите от тази порода са известни с високата си млечност и затова десетилетия назад са представлявали близо 90 % от общия брой на млечните животни у нас. Основната цел за Асоциацията е да се запази чистотата на породата и да се повиши млечността, за да стане секторът печеливш и да се спре отрицателната тенденция, която беляза 2019 г. Но натрупаните във времето проблеми в говедовъдството ескалират, категоричен е Ангел Йонов. 


„Ежегодно говорим, че фермерите не издържат и решават да прекратят с млечното говедовъдство. Тази година белязахме най-голям брой отпаднали ферми, което е изключително тревожно”, обобщи Ангел Йонов. Между 10 и 15 е броят на стопанствата в Добричка и Варненска област, в които в момента текат процесите по ликвидиране или продажба на говедата. Във всяка една от тези ферми е имало по 110-130 крави.


Част от тях са земеделски кооперации, в които освен полски култури, години наред са се отглеждали и млечни животни. При някои от тях е било задължение заради изпълнение на проекти по ПРСР. В момента, в който ангажиментът към дадения бизнес план отпадне, се пристъпва към ликвидиране на нерентабилното производство. Защото не е тайна – растениевъдството издържа животновъдството. 


„Опитваме се поне да запазим животните, да се прехвърлят в други ферми под селекционен контрол, а не да се колят. Едно животновъдно стопанство независимо дали е с породисти животни или не, се създава в продължение на много години и след това възстановяването му е почти невъзможно. Тези крави не бива да отиват на кланица. При повторното създаване на стадо от черно-шарената порода са нужни вносни животни, а едно от тях струва 3000 лв. С лека ръка се затрива сектор, който може да бъде печеливш. Говори се, че животновъдството  е приоритетен сектор, но само на думи!”, възмущава се още браншовикът. 


Според Ангел Йонов въпреки неизгодната и ниска изкупна цена на млякото, пътят към успешното фермерство е чрез подобряване на производителността, т.е. млеконадоя. ”Млечните крави от черно-шарената порода са високопродуктивни и ако не ги гледаш по правилата, е самодейност. Ако нямаш насреща продукция, която да реализираш, да покриеш разходите и да се развиваш, не се получава”.


В Добричка област през последните години в някои от фермите се отчитат средно по 10 тона мляко от крава. Все още обаче се срещат стопанства с едва 4 тона млеконадой, което е много под рентабилността. Подобряването на млечността е един от начините за справяне с кризата в животновъдството. 


Статистиката показва, че средният млеконадой през 2018 г. на една крава е бил 3730 литра. Това се дължи на големия дял от малки и средни ферми. 


В стопанство с над 100-120 животни е възможна организация на производството и по-добро изхранване на кравите, докато в малката ферма не е така. В момента в страната над 82 % от млечните говеда се отглеждат в стопанства с над 20 животни.


Отпадането на създадени и утвърдени преди 20-30 години млечни ферми може да има сериозни последствия, смята Йонов. Липсата на мляко ще лиши мандрите от необходимата суровина. „Ще се стигне до невероятен абсурд - ще се наложи внос на  млечни продукти, при закупуването на които няма да имаме думата”, прогнозира още фермерът.